Да дадем 30 сребърника на доц. Бибина за нейния бисер

Не е имало турско робство

„О неразумни и юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?“

Паисий Хилендарски

Уроците по толерантност трябва да започват в семейството и в училище. Някои от много учене или от корист, май забравят някои истини записани в историята ни с кръв и страдания.

Вероятно такава е и Йорданка Бибина.

"Ние какво отричаме – правото на хората да се молят по своя начин", се питаше през 2011 г. доц.д-р Йорданка Бибина, по повод събитията около джамията в София.

Наблюдавайки двете култури – българска и турска, Йорданка Бибина заявява, че все още у нас знаят прекалено малко за Османската империя, а негативният й стереотип трудно се променя за повечето българи. "Това е едно възрожденско и фолклорно мислене, както го наричаше голямата Вера Мутафчиева, от което много трудно се освобождава масовото съзнание."

И докато турколожката хвалеше Орхан Памук в София, който си заслужава, нейното „научно“ творчество роди абсолютен бисер, който тя изтърси в ефира на „Здравей България“ по Нова ТВ, че „ не е имало турско робство в България“ ?!

Според председателстващата Балкански културен институт и автор на историческа книга у нас няма правилно тълкуване на термини и се гледало само на фактите.

Този институт, който май няма ни една публикация бе създаден в средата на 2011 г. и има едва 9 фена в социалната мрежа Facebook …

Йорданка Бибина е родена на 28.06.1954 г. в София. През 1977 г. завършва турска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, през 1988 защитава докторат на тема “Културната политика на следвоенна Турция (1945-1960)”, от 2001 е старши научен сътрудник ІІ степен в Института за балканистика, БАН. През 1991-92 г. специализира в Уисконсин, САЩ, като Фулбрайтов стипендиант. В различни периоди чете лекции в Американския университет в България, ЮЗУ “Неофит Рилски”, СУ “Св. Климент Охридски”, ШУ “Еп. Константин Преславски”. Участва в множество изследователски проекти в България и чужбина. Член на Съюза на преводачите (1984-1992), на Дружеството за проучване на 18 в. (от 1995), на Сдружението на българските историци “Клио” (от 1996), съосновател и член на Изпълнителния комитет на Сдружението за сравнителни литературни изследвания (от 2001). Автор е на изследването “История на турската литература (От зараждането й до Танзимата)” (2000); превежда от и на турски език.

Нелеп, ожесточен спор избухна в студиото на Нова телевизия по повод наскоро издадена историческа книга с автор доц. Йорданка Бибина, която искала да се представи реално животът на българите през 500-годишното османско господство, което в изданието не е определено като “робство”,както каза самата тя. Термина “робство” не се тълкувал правилно в българската историография, защото робството било положение, при което хората нямали никакви права, нямали собствена земя, не можели да говорят езика си, нямали собствени църкви, в които да изповядват религията си.

Книгата й уж нямала политически замисъл, но всеки припознава една партия, която би се усмихнала щастливо на подобни твърдения.

Явно имаме подходящ печеливш за джакпота на Юда- 30 сребърника ...

„Под лупа“ ще се опита да помогне на доц. Бибина да намери истината за османското робство, с което не се гордеем, но всеки трябва да го помни и да знае историческите истини.

Робство

Робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) са разглеждана като собственост, при което те не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, като са лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби.

Забелязахте ли някои атрибутивни характеристики на робството- принудителен труд, правото на убийства, нямат лична свобода ...

Да сте чели, слушали, че турчин от времето на Османската империя е бил съден за убийство на човек от раята, сиреч българин ?! Да, има такава информация, но той Палачът на Батак, Ахмед Барутанлията е награден с орден и звание и спасен от съда, защото там е клал раята ... А какво ще кажете за ангарията ?

Ето как е дифинирана тя в Тълковен речник:

ангарѝя

1. Същ., само ед., ж. Истор. Принудителна безплатна работа по време на турското робство.

2. Нареч. Остар. Безплатно, по принуда. Работя ангария.

Нека припомня на ученолюбивата „българка“ нещо което е писал Паисий Хилендарски в своята „История Славянобългарска“.

 История славянобългарска / Тук събрахме накратко имената на българските светци, колкото са просияли от българския народ в последно време

Ето какво свидетелства сам Паисий : „Различни сражения и боеве имало между турците и българите. Но турците по божия воля в това време надвили и взели Търновград и поробили и завладели цяла България. Оттогава и досега те държат в робство и угнетяват българската земя.“

Ало г-жо Бибина четохте ли Паисий или той лъже ?!!

И още от Паисий :

„В град София се намират трима свети мъченици: 1) свети Георгия; 2) свети Николае; 3) свети Терапонтия. тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление. Така и светите Георгия и Николае пострадали от безбожните турците през Селимовото царуване; и техните свети мощи дават изцеление в тоя град София.

В 1750 г. в Битол, гдето седи турският и македонски паша, турците мъчили и посекли за християнската вяра един юноша, хубав на лице и ръст. Много го принуждавали и мъчили да се откаже от Христа, но той премъдро и смело изобличавал тяхната безбожна вяра. Битолският владика записал много негови отговори, описал на гръцки език страданията му. И показал бог велико знамение над неговите мощи. Името му било Ангел от село Флорина. Тоя свети мъченик Ангел просиял в наше време в българската земя.

Можах да намеря толкова имена на свети мъченици, които са били от български род: имената на 29 мъченици се намериха в България. На първо време турците избили многоброен български народ по градовете заради християнската вяра, но хората поради простота и безгрижие не описали страданието им и така страданието и имената им реминали от род на род в забрава. Също така, както по-преди се каза много пъти в тази историйца, българите от простота и безгрижие не се стараели в началото да събират и преписват житията на българските светци и черковните и архиерейски правила и деяния, но по малко места се намирали, а после погинали отдавна. И не може да се намери пространно деяние на всички български светци и царе. За някои от тях се намира обширно и известно, за някои - едва накратко из различни печатни и ръкописни истории, по малко и рядко.“

А спомняте ли си забравили историята си „българи“ като доц. Бибина нещо за данъка чилик, добил известност още и като кръвен данък, а също и от названието сбор - девширме. Според изискванията на държавата този данък се изразява в периодичното събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи през 5 или по-малко години. Тези момчета се подбират сред здравите, интелигентни и красиви деца на възраст 7-10 г., но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст.

Нека ви припомня тази история от Уикипедия ...

Първите сведения за събирането на християнски деца се отнасят към времето на султан Мурад І. В житието на св. Филотей се говори за събирането на деца през 1380 г. като за вече установен обичай - на всеки 2, 3 или 10 деца се отвлича по 1 дете.

Друго сведение за този данък някои свързват с известие на солунския митрополит Исидор Клабас от 1395 г. за грабеж на момчета по заповед на Баязид I. Сведенията обаче сочат по-скоро единични акции за набиране на младежи, отколкото редовен данък.

През 1458 г. францисканският монах Ф. Джорджиус съобщава, че на всеки 5 г. султанът събира младежи до 20-годишна възраст. Утвърждаването на чилика като регулярно периодично вземане на деца може да се отнесе към първата половина на ХV в.

Отвлечените деца се изпращат в турски семейства, където се обучават на подчинение и турски език. След като възмъжеят, те се връщат в Цариград, където е извършван нов подбор. Тези, които се отличават със своята красота и интелигентност, се изпращат в корпуса на ич-огланите – дворцовата гвардия. Именно от техните среди най-често успяват да се издигнат до най-висшите служби на империята. Основната част от останалите са предназначени за корпуса на аджеми-огланите, където се подготвят за служба в подразделенията на османската армия – еничарите, флота и бюлюците. Остналите, негодни за войници, са продавани като роби.

Подобна картина може да видите още на първите стъпала към вътрешността на Панорамата в Плевен. Или си мислите, че всичко това е измислица ?!

Ходили ли сте в Батак ? Всеки българин трябва да стъпи поне веднъж в живота си там ида се поклони пред подвига на тези люде, които са били свободолюбиви и не робове, но са платили със своя живот за това, че са искали да бъдат истински свободни ...

Да те са имали църква, поп, земя, къщи, поминък, но са били роби докато са въстанали и тогава макар и с цената на живота им са станали свободни ...

Трудно българинът свикнал покорно да е наведен от управниците наши ще се съгласи да направи дори сега нещо по въпроса за свободата си и тогава е било така, но робията вече не се е търпяла ...

Да, робията, а не несвободата ... Днес имаме несвобода заради избора си, а тогава имало ли е избор ?! Онзи избор на Иванчо Хаджипенчович. Кой бе той ?!

Уикипедия е записала грижливо някои факти. Хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович е османски и български държавник, член на Османския меджлис (Държавен съвет) от 1868 до 1877 година. През 1872 г. Хаджипенчович пише мемоар до османския велик везир Махмуд Недим паша, в който подробно излага съществуването на тайна революционна организация сред българите и вероятната сръбска подкрепа за нея. Между ноември 1872 г. и февруари 1873 г. Хаджипенчович е назначен в тричленната правителствена комисия, разследвала Арабаконашкия обир от 22 септември 1872 г. и комитетските мрежи на Българския революционен централен комитет, и осъдила на смърт водача на българското революционно движение Васил Левски.

През лятото на 1876 г. Хаджипенчович, заедно с ливанеца Едмънд Блек бей, е назначен в специална турска комисия за събитията около Априлското въстание и посещава лично Батак и Перущица. В подкрепа на доклада, който изрично упоменава зверствата, извършени от башибозуците, и преброява около 1700 души жертви, Хаджипенчович донася в Цариград отрязана детска ръчичка. Османските власти приемат доклада като един от най-страшните документи в историята си и в Цариград се разпространява мнението, че събитията в Батак и тяхното отразяване са в основата на последвалите нещастия за империята. Той е назначен и в следващата, шестчленна комисия, която разследва наново събитията и изпраща на съд главния виновник за Баташкото клане Ахмед ага Барутанлията, но вече не се ползва с доверието на османските власти и е на практика отстранен от работата й. През пролетта на 1877 г. е освободен от Държавния съвет за неблагонадеждност.

След тези напоителни исторически факти, можем да помолим до. Бибина да спре от разпространение компрометираната си книга и да се отдаде на преводите от турски, нещо което умее ...