Дали едно правителство на СИК бе сменено с друго правителство на СИК

 

Татяна Дончева припомни, че в ръководството на столетницата има двама души, които са свързани и с бизнес структурите на СИК, но тя отказа да назове конкретни имена в гостуването си в предаването „Тази сутрин“ в bTV.

Тя обяви, че е „за” протестите, тъй като това, което е говорила с години, вече се разбира от хората – че трябва да се премахнат куклите и кукловодите на прехода и за пореден път обяви, че те са известни в тясната си част и две бизнес групи имат ключово влияние – ТИМ и ЦКБ. Според нея те са в много тесни връзки с ръководствата на БСП, ДПС и „Атака”. Имали са пряка връзка и с ГЕРБ, но по време на управлението на Бойко Борисов са си „сритали шапките сериозно”.

Тези сенчести връзки и зависимости ни накараха да се поразровим из историята на прехода, която все още се пише и да потвърдим или отхвърлим неизказаната ясно теза, че едно правителство на групировките е сменено от друго правителство на групировките, чиято оставка е въпрос на дни или най-много на месеци ...

Четивото е шарено и изпълнено с факти, които ще покажат на гражданите каква е българската политика от последните 24 години и че читави политици в България е абсолютно трудно да бъдат намерени.

"Без да премахнем куклите и кукловодите, не става. Аз съм "за" протестите", заяви в ефира на "Тази сутрин" по bTV Татяна Дончева.

"Семейство Станишеви са много близки с Делян Пеевски. Там връзките са много тесни и много финансови. Става въпрос за много пари", поясни бившата депутатка.

Все още се помни дебат между Румен Петков и Цвятко Цветков на пленум на БСП, където Цветков е казал, че Маргините са били „нашите момчета" и това било цитирано в медиите.

Маджо и Първанов празнували заедно рожден ден на Евгений Узунов

glasove.com

Един от босовете на бившата групировка СИК Младен Михалев – Маджо е присъствал на рождения ден на секретаря на Изпълнителното бюро на БСП Евгений Узунов през 2003 г. Това заяви в интервю за сайта bnews.com председателят на „Открит форум“ Красимир Премянов, който също е бил гост на тържеството на Узунов. Освен Маджо сред гостите е бил и президентът Георги Първанов.

Първа за близостта между Маджо и Узунов, още преди година намекна Татяна Дончева, която нарече бившия първи секретар на комсомола „банкера на Маджо“, защото е заемал ръководни позиции в Първа източна международна банка известна като „банката на СИК“. Сред акционерите на банката освен Младен Михалев и Евгени Узунов е и  Румен Николов – Пашата, който е бивш съдружник на премиера Бойко Борисов.

Освен в банковата сфера през последните години Узунов се завърна и в политиката, след като беше предложен за член на ИБ на БСП от Румен Петков и одобрен лично от Сергей Станишев."

Та първият е ясен, но има и още един - Димитър Дъбов ...

Въпросът кой в ръководството на БСП е банкерът на Маджо обаче може би не е с толкова лесен отговор, защото и главният секретар Димитър Дъбов, и председателят на предизборния щаб Евгений Узунов са работили в ПИМБ. На по-отговорна позиция е бил Узунов, защото той е сред основателите на кредитната институция при преобразуването на бившия клон на БНБ банка "Кремиковци", бил е шеф на борда и изпълнителен директор, докато Дъбов е бил директор на клона на банката в Шумен. Формално и двамата са свързани с банката на Маджо.

Припомням и едно интервю с Григор Лилов във в.“Шоу“ по този повод:

„Отнеха визата на Румен Петков заради Маджо.

- Ексвътрешният министър Румен Петков беше обвинен в участие в наркотрафика и точно за това се срещал с братя Галеви - невероятен скандал. Възниква логичният въпрос защо точно сега избухва?

- Сензационното политическо шоу, което ни представят, е плод на дълбоки подводни течения в бизнеса и политиката.

Най-сетне тя е мъртва и заради конфликта “ТИМ” – “СИК” и “ВИС”. Играят и други мотиви – например острото бизнес сражение в онзи момент по върховете на БСП за това кой да прилапа активите на приватизационния фонд на антифашистите и няколко апетитни предприятия.

Една група от ръководството на БСП прецаква друга с помощта на Надежда Георгиева. Сред имената, които съм посочил в книгата, са над десет фигури от БСП, включително хора като Велко Вълканов, Константин Коцалиев – бивш шеф на Главно следствено управление при ДС, и ковчежника на БСП по онова време Кирил Желев. Хрониката от онези дни е многозначителна – убити са Желязко Демирев-Императора, Величко Тодоров, председател на Народната партия, Васил Радев – член на борда на голямата фирма “Кента”, Димитър Дацов – шеф на комбината “Химко”, прострелян е К. Начев – шеф на “Нефт и газ”, умира мистериозно бившият член на Политбюро Огнян Дойнов, преселват в отвъдното и синът му чрез отрова, във Виена убиват бащата на олигарха Красимир Стойчев – създателя на “МобилТел”, наръган с нож е търговският директор на “Балканфарма”, по чудо отървава смъртта във взривения му автомобил Хараламби Анчев – бивш вицепремиер в кабинета на Стефан Софиянски и синдик на скандалната банка на виденовия кръг “Орион”. И т.н., и т.н., без да броя по-дребните смърти. Сега всички говорят за ямболската адвокатка, но за тези мъртви – абсолютно никой.

В началото на веригата от трупове е Надежда Георгиева, в края й – нейният любовник и много едър бизнесмен Кристиян Маслев – братовчед на червения Красимир Премянов.

Като черешка на “тортата” е умъртвен прокурорът Николай Джамбов и човекът на тимаджиите – зам. главният прокурор Николай Колев. Става дума за разчистване на сметки и преразпределение на пазара и парите в България, за което мафиотските кланове – сини, пембени, червени, а всъщност без цвят се сражават на живот и кръв, изтрепвайки куклите си на конци. Никакъв Филчев не играе тук в ролята на убиец. Да не би той да ги е избил всичките?! От тези 17 имена, които изброих, а в книгата са повече, в скандала по медиите тия дни се подхвърлят само три – на главния прокурор, на мъртвия му заместник Колев и ямболската адвокатка. Затова е този скандал с тримата – завеса пред истината.

- В миналия ни разговор ти ми разкри за едно потулено убийство на 17-годишна манекенка, чийто поръчител по твои думи е Младен Михалев-Маджо...

- Откровено казано, си мисля, че точно заради тази история с Маджо неочаквано беше отнета визата на Румен Петков. Ще открия една тайна - след като напусна министърския пост, той организира и стана председател на управителния съвет на Международния институт за сигурност и сътрудничество. Консултативният му съвет се председателства от Робърт Гелбарт. Той е американец, ръководител на екипа за Балканите на президента Барак Обама. Затова често-често Румен Петков гостува в САЩ. И изведнъж визата му беше отнета.

На фона на този институт и фигурата на Робърт Гелбарт решението може да е взето само на най-високите равнища в администрацията на Белия дом. Днес изваденият от нафталина скандал за срещата му с братя Галеви и разпределяне на пазара на наркотиците трябва да потули тази истина. Убитата манекенка, изчезналата й колежка, отишлият си светкавично от белия свят техен шеф и личен юрист на Маджо и страхуващото се до смърт 20-годишно момиче от същата модна агенция са показателни за случилото се зад кулисите. Тогава

българското правителство се опита да шантажира Еврокомисията с компромат,

дори и чрез труповете на тези хора, да вербува нейни членове като агенти на влияние на нашите служби! В приятелска Европа! Сега, чрез том втори на “Тайните на големите играчи”, онази укрита история доби публичност и някой трябваше да го отнесе. Естествено, отнесе го вътрешният министър като домакин на еврокомисаря Фратини, отнесе го съпругата на Румен Овчаров, на който неизвестна ръка подхвърли компрометиращи снимки за половинката й, отнесоха го ред лица. Отнесе го и Маджо – вече няма да може да живее в Швейцария, завърна се у нас, може и да го елиминират, за да затворят устата му за случилото се. За мен в огромна степен вината е и на премиера Сергей Станишев, неговата ДАНС, а за пролятата кръв много може да разкаже и самият Алексей Петров. Стига някой да поиска да го пита.

- Вероятно всички тези ходове по един или друг начин отвеждат или са отвеждали в един момент до групировките ВИС и СИК?!

- Когато говорим за ВИС и за СИК, трябва да знаем, че групировките не са нищо друго, освен един инструмент на политическата и едрата бизнес класа в България. Мутрите са инструмент за притискане на средната класа и бизнес у нас. Цитирам един крайно любопитен документ, в който ясно се казва – за да не се цапа имиджът на властта в България у нас и в чужбина, ние трябва да намерим други лица, подставени фигури. Навремето са търсени като бизнесмени на фирми под прикритие в чужбина, а после и у нас като подставени лица. В лицето на мутрите. Това са и старите практики на Държавна сигурност още от времето на тоталитаризма, но след 10 ноември, за да не се петни репутацията на България, нещата бяха поети от групировките.

Съвсем не е случаен фактът, че когато видим регистрациите на същите тези групировки, откриваме с потрес в тях, че всички те са създавани във висшата червена номенклатура. Така, както ВИС е създавана от роднините на Петър Младенов – те са с пряко участие, така и СИК е създавана от ръководните кадри на БСП! Аз съм ги изброил в книгата си и както се оказа доста странно – те са точно 13, както и в емблематичната Тайна вечеря! Между впрочем, толкова е и съставът на Политбюро. Съвпадението изобщо не е случайно. В публичното пространство например никой не знае, че

ВИС е започнала с регистрацията на фирмата на Пламен Тимев - Ганди – „Ла Страда”.

Ганди е архитект, близък приятел на Иван Славков и т.н. Също така никой не знае, че в състава на акционерите, защото ВИС се ражда по-късно, влиза същата тази „Ла Страда”, която иначе би трябвало да се занимава с културни неща – всички си спомняме за театър „Ла Страда”. С лявата си ръка покойният вече председател-президент на Републиката Петър Младенов, защото така му беше титлата веднага след промените, пуска от затвора Георги Илиев – амнистира го още през 1990 г. и в България се кълнат, че годината е 1990-а. Илиев е амнистиран по същото време, когато се създава „Ла Страда” и ВИС, и когато се появява едно лице под формата на акционер, което се оказва племенник на Петър Младенов. Лично аз правя връзка между двете събития и мисля, че и читателите биха я направили.

- А каква е историята със СИК?

- Да си чула човек, който да казва „Аз създадох СИК”? Дори Маджо не го е казал, нито пък Маргините. Защото този човек е бил финансов министър на България! И не е само той – в състава на организаторите влизат 17 души, половината от тях са политици, изброил съм ги в книгата. Има сини, има и двама секретари на БСП, има съветници на Тодор Живков.

- Така, но се твърди, че Маджо е големият шеф на ъндърграунда?!

- Да кажем, че той е най-способният от тях, най-безскрупулният. Мога да кажа, че Маджо е големият шеф на ъндърграунда поради няколко причини, които всъщност са една и съща. Той е такъв, защото е бил граничар, а тези хора са проверявани много, много внимателно в службите. Той е бос в ъндърграунда, защото е бил комсомолски секретар във ВИФ – сегашната Спортна академия, и е гласен за партийна кариера в тези среди. Маджо е бил дясна ръка и всичко останало и на една много крупна фигура в България, за която също не се говори.

Става дума за Набил Рамадан – един от най-големите наркотрафиканти. Много специален човек – човек, който държеше всички казина в България, той стоеше и зад гърба на Илия Павлов по времето, когато той започна да се занимава с казина. Човек, който е издирван от Интерпол и от всякакви други служби, който е бил в България, напуснал я е, подвизавал се е в чужбина и отново се е върнал у нас. Същият, който посреща Карлос Чакала тук, в България. Преди появата на Бен Ладен, Карлос Чакала беше терорист № 1 на света!

Соча и още един любопитен документ. Той е на ген. Боян Велинов и Шесто управление на ДС и е адресиран до ръководителите на БКП. Още на 23 януари 1989 г. - 10 месеца преди началото на демократичните промени, той внася “Предложение за лицата за нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България”.

Четивото отива при ген. Григор Шопов – шеф на ДС.

Той го внася в кабинета на Тодор Живков за докладване и одобрение от Политбюро. И колелото се завърта - чак до днешни дни. Над две-трети от действащите сега политици фигурират като кандидати по неговите страници.

- Не ми каза кой е този финансов министър, който ти е казал „Аз създадох СИК”?

- Не е от това управление, бил е финансов министър при Тодор Живков, но пък дълги години след това се е подвизавал като член на колегиума на министерството на финансите. Някои си мислят, че нещо се е променило в България - нищо не се е променило! Името мога да ти го кажа, но нека читателите на книгата го прочетат, защото като кажа неговото име, аз трябва да спомена и още 16 имена за равнопоставеност заедно с детайлите за тях - с какви мръсотии е съпроводена кариерата им, как са изградили имиджа си в обществото, в какви “мокри” поръчки са участвали… Действителните им биографии са лика-прилика с онази на Октопода.

- Отново визираш Алексей Петров. От страниците наднича съвсем непознат негов образ – дори с детските му години. Описваш го като основна действаща фигура и в друг скандал, започнал с убийството на 3-годишно дете, за да се прикрие мащабен нарко-, политически и международен скандал! Затова ли го наричат Октопод?

- Ами същият е бил прост, обикновен изпълнител в онази операция. На първи план изскача някаква майка, която твърди, че е отвлечено детето й. Бащата моли за помощ колегите си таксиджии. Таксидижите му - колеги под диктовката на Алексей Петров, се вдигат на щурм срещу правителството и парламента. За финал – пак под негова диктовка, се укротяват. Това е втората опаковка върху кутията на Пандора, представен като опит за преврат. Третата е публичен скандал – луда ли е майката, убила ли е детето си или наистина е отвлечено? Под този “целофан” е съдържанието. Бащата редовно се е разхождал за по 2-3 дни на остров Аруба. Това парче земя е известно с кръшни мулатки и екзотични плажове, от една страна, и 700 офшорни банки – от друга.

- Аруба е и островът, на който убиха Поли Пантев...

- Именно. Моята хипотеза е, че той е бил куриер – изпирал е парите от наркотрафика! Такива факти нашите служби нямат, но е фиксиран от ДЕА – американската служба за борба с наркотиците. Нещо е сгафил и отвличат и убиват синчето му. За пътуванията е бил финансиран от бивша негова приятелка – с криминално досие от Дупница, популярна като Сойката. Тя се оказва съдружник с главата на властово-олигархичния кръг “Олимп” – банкерът ресторантьор Славчо Христов. Живее във Варна с човек, рода на живковия адмирал Янакиев и глава на местния кръг “Монтерей”, имащ прекрасни връзки с руски олигарси. Накратко – сини и червени добре са се омесили. По същото време България до гуша е затънала в международен скандал – с посредничеството на руски дипломати у нас е изнасяно оръжие и ракети за талибаните и “Ал Кайда”.

Западните братя ни представят документацията – върху нея има подписи на отговорните фактори в нашето Министерство на отбраната! Правителството гони руския дипломат Ломакин, който е сгафил сериозно, твърди, че случилото се е самодейност на висши чиновници, подкупени от червените, и си спретва опит за преврат с помощта на Трактора, за да покаже, че наистина “червените”, които не са на власт, са спретнали операцията.

Скандалът с майката закрива от родната общественост другите скандали – кой и как от властовите кръгове участва в наркотрафика и контрабандата на ракети и оръжия. За награда днешният Октопод става офицер от службите, при това тамън в две! Е, всичките приказки за дремещи агенти на ДС, подхързулнати шефове на демократичните ни служби и прочее плява са прах в очите на наивната публика. Не аз съм авторът на специалната докладна записка на тайните ни служби с гриф “свръхсекретно”, заведена под № 71241, в която е изкарано цялото кирливо бельо на елита ни дори до такива подробности кой с кого спи, ревнува, мъсти, организира си оргии и т.н.“

Уикипедия за СИК и ВИС

СИК е българска престъпна група, занимаваща се с трафик на наркотици, финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция,[1] както и с легални дейности, като застраховане и производство на алкохолни напитки.

Сред ръководителите на СИК са братята Красимир Маринов (Големия Маргин) и Николай Маринов (Малкия Маргин), Румен Николов (Пашата), Младен Михалев (Маджо).

Имена, свързвани в медиите с групировката, гравитиращи към нея, или включени в общ бизнес с отделни хора от нея са Поли Пантев, Иван Славков, Жени Калканджиева, Бойко Борисов.

През 2007 година, вече покойният критик на групировката, Георги Стоев издава 3 книги посветени на СИК. Според него в групировката участва генерал Любен Гоцев, бивш министър на външните и вътрешните работи и член на БСП.

Гангстерска война

През 2002 година враждите между сътрудниците на СИК вземат много жертви, две години по-късно кървава престрелка в центъра на София завършва с шест трупа, единият от които – този на сикаджията Милчо Бонев (Бай Миле), днес хората му си отиват един по един. През лятото на 2009 година е убит бизнесмена Александър Занев, за който се знае че има връзки с политици от НДСВ.

Според източници от Министерството на вътрешните работи СИК контролира контрабандата на акцизни стоки по море. През 1995 година, мафиотските групировки си поделят пазара за проституция, заведенията на СИК в София са "Сладък грях" - на "Спартак", "Дама Пика" - на Румен Николов (Пашата), "Бонита"; всеки клуб плаща 50-60 на сто от печалбата на структурата.“

Няколко интересни факта изскачат от едно интерю с Димитър Иванов (Митьо Гестапото) бивш началник VІ отдел в VІ управление на ДС публикувано от БЛИЦ ( http://www.blitz.bg/news/article/94193):

„Илия имаше навика да събира управителния съвет на “Мултигруп” да играем футбол срещу сборен отбор на момчетата. Всяка събота ритахме в Бистрица, на тоя стадион, дето днес Бойко играе с неговите приятели...

- Вие сте посредничили между “Мултигруп”, БСП и трибуквените групировки. За кого всъщност “играехте”?

- Интересите съвпадаха. На БСП - да има мир в гражданското общество, и на “Мултигруп” – да не се сбият групировките, защото можеше да пострада “Мултигруп”, която вече беше стъпила много сериозно на пазара.

Аз се бях разбрал тогава с Жан (Виденов) и с Кольо (Добрев) да направим опит да ги изкараме на светло тия момчета! А не МВР да воюва с тях и те - с МВР.

Срещах се с Васко, със СИК, с Карамански, с Митко Джамов и непрекъснато им говорех: “Излезте на светло, дръжте се като нормални граждани, управлява моята партия, говорил съм с когото трябва, властта ще се отнася с вас като с нормални граждани!”

...

- Освен “шефе”, са ви викали и “учителю”... Това пък защо?

- Като стана Кольо Добрев министър на вътрешните работи, Евгени Узунов го срещнал с Младен Михалев. Кольо и Евгени, който сега е секретар на БСП, бяха много близки приятели, бивши секретари на ЦК на Комсомола. Евгени беше изпълнителен директор на Кремиковската банка, когато СИК я купиха. Имаше един период, в който

Евгени Узунов работеше заедно с Младен Михалев и с другите от СИК.

Та като срещнал Маджо с Добрев, той като министър на вътрешните работи му казал: “Михалев, имам данни, че се занимавате с рекет! Внимавай, че ще береш ядове!” На което Младен, който, дай му да раздува само за държавност, за законност и за принципи, отговорил: “Ааа, ако ние сме рекетьори, знаете ли кой е нашият учител?! Другарят Димитър Иванов ни е учител! Ние другаря Иванов много го обичаме, той ни учи! Ако сме рекетьори, значи той ни е научил и на рекет!” Оттам тръгна приказката на майтап между нас: “Учителю, учителю!”

...

Точно по това време излезе и статията “Гущерът да си откъсне опашката!” – уж от Илия Павлов.

- Как беше написана тази “програмна статия”?

- “Мултигруп” трябваше да повлече крак, да даде пример с излизането “на светло”. Така се бях разбрал с моите партийни другари на “Позитано”. И как да го направим – чрез медиите, разбира се. Дадох две или три интервюта с продължения на Анна Заркова в “Труд”. Говорих с главния редактор Стефан Продев в “Дума": “Другарю Продев, договорили сме се с момчетата от “Позитано” да направим такава и такава кампания. Добре би било да излезе и в “Дума”! Продев вика: “Другарю Иванов, не ме вкарвай в тези неща, не искам, ще изцапаме вестника!” “Добре – казвам - ще направим един текст, ако прецениш, че няма да навреди на “Дума” – пусни го!”

Илия беше в чужбина, но по-добре щеше да бъде именно Илия Павлов да излезе с тази позиция!

Бях поканил по това време Жоро Кадиев, тогава беше младо момче и работеше в “24 часа”, да ми прави анализ на пресата в свободното си време. Неофициално, просто да ми помага.

- Георги Кадиев не е ли бил стипендиант на “Мултигруп”?

- Не, но може да сме му дали еднократно някаква сума, не помня. Тогава Кадиев беше точно на противоположни от сега позиции – убеден привърженик на пазарната икономика и на монетаризма. В моите очи на бивш комунист ми изглеждаше почти седесар.

Та извиках го в кабинета си и му казах: “Жоро, трябва да се подготви една статия за в. “Дума”, но понеже Павлов го няма, трябва ние с теб да свършим тази работа!” Започнах да му диктувам какви тези трябва да влязат в текста. Той се върна след час. Тогава аз въобще не съм си давал сметка, че този текст ще стане христоматиен. И му викам: Значи заглавието ще бъде: “И още един път – да излезем на светло”, или нещо подобно. И Кадиев в един момент изрича: “Гущерът да си отреже опашката!” Викам: “Чудесно! Това е!”

Обадих се на Илия Павлов в Щатите. Взех да му чета статията, а той ме прекъсна: “Моля ти се, имам си тук на Фондовата борса едни ядове сега, ти решавай каквото прецениш – пусни го!” Даже вика: “Ти го подпиши!” Викам: “Не, не!” А Илия: “Добре тогава, каквото съм написал, написал съм!” Занесох статията на Стефан Продев, той я хареса и я пусна веднага.

...

- Какви бяха отношенията между Илия Павлов и Луканов?

- Нито са били близки, нито са почивали на някакво доверие. Това беше брак по интереси и за двамата. Луканов беше излязъл от ръководството на БСП, отношенията му с Жан Виденов бяха напрегнати.

Жан не се съобразяваше с него, това за Андрей беше доста обидно.

На една среща между Илия и Андрей аз играх ролята на посредник. Те се държаха грубо един към друг и трябваше аз да балансирам, така както правех с трибуквените групировки. Защото Луканов можеше да бъде не по-малко опасен от тях съперник или противник на “Мултигруп”, ако решеше.

Срещата се състоя у Илия на “Боянски път”, държеше една къща под наем там. Те се държаха отвратително един към друг. Луканов говореше приповдигнато и пренебрежително, а като отговор Илия си вдигна демонстративно краката на стола срещу него. Беше с едни каубойски, подковани американски ботуши. Илия тогава го обвиняваше, че помага на Вальо Моллов, на Краси Стойчев, шефа на “Трон”, а не иска да помогне на нас! А Луканов обясняваше как онези били образовани момчета, демек му казваше: ти не си! Тогава Луканов намекна, че приключва с политиката и ще се занимава с бизнес.

След време Илия ми припомни това и като започнахме да правим “Топенерджи” с руснаците, ми казва: “Дай Карлович да дойде да се включи!” Обадих се на Андрей и го качих в резиденцията в Бистрица. Седнахме да обядваме тримата. Вече разговорът беше съвсем различен от първия път. Илия се държеше по съвсем друг начин – прави салати, пече пържоли. Беше една неделя, хубав есенен ден. Като тръгнахме да го изпращаме до входа, Илия каза: “Андрей Карлович, много ви благодаря, вие показахте колко е голяма разликата между нас, колко високо стоите вие, позволете да ви отправя едно предложение – искам да работим заедно! Луканов отговори: “Ако бях невеста, щях да се поусуквам малко, но понеже не съм, ще кажа – благодаря, Илия, готов съм!”

На следващия разговор вече обсъждахме конкретните параметри. Настоях Андрей да отиде при Жан и да го информира: “Ще работя с “Мултигруп” по такива и такива енергийни проекти!” Тогава Андрей каза: “Добре, ще поддържам връзка с теб, Митко!” Илия обаче отсече: “Не, Митко няма нищо общо с тия неща, той си има достатъчно работа, тези проекти ще ги работим аз и ти, ако си съгласен!” “Топенерджи” се подписа на 17 май 1995 г., през февруари 1996 г., аз напуснах “Мултигруп”.“

ВИС и СИК са клонове на една и съща фирма

Силовите групировки ВИС и СИК никога не са били врагове, защото бяха създадени от една и съща ръка. Думите са на самия Младен Михалев – Маджо. Днес е повече от сигурно, че съществува гореща връзка между държавата и престъпния свят. Доказателствата плахо се появяваха през годините, докато накрая истината не лъсна, по- злокобна от всякога – най- големите бандити на прехода са били нещатни служители към НСС, поради което не били разработвани от службите.

Убийствата на знакови фигури от ъндърграунда също не са плод на гангстерски войни, както беше удобно да се говори. Ликвидирането на хора като Самоковеца, Доктора или Георги Илиев, са по- скоро политически акт, отколкото мафиотско разчистване на сметки. Богопомазаните момчета – борчета, на които някой им връчва куфарче с пари и

бизнес ниша- неминуемо в един момент се самозабравят и започват да се целят по- високо, отколкото им е позволено. Тогава ги ликвидират и дават овакантеното място на мафиотски бос на някой послушко.

Защо беше ликвидиран Косьо Самоковеца? Картофеният бос си позволява да излезе от коловоза, в който са го вкарали. В един момент решава да влезе в международния оръжеен бизнес. Прави сделки със Северна Корея, което навлича гнева на световната общност върху страната ни. За гафа Самоковеца плаща с живота си.

Колегата му, Иван Тодоров – Доктора пък се заиграва със семейството на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич, и най- вече със сина му. Убийството на Доктора предотврати огромен международен скандал по време на процеса срещу Милошевич – защо мръсни пари от българска контрабанда са отивали за войната в Сърбия.

Смъртта на висаджийския бос Васил Илиев също била поръчана от доста високо ниво. Братът на Георги Илиев решава да си основе банка – Осоговска банка, където да върти парите на групировката си. Идеята му се осъществява, след като подкупва важни

служители в БНБ. Ден след получаването на лиценза – Васил Илиев е убит.

Списъкът с разстрели по политически причини е дълъг и все на хора, поръчани уж от конкурентна групировка.Тази теза обаче никога няма да стане особено популярна, никога няма да се лансира като водеща, защото е доста неудобна, меко казано.

Как може да се сменят толкова правителства на прехода и никой да не разследва свещените крави на прехода като ВИС, СИК, ТИМ и т.н?"., попита бившият председател на комисията по досиетата Методи Андреев пред bTV. На този риторичен въпрос другият събеседник в студиото на bTV ген. Атанас Атанасов спонтанно отговори: "Е, как защо? Защото си плащат". Методи Андреев отчете, че и поддържаното от него правителство на ОДС не е направило достатъчно за справянето с този неясен етап от криминалната история на българския преход по време на своето управление между 1997 и 2001 г.

Ето и едно апокрифно творение разпространявано из нета по темата:

История на силовите групи в България

Силовите групи са тясно свързани с политическото развитие през последните 15 години в България. Преди 1989 всичко в дъжавата се знаеше и се контролираше от силната държавна власт. Начело на държавата в продължение на 35 години със здрава ръка управляваше Тодор Живков. Когато имаше сериозни проблеми в обществото партията приемаше укази или постановления и нещата се регулираха законово и най-вече бързо.

Малко преди 10 ноември държавата прие указ 56 и даде свобода на частната инициатива. Стремежа бе да се съживи буксуващата вече икономика на България. Дотогава България бе една от водещите икономически държави в източния блок. Пазарите бяха огромни и гладни, но вече имаше сериозна конкуренция от Тайван, Корея, Сингапур а и нашето производство в един момент се оказа остаряло и нерентабилно.

Благодарение на указ 56 българите можеха да създават фирми и да извършват стопанска дейност.

После започнаха демократични и политически промени. Първо БКП извърши вътрешна смяна на Тодор Живков. После под натиска на обществото и най вече студентските протести започна смяна на системата. Създадоха се партиите. Проведоха се изборите. Начело на държавата беше Андрей Луканов а президент Петър Младенов.

Структурите на бившите специални служби си съществуваха.

Паралелно се създаваха новите демократически институции.

От тук започват и големите мъки на новата ни демокрация и създаването на силовите групи.

Противно на очакванията:

Силовите групи бяха създадени от банките!

С напредването на промените всички се занимаваха с противоречията межди новите партии и старата БКП, а не се поправяха старите закони и не се създаде навреме законова база за новите и действащи фирми.

Появиха се много фирми мошеници. Събираха се парите на хората даваха се големи обещания и се изчезваше с тях зад граница. Взимаха се големи кредити от банките най вече благодарение на свои хора вътре и после тези пари въобще не се връщаха. Все още нямаше закон за фалит. Този закон излезе по късно. Но вече имаше достатъчно много дела, процеси измами и нямаше закон по който да се изискват парите обратно.

Това се знаеше и от кредитополучателите и от банките.

И тогава на хората от бившите специалните служби , предимно разузнавачи им идва печелившата идея.

Изпращат се група от 3-4 човека да намери длъжника, да му се обясни че така не може, задълженията трябва да се връщат. Ако човека не връща задълженията си, силовиците отиват пак - тоя път с бухалки и чупят нещо показно. До тук не говорим за убииства.

Тези хора се изпращат директно с колите на банките. По онова време борците нямаха черни лимузини. Черните лимузини бяха на директорите на банките. За услугата добрите момчета получаваха процент от събраната сума. Длъжника няма на кой да се оплаче защото той е вече следствен, срещу него се водят дела. Привидно силните момчета са на добрата страна.

Кои са момчетата: Бивши и настоящи борци.

Хора като: Илия Павлов, Васил Илиев, Иво Карамански, Димитър Джамов.

Ключова роля играе Илия Павлов. Той е бивш разузнавач и борец.

Постепенно момчетата натрупват пари, купуват си собствени скъпи коли и тяхното появяване вече не е изненеда за никого. Като отидат при някого, той вече си знае че не е изряден.

После пак използваики ситуацията и несигурността в страната те създават охранителни фирми.

Това са ВИС1 и ВИС2. По късно дойдоха СИК и 777. Във Варна се появи ТИМ.

Софийската ВИС1 много рано се скара със пловдивската 777 и последваха няколко престрелки и убииства.

Хората разбраха че нещо не е наред и ВИС1 и 777 бяха заличени.

Тогава както и сега собствениците отричаха всякаква връзка със престъпниците, стрелците били фалшиви охранители, не работели към тях, не се познавали изобщо и всякакви подобни.

Междувременно охранителите биеха все по открито, чупеха ръце, взимаха откупи за откраднати коли и т.н

Заради слабата държава се позволи създаването на нова и привидно чиста ВИС2.

Може би младите не знаят че това е съкращение на Васил Илиев Стоянов. Фамилното име не е толкова важно.

После успоредно се създаде и застрахователна фирма ВИС.

Започна масово застраховане на колите при ВИС. Ако не отидеш при тях - колата ти ще бъде открадната. Взимаха се откупи и какви ли не истории.

Автокрадците си работиха на щат при ВИС. Други пък се занимаваха с разглобяване на откраднатите коли и препродаваха части.

Създадоха се канали за износ на откраднати коли за бившия Съветски Съюз.

Тогава се създаде и другата силова застрахователна компания СИК.

В началото рекламите на СИК вървяха непрекъснато по БНТ.

СИК набра сила и в един момент влезе в конкуренция със ВИС.

СИК и ВИС си имаха по един футболен отбор. СИК беше Славия. ВИС беше Левски и Кюстендил.

Започна югоембаргото и с него контрабандата на бензин кън Югославия.

Трябваха охранители на контрабандните цистерни и влакови композиции.

Групите забогатяваха и набираха все повече мощност. Народа обедняваше прогресивно. Народното недоволство растеше.

Правителството на Жан Виденов падна и дойде Ст. Софиянски заедно с Богомил Бонев за министър. Бонев подходи професионално и за няколко месеца имаше видими резултати. После дойде Иван Костов и оцени правилно свършеното от Бонев. Докато Бонев громеше мафията на полицейския участък Костов удари икономическите устои на мафията. Създадоха се лицензионни режими за всичко. Охрана, Застраховане, дори и туризма беше в списъка.

Силовите групи не получаваха лицензи заради сложните изисквания на лицензите. Попълваха се редица документи, сертификати и т.н.

Така ВИС и СИК не получиха лицензи. Появиха се измислената Юпитер /ВИС/ и Аполо и Болкан -бившите барети.

Бизнеса със застраховането и краденето на коли продължи, макар и не в същия замах както преди.

Тогава силовиците се насочиха към контрабандата. Митниците си бяха слабо място на Костов. Костов го знаеше. Костов ги остави да внасят с тирове но им даде нещо като квота. Съответно за всеки тир контрабандистите си плащаха и с тези пари се финансираше деиността и мероприятията на СДС.

Надежда Михайлова на закрито партиино събрание в Монтана открито призова да се понатисне Гриша Ганчев да плаща на местната организация на СДС и да слуша заповедите отгоре защото иначе ще му се отнемат всички лицензи. Запис на МП3 все още може да се намери в Интернет. Костов така действаше. Всички го наричаха командира и се страхуваха от него. Имаше обществен натиск да се уволни външната ни министърка Михайлова. Но тя беше усмихнатото лице и емблемата на Костовото правителство.

Иван Костов излезе с девиза заедно сме започнали - заедно ще довършим промените. Което пък не му попречи няколко месеца по късно да уволни Бонев и още няколко заместник министри заради критиките на Генерала към него.

Връзките на политиците с хората на силовите групировки не бяха тайна. Тогава силовите групировки бяха по силни от държавната власт и по добре организирани. Откриването на война сръщу бандитите щеше да доведе до много невинни жертви. Затова костов ги удари административно.

Друг пословичен израз на Костов: "Държавата е най-голямата силова група в България. Не може да има друга по силна организация в България от самата държава."

За съжаление след Костов доиде безличния партиец Емануил Йорданов - "мистър Бин" и дейноста на силовиците започна пак да се разраства.

Командните действияна Костов имаха и противничи и поддръжници. Костов превърна СДС в организация от типа на БКП преди промените, а държавата се превърна в държава на СДС. Само че Костов забрави едно - в България вече беше демокрация. И хората не искаха да живеят в партия - държава.

Идването на царя не е само резултат на нереалните обещания на царя.

Всички партии дават такива обещания за избори. Възхода на царя беше отрицание на командните методи на Командира.

За командира всичко беше саме с една "алтернатива" НАТО, ЕС, аз и моите хора.

Идването на царя беше финансирани с пари от съмнителни фирми и организации. Измежду тях са и фирми на Мултигруп и СИК и ВИС.

Директната връзка на политика със силови фирми и хора пречи и прави невъзможно отрязването на мафията и вкарването на ключовите знакови фигури в затворите.

Изправени сме пред едно от най-големите предизвикателства в новата история на България - ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, и нейните многобройни сраствания с държавата.

„Лепенките СИК и ВИС бяха заменени от лепенки ГЕРБ

News4000.bg

Данни за рекет върху бизнеса имаше много отдавна, но се говореше тихо за това. Сега страхът от ГЕРБ е постепенно изчезва и бивши депутати го казват ясно и открито по телевизията, заяви Емануил Йорданов, бивш вътрешен министър при кабинета на СДС.

Така той коментира вчерашните скандални разкрития, че по времето на ГЕРБ контрабандата е стигнала 1,5 млрд. годишно, а МВР и данъчните откровено са рекетирали предприемачите да прехвърлят бизнеса си на гаулайтери на ГЕРБ.

Предполагам, че бизнесът ще се включи и доста предприемачи ще разкажат това, което им се е случвало. Хубавото е, че прокуратурата помага на българите за премахването на страха от ГЕРБ, коментира още Йорданов.

Сега няма лепенки СИК и ВИС, но има лепенки ГЕРБ, наблегна Емануил Йорданов, правейки паралел между мутрите, които тормозеха бизнеса в тъмните времена след прехода, и управлението на ГЕРБ, упражнявало рекет върху предприемачи с помощта на държавната машина - данъчни и МВР.“

Всичко това бе изречено преди 20 дни, а тази сутрин Поразяващата уста го изрече на живо в предаване на bTV …

Дали едно правителство на СИК бе сменено от друго правителство на СИК

едва ли скоро ще можем да разберем с ясни констатации и доказателства от правосъдната система, но явно е, че връзките са налице и са действащи преди чрез мутрите, а днес чрез политиците – мутри с бели якички и идеологеми ...

Важно е, че интересите движат всичко в политиката и тя се провежда не в интерес на гражданите, а в интерес на мутрите и политиците или на мафията, която има държава с името и територията на България.

Екип "Под лупа"

П.П. Редакцията на "Под лупа" се извинява за допуснати неточности и грешки. Засегнатите имат право на отговор.