Чудесата на финландската независимост извън орбитата на Русия

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг :  Независимост от Русия – 100 години независимост на Финландия от Москва

Няма друга страна на света, която по своята историческа съдба и по доста параметри  – като приблизително еднаквият брой население, относителната отдалеченост от Централна и Западна Европа, близостта до Русия, липсата на значими за икономиката големи природни ресурси – която да е едновременно близнак и антипод на България.

Финладците също са били дълго под чуждо владичество – с цял век повече от България. До 1809 г. са били част от Шведското кралство. Празнуват обаче не освобождението си от “шведско робство” като национален празник, а независимостта си от Русия, настъпила с решение на финландския Сенат на 6 декември 1917 г., след което държавата е призната от зараждащата се съветска империя, заета със собствения си разпад по онова време.

Финландия чества 100 години от освобождението си, независимостта си от Русия с празнични събития и фоейрверки от самото начало на 2017-та.  Опитите за насилствена съветизация на финладците успяват само в откраднатата от СССР територия на Финландия, наречена Съветска република Карелия.

Днес тези бивши 10 процента от финладската земя, останали в пределите на Руската Федерация, са тъжна гледка в контраст с направеното от съплеменниците отвъд границата. Там тази малка, но достойна нация, изгради най-високото качество на живот в света в рамките на няколко поколения свобода и независимост от руско-съветската империя.

Финландците, както и българите, са наказани като победена нация на Парижката конференция през 1947 г. заради факта, че отблъсквайки съветската агресия през 1939 г., се съюзяват след това с Германия срещу СССР през 1941 г. (но за разлика от българите, които дори запазват дипломатическите си отношения с Москва през цялата война преди съветската окупация, воюват ефективно срещу Червената армия).

Макар причината за това да е именно съветската инвазия във Финландия от 1939 г., победителите във Втората световна война отсъждат огромни репарации на Финландия, а тя се задължава да пази неутралитет.

Москва помпа голяма комунистическа партия във Финландия в следвоенните години, която партия е на ръба да спечели властта чрез избори, но с нарастването на финландския просперитет се спихва. До маргиналните няколко процента електорална подкрепа в навечерието на рухването на Съветския съюз.

Поради липса на раболепна пета колона на Москва, Кремъл е принуден да уважава финландското самоуважение. Владимир Путин лично поздрави президента на страната Саули Нинистьо в навечерието на кръглата годишнина във връзка с очертаващите се празненства през 2017 г.

Финланците имат славата на най-демократичния народ в Европа, приел, още като част от руската империя, свой изборен закон през 1905 година, който прокламира всеобщото избирателно право, включително и за жените.

Финландците си извоюват автономни права още при руския Император Александър Втори и по този повод в Хелзинки и днес може да се види негов паметник (по това си приличаме, но на финландците не им минава през ум да му се кланят като на “цар освободител”).

Нещо повече, руският император не е имал право да налага данъци и закони във Великото княжество Финландия без съгласието на нейния Сейм. В качеството си обаче на Велик княз на Финландия императорът все пак е назначавал свой губернатор и министър-председател – нещо, от което финланците се отървават като зависимост на 6 декември 1917 г. и превръщат събитието в своя национален празник.

Малко известен факт от политическата история на страната, която също е била раздирана от гражданска война след получаването на независимостта (но за кратко), е, че левите сили в лицето на социалдемократите са били проруски настроени и на през пролетта на 1917 г. печелят мнозинство в Сейма (нещо като БСП през 1990 г.).

Само няколко месеца по-късно  обаче съюз от опозиционни аграрни партии, подкрепени от партията на шведското малцинство (да не се бърка с ДПС, все пак), успяват да формират мнозинство и правителство начело с Евинд Свинхувуд. Именно то гласува подкрепа за декларацията за независимост на 6 декември същата година. Совнаркомът на Съветска Русия признава отделянето на Финландия с декрет в последния ден на годината.

Освен, че е шампион по висок жизнен стандарт в страните от ЕС,  Финландия е световен еталон за модерна и успешна образователна система. Държавата е пример как от изостанала провинция в северните покрайнини на Европа една, лишена от лесните пари на природните изкопаеми, страна може да мобилизира човешкия си ресурс и да се превърне в лидер в технологичните иновации, съсредоточавайки усилията си в електрониката, телекомуникациите, водно-енергийните технологии и…културата, в която има уникален европейски и световен принос.

Финладния бързо се измъква от принудата да се съобразява със СССР  след неговото разпадане и с летящ старт е приета в ЕС през 1995 г. Отказва се по-късно от една от най-старите национални валути на континентна – финландската марка, съществувала дори и в годините на руското владичество, за да прегърне еврото.

Публична тайна е, че без да членува в НАТО Финландия е по-съвместима със стандартите на организацията, отколкото официално членуващата в организацията България. Ако в Хелзинки надделеят гласовете за присъединяване на страната към евроатлантическия пакт, които се засилиха рязко след руската агресия срещу Украйна през 2014 г., приемането на държавата в алианса ще бъде чиста формалност (тя и досега участва на равни начала в натовски мисии от Косово до Афганистан).

Личното ми откритие що е то Финландия стана през юни 1994 г. на годишната конференция на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), на която бях избран от стотици европейски колеги за вицепрезидент на организацията с двугодишен мандат (факт, който тъне в мъглата на премълчаването по отношение на моя скромна милост в наши дни).

За мен откритието не беше толкова в странното усещане да грее слънце почти в полунощ, колкото във факта, че този северен народ има страхотно чувство за хумор и демонстрира гостоприемство наред с високата си образованост (в Хелзинки и просяците, ако не са нашенски мигранти, говорят английски без страната да е била английска колония – лично се убедих).

На откриването на Световния ден на свободния печат в Хелзинки на 5 май 2016 г. , на което бях поканен от финландското външно министерство като единствен български журналист на форума сред повече от 1 000 участници от цял свят, наблюдавах с тиха завист как с хумор и разкрепостеност се държат финландските журналисти. Двама от тях бяха водещи на церемонията очи в очи с президента и други местни и международни величия.

Симпатичните телевизионни водещи, изявявайки се като конферансиета, подгряха аудитория с шеги, подканяйки присътващите да си признаят кой се е прецакал да пристигне в  страната със зимните си дрехи. Гора от ръце и бурен смях – навън беше 25-26 градуса по някакво изключение, което беше превърнато в неизчерпаем източник за шеги.

94a0d2cd10c2b05877eda909fdd3691da1ad0c19НА СНИМКАТА ( по заръка на моя приятел проф. Яни Милчаков  в негова памет): авторът на тези редове пред паметника на финладския национален герой в съпротивата срещу СССР маршал Манерхайм в Хелзинки на 6 май 2016 г.

Но най-известната шега с финландски произход, за която съм чувал, си остава финландската почерпка за огромната Червена армия, която вероломно напада малкия народ през ноември 1939 г.

В отговор на арогантното твърдение пред Обществото на народите от страна на съветския ръководител Вячеслав Молотов, че съветските самолети пускали не бомби, а колети с храна на бедстващите финландци, бойци от съпротивата започват да пълнят бутилки със спирт, да им палят фитилите и да ги хвърлят срещу съветските танкове като “коктейл Молотов” – да си пийнат агресорите за благодарност за “колетите”.

Ето така, “на шега, на майтап”, след 100 години скъсване с Русия, Финландия празнува днес невероятния си скок от бедността в челното място на най-проспериращите народи.

Поуките оставям за неуките, каквито по правило са българските русофили, за които мантрата да се държим на всяка цена за потъващия руски айсбрег е задължителна част от техния молитвеник в храма на чуждопоклоничеството.

http://ivo.bg/2017/12/06/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B...