Данчето, Росен и Марги или как си избрахме домоуправители
"Искам да поздравя Данчето, а на следващия въпрос ще отговори Цецо" – отсече Бойко и отправи мрачен поглед към залата. Данчето е Йорданка Фандъкова, досегашен кмет на София, Цецо е вицепремиер, министър на вътрешните работи и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, а Бойко е Бойко Борисов, премиер на републиката. Действието се развива на пресконференцията на управляващата партия, която спечели най-много гласове на изборите за президент и местна власт в България.
Цецо взе думата и също благодари на Данчето, след което обърна специално внимание на Росен и Марги, но не забрави да поздрави и Таня. В този дух на задушевно общо събрание на блока мина цялата пресконференция, а България съвсем заприлича на вход, чийто домоуправител няма алтернатива, защото всички по-читави отдавна са напуснали и блока, и квартала, и града, и страната. По едно време си помислих, че Марги ще се скара на Цецо, че е взел от насипното кафе, и ще каже: "Я да скокна до нас!", а Данчето ще я погледне многозначително, след като на Цецо му щръкне вратовръзката.
Тази фамилиарност може да звучи мило на някого, но на мен ми подейства потискащо. Получих усещане за панелка, от която няма мърдане. Освен това си спомних, че официалното име на председателя на парламента е Цецка и съвсем се сдухах. Не че има нещо лошо в името, но Цецка, Данчето, Росен и Марги и разбира се, Бойко идват в повече. Остана да намерят пост и за някоя Златка, за да се занитим напълно и окончателно.
"Построих ви магистрали, а Данчето оправи градинките", взе отново думата Бойко. Пред очите ми се появи мръсно стълбище със стърчаща арматура и пожълтял фикус в голяма саксия, която трябва да покрие дупката в прозореца между втория и третия етаж. "Сутринта се върнах от Брюксел. Требва да сме щастливи, защото сме остров на стабилността в тая икономическа криза", продължава той, а аз се сещам в какво щастие може да прерасне изненадата, че асансьорът работи, а крушката в него свети. Внезапно думата взема самият Росен и заявява: "Ще бъда президент на регионалното развитие. Аз съм "за" националния интерес и ще продължавам да работя за националния интерес". Тук малко пък аз се смутих, защото не си спомням във входовете да е имало ЗКПЧ-та и асоциациите ми се объркаха. Изведнъж започнах да мисля върху думите на Плевнелиев и да си представям какво ли щеше да стане, ако бе заявил, че "не е" за националния интерес и вече няма да работи за националния интерес. Какво ли щеше да каже Бойко, как ли би подскочила Марги? Всъщност, като се замисля, нямам спомен от някоя реч, а дори и от специфична фраза на Плевнелиев. Думите му не оставят никакви следи. Когато говори, не може да те накара да се заслушаш, а нали това май е най-голямото правомощие на държавния глава? Росен има таланта да съобщава превъзбудено абсолютни баналности като изключителни свои постижения от сорта на: "Хубаво е да има топла вода", "Искам слънцето да изгрява от изток"...
Но да се върнем на входа. На мен ми е малко подозрителен фактът, че Росен се е върнал от Германия, в която успял, след като спял из "паркинзите", да оправя точно нашия вход. И то при положение че почти всички нормални хора от входа избягаха в Германия, Испания, Англия и Америка. Спомняте ли си царските юпита, които така и не се върнаха при големите си заплати, които уж бяха зарязали, за да дойдат и напълно безкористно да ни оправят. Изглежда, че родината е привлекателна само за онези, които са на власт. Управляваните гледат да я напуснат. Това пък се оказа основната причина Бойко, Цецо, Цецка и Данчето да останат безалтернативни и на последното общо събрание на входа.
Коментарът е публикуван във вестник "Галерия"
в. „Галерия“
