Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството -2.3

https://conservative.bg/mitovete-za-tsarstvoto/
Продължение от част 2.2
Пламен Петров
Но защо не се върнем и по-назад във времето?
Протест срещу Ньойския договор пред сградата на читалище “Виделина”, Пазарджик, 1927 г. И там се вижда електрически стълб (вляво). Източник: “Изгубената България”
Колко на брой дрипави “крепостни селяни” видяхте?
Варна, откриването на морските бани, 1926 г. Източник: “Изгубената България”
Протестът в София срещу Ньойския договор, 1919-та година. Източник: “Изгубената България”
По-късен протест срещу Ньойския договор. Източник: “Стара София”
Тържеството по случай откриването на железопътната отсечка Пловдив-Карлово, гара Карлово, 19 ноември 1933 г. Вдясно отново се забелязва електрически стълб. Източник: “Изгубената България”
Да, ще ви покажа и снимка на неразвито българско село:
Столетникът Милан Карамазов от Перник. Снимка от 1983-та година. Източник: Държавен архив – Перник
Мит 4: Без комунизма, България щеше да остане без асфалтови пътища
Тази снимка от Годеч (тогава село) от 21-ви август 1939-та година не ни убеждава, че това е така. А, освен всичко, се вижда и че селото е било електрифицирано:
Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
Ако има едно основно съвременно удобство, което дори в Западна Европа е отсъствало в ерата на Втората световна война, то това са именно добрите пътища, особено асфалтови. Прогнозата “Без комунизма, България нямаше да има добри пътища” би следвало да се разбира и като “Без комунизъм, Франция и Бенелюкс няма как да построят добри пътища след 1945-та година”. Дали е вярно – преценете сами.
Пътища във Франция през Втората световна война. На втората снимка дори виждаме знак за държавна граница на Френската република.
Тази страница от вестник “Таймс” от 1925-та година, посветена на българската железопътна мрежа, пък, съвсем не убеждава, че Царство България е изоставило строителството на инфраструктура:
Източник: “Стара София”
Какво ниво на развитие достига Царството?
Трудно е да се оцени нивото на човешко развитие, но ще спомена само някои постижения:
- През 1911-та година Пенчо Славейков завършва част 2 на поемата си “Кървава песен”, заради което произведение година по-късно е номиниран за Нобелова награда. За съжаление, поетът умира преди разглеждането на номинациите.
- През 1912-та маестро Никола Атанасов написва първата българска симфония.
- През 1913-та завършва обсадата на Одрин.
- През 1916-та година е написан маршът “Велик е нашият войник”, а флотът получава първата българска подводница.
- През 1917-та е открит Медицинският университет в София.
- През 1918-та завършва битката при Дойран.
- През 1920-та Иван Вазов получава званията почетен член на БАН, почетен доктор на СУ и държавен орден “Кирил и Методий”. Открит е УНСС.
- През 1922-ра Панчо Владигеров написва рапсодия “Вардар”, а Владимир Димитров – Майстора излага картини от цикъла си „Жътва“.
- През 1934-та тържествено са открити паметникът на връх Шипка и сградата на Ректората на Софийския университет, а Елин Пелин написва “Ян Бибиян на Луната”.
- През 1935-та година, на стадион “Юнак”, България побеждава Нацистка Германия с 2:0 във футболен мач.
- През 1936-та Йордан Йовков написва “Ако можеха да говорят“, а в Свищов е открито Висшето търговско училище. БНР започва национално излъчване. Директор на радиото е Сирак Скитник.
- През 1937-ма физикът, проф. Георги Наджаков, открива фотоелектретите, може би най-голямото откритие на български учен. То е ключово за създаването на фотокопирането. Открита е зала “България”.
- През 1940-та Димитър Талев написва романа “На завой”, заради едно изречение в който, след промените ще бъде изпратен в лагер.
- През 1942-ра студиата на БНР в София са оборудвани с най-модерната техника на Балканите, марка Телефункен. Радио “София” започва да излъчва сигнала на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория.
Отляво: Подвижно студио (ван) на националното радио за предаване на живо, 1939-та г. Отдясно: Устройство за проследяване на самолети на българската армия през същия период. Източник 1: https://www.sandacite.bg/ Източник 2: https://bulgarianhistory.org/
Смятам да завърша с една история от тогавашен вестник, която най-добре говори за технологичното ни развитие в началото на 40-те:
Няколко часа в подземията на БНБ
Из “Вестник на вестниците”, март 1941 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.
Ако “Банк де Франс” е пpочута със своето хранилище, което е вдълбано в една грамадна подземна скала и се смята недостигаемо за престъпния свят, днес, това смело може да се каже – хранилището на Българската народна банка е далеч по-сигурно(…)
Ето: около двадесетина стъпала ни въведоха пред вратата на първото хранилище. Тук са касетките, в които всеки гражданин може срещу минимална годишна такса да съхранява ценности, книжа и др. Но имате ли представа как може да се влезе в това помещение? Външната врата е нещо съвършено по техническото си устройство. Тежи 6000 кгр. и се движи на сачмени лагери. От външната страна има няколко преплетени лостове, две грамадни бобини, на които са поставени знаците на шифъра. Тя е с форма на пресечен конус с върха си навътре. Така че когато вратата е затворена, да се допусне, че престъпникът ще може да изреже всички външни лостове и тогава той не би могъл да помръдне вратата, защото тя се държи, за да не падне навън с около 16 железни зъбци, които влизат в стената. За да се отворят тия зъбци ще трябва да се знае шифърът на първата и втората бобини.
След това следват още няколко други по-дребни манипулации. докато този грамаден железен масив може и с една ръка да се отвори. Идва втората преграда: желязна решетка, която се отваря като двукрила врата. Зад тази врата идва третата, невидима, преграда:
ТАЙНСТВЕНИТЕ ЛЪЧИ, КОИТО НЕ ПРОПУЩАТ И МУХА ДА ПРЕХВРЪКНЕ.
Отстрани на входа са поставени няколко специални апарати и няколко огледала. Тия апарати пущат невидими лъчи, които се отражават в огледалата под строго определен ъгъл и по такъв начин, че зад желязната решетка образуват истинска мрежа от невидими лъчи. Достатъчно ще бъде само, както ни заявиха специалистите, да се прекъсне за един миг един от тия невидими лъчи и стражата да се вдигне в тревога… Помислете си сега – би ли могъл през тази врата да мине човек, щом не може да прелети една муха! Може ли да се допусне, че тук ще може да се провре престъпник? Hякои ще кажат: ще прекъснат електрическата енергия и тия механизми и невидими лъчи не ще могат да действуват. И това е предвидено.
БАНКАТА ИМА СПЕЦИАЛНА ДИЗЕЛОВА ЮЗИНА, КОЯТО ЗАПОЧВА АВТОМАТИЧЕСКИ ДА РАБОТИ НА 8-ТА СЕКУНДА СЛЕД ПРЕКЪСВАНЕТО НА ГРАДСКАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ,
и, следователно, всички автомати ще почнат мигновено да работят.”
Източник на снимката и статията: http://stara-sofia.blogspot.com/2014/12/blog-post_10.html (“Стара София”)
Както се вижда, свидетелствата от онова време не убеждават, че Царство България е била неразвита за времето си, едва ли не туземна, част от света. Напротив – те по-скоро разказват безкрайно трагичната история на една здрава и напълно устремена в развитието си държава, на която е забранено да съществува. Забранено не толкова от съюзническите бомбардировки – та нали точно тази държава преодолява неимоверно бързо жестоките финансови репарации след Първата световна война. Забранено от завистта и чуждопоклонничеството на малка група вътрешни врагове, които помагат на чужди сили. А изречението, заради което Димитър Талев е изпратен в лагер е:
“И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ…”.

