Чуждата преса за корените на протестите в България: Парализа на властта, неравенства, ширеща се корупция и слаба съдебна система
Антиромските демонстрации в България привлякоха и вниманието на световните медии
Американският вестник „Ню Йорк таймс“ цитира изказването на премиера Бойко Борисов, че етническият мир е единствената гаранция за благоденствието на България. Съобщава се, че полицията е охранявала подстъпите към ромските квартали в страната, а демонстранти са свикали протести в 20 града, включително в столицата. Припомнено е изявлението на президента Георги Първанов, че институциите са единни в съпротивата си срещу радикалните и екстремистки настроения.
Цитирано е и мнението на Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет, че всеки български град има свои местни престъпни босове, било роми или българи, и че правителството не успява да ги изправи на съд. Тези инциденти имат дълбоки корени в българския поскомунистически преход, казва Кънев пред вестника.
Той говори за бавната реакция на полицията в началото на протестите, която насърчила разпространяването на етническа омраза. Кънев смята, че антиромските настроения винаги са били силни в България и затова не е чудно, че много млади хора скандират по улиците расистки лозунги и унищожават имущество.
В статията на „Ню Йорк таймс“ е цитирано и мнението на социолога Андрей Райчев, който казва, че страстите са били разпалени от три качества, свързвани с Кирил Рашков - престъпност, голямо богатство и ромския етнос.
Франс прес коментира от своя страна, че избухването на междуетническо насилие в България е тест за бъдещето заради явните неравенства, ширещата се корупция и слабата съдебна система.
Агенцията, цитира експерти, според които основната вина за етническото напрежение е в правителството и в лошото управление на седеммилионната страна през 20-те години след края на комунизма.
Разочарованието от слабата икономика, пропастта между бедни и богати, високите нива на корупция и явната липса на върховенство на закона обръщат хората както срещу ромското, така и срещу турското малцинство. „Социалното недоволство нараства. Много млади хора без добро образование се чувстват загубени“, казва пред АФП Михаил Иванов, изследовател на етническото и религиозното насилие в България. „Те са добре дошли за популистките партии и резултатът е расистко и ксенофобско поведение“, допълва той.
Сред ромите, които представляват 9% от населението, „има поколения без образование и без никакви възможности на трудовия пазар“, изтъква от своя страна Антонина Желязкова, председател на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия. „Случващото се в Катуница не е изолиран инцидент, а разрушителна тенденция, подхранвана от неефективността на институциите“, допълва тя.
Огнян Минчев, ръководител на Трансперънси Интернешънъл България, обвинява политическите партии, че извличат политически дивиденти от положението преди местните и президентските избори на 23 октомври. „Латентното етническо напрежение се използва от партиите“, категоричен е той.
Руският официоз „Российская газета“ коментира, че погромите срещу цигани в България бяха провокирани от полицията и корумпирани длъжностни лица.
А ако ситуацията допълнително се подгрява от националния въпрос, може да се очаква беда, пише авторът на статията Евгений Шестаков.
Той търси основната причина за „антициганските протести“, както ги нарича, в това, че според него „в България циганските общности с мълчаливото съгласие на властите отдавна живеят по свои неписани правила, в резервати, в които даже полицията се страхува да влиза“.
„Недосегаемостта“ на тази етническа група се е превърнала в норма, твърди авторът на статията.
По думите му случаят с Катуница е показал, че има „парализа на властта“, която поне досега не е искала да въведе ред в ромската общност, че националният въпрос е бил оставен на самотек.
Напоследък много западни лидери признаха, че се е провалила провежданата от десетилетия в техните страни политика на мултикултурализъм, се казва в статията в „Росийская газета“.
Една от причините за провала е неоправданата толерантност на властите по отношение на престъпленията, извършвани от представители на национални малцинства и етнически групи. Прекалено често през последните години правоохранителните органи на много страни са се опитвали да „замажат“ такива случаи от опасения, че ще бъдат обвинени в расизъм или религиозна нетърпимост.
Европейски правозащитни организации неведнъж са обвинявали българските власти, че накърняват правата на ромското население и според автора в резултат на това София започнала да си затваря очите за престъпления, извършени от „етнически мафиоти“.
