ДАНЪЧНИЯТ РЪСТ, КОЙТО УБИ РЪСТА НА ЗАПЛАТИТЕ

Средната работна заплата за месец юни 2012 г. била нараснала спрямо същия период за 2011 г. Съвсем вярно. Причината обаче съвсем не се корени в някоя полезна правителствена намеса, или политика. Тъкмо обратното. Средното възнаграждение нараства въпреки последното. Причината за годишния ръст се крие в повишената производителност на труда, което няма много общо с партиите и парламента, а по-скоро с бизнеса и факта, че общо в икономиката се произвежда повече продукция за единица отработено време. Това е добрата новина.

Работната заплата обаче не бива да се разглежда в статика и в отсъствието на данни за заетостта.

Когато включим едно-годишния период на заетостта и работните възнаграждения виждаме, че ако през юни 2012 г. средната заплата нараства спрямо юни 2011г., то тя определено намалява спрямо май и април.

И в това няма нищо учудващо. Виждаме, че Юли-Декември 2011 г., когато броя на заетите е намалявал, средната заплата е нараствала. Обратното се е случило през Април-Юни, 2012 г. Тогава броя на заетите нараства, а заплатите намаляват (периодите Януари-Март от всяка година често се характеризират със спад в заплатите поради сезонно намалената икономическа активност).

В кратък период съществува определена обратна връзка между броя на заетите и размера на средната заплата.  Това е съвсем нормален пазарен процес (въпреки, че някой закони го деформират значително, но не напълно). В дългосрочен план нещата се променят и е възможно едновременното намаляване на безработицата и нарастване на средните възнаграждения.

Това, което може би ще бъде интересно за читателя е факта, че всъщност реалната средната работна заплата не само не нараства, но и намалява. Защо ли ? Защото, за първи път от 6 години насам, данъците, които плащаме се увеличават по-бързо от заплатите ни.

Всъщност в горната фигура се съдържа най-голямата ирония на това правителство. Не само, че не е дясно, ами дори и самото то явно не е наясно какво е. Защото говори за едни мерки, а в реалността се получава друго.

Виждаме, че от 2005 до 2008 г. динамиката на разходите за данъци са в синхрон със средната работна заплата.

През 2008-2010 г. дори заплатите нарастват по-бързо от разходите за данъци. Това означава, че през този период всички ние сме усетили определен спад в данъчното бреме, поради различни причини.

Това обаче, което се случва през и след  2011 г. няма еквивалент през новата история на България (има се предвид периода след влизането ни в ЕС). За първи път разходите ни за данъци нарастват по-бързо от заплатите.

В някои по-развити страни от нашата това се приема за обир от страна на държавата спрямо гражданите и бизнеса. С други думи, горната фигура ни показва, че вместо да ни остави да разходваме средствата си така, както ние решим, тя ни ги изземва, като по този начин свива потреблението ни, бизнеса и като цяло – индивидуалната ни свобода.

Още по-лошото е, че не е ясно какво точно прави държавата ни с тези пари. Боклуците преливат от кофите, а дупките само се уголемяват. Магистрали ще кажете. А, те нали бяха с Европейски пари?

В заключение, няма как икономиката ни да се събуди, докато разходите за данъци нарастват по-бързо от доходите. Случващото се след 2011 г. е най-силната данъчна репресия срещу бизнеса и джоба на гражданите.

Няма да е зле някой учен политолог да се яви по време на Министерски съвет и да разисква с министрите що за партия са си спретнали. Популистка, полицейска, каква? Защото със сигурност не са дясна.

Десните партии намаляват данъците, не ги увеличават. И така, в нашия случай всъщност не е важно с колко е нараснала средната заплата, тъй като данъците са се увеличили по-бързо.

Крайния резултат е все по-малко средства за потребление и инвестиции. Но да, по основните медии няма да ви кажат това. Не е интересно.

Искрен Пенчев

argumenti-bg