Дефицит на справедливост

Острият дефицит на справедливост в обществото ни лъсна ярко в края на изтеклата седмица за пореден път. Тлеещата жарава на народното недоволство този път разгоря изявлението на уважавания от мен проф.Милан Миланов - изтъкнат наш лекар, общественик, доскоро и активен политик.

Сега като председател на етичната комисия в съсловната му организация Български лекарски съюз той обяви, че в гилдията му не били далеч от мисълта да съдят "някои пациентски организации и техните ръководители за системно насаждана омраза".

Той каза това заради оповестената от Националната пациентска организация информация, че двама пациенти са пострадали от немарливостта на родни доктори. Болните са станали жертви на неуменията на положили клетвата на Хипократ при извършване на коронарографии в частни клиники по инвазивна кардиология. Единият пациент е с отрязана ръка, а другият, лека му пръст, се пресели в отвъдното.

Не според мен, а според разследванията на контрольорите от агенция "Медицински одит", причина за смъртта на единия пациент е сепсис - резултат от инфекция, причинена при коронарографията и поставянето на стент в клиниката.

Останалият без ръка пък не бил изследван акуратно и нямал подробна анамнеза на всички придружващи заболявания. Заради оповестяването на тези два случая в медиите и нормалните реакции на мъката и отчаянието на близките на пострадалите, професорът се закани със съд. Може би той и колегите му са очаквали потърпевшите и техните близки сърдечно да благодарят на лекарското съсловие за проявената небрежност или некадърност!

Кой съсипва имиджа на българския лекар? Мисля, че самите те. Както впрочем и полицаи, следователи, прокурори, съдии, които имат не по-радващ рейтинг в очите на простосмъртните. Та за това нека да се съдят само едни други помежду си. А да не размахват пръст на данъкоплатците, които осигуряват заплати на всички онези, които се изхранват от бюджетната хранилка, в това число и докторите, които работят в общински и държавни лечебници.

Сигурна съм, че повечето пациенти са лоялни и безкрайно търпеливи към всякаквите дивотии, които им причиняват заетите в т.нар. здравна система. Познавам хора, които от години чинно се преглеждат, стриктно спазват всякакви указания на белите престилки, пият шепи с лекарства, а накрая, въпреки всички тези усилия, се оказват болни от тежка болест. А "грижещият" се за тях лекар не е видял, не е разбрал и се измъква по терлици ни лук ял, нито на лук мирисал.

Всеки българин, който стриктно си плаща за здраве, може да разкаже безброй драстични случаи. Например как могат да оперират човек от жлъчка, да му вземат близо 5000 лв. за "услугата" и да не му кажат, че той всъщност има рак, ама на съседен орган. Т.е., че няма нужда от тази манипулация, защото после ще се наложи да "почистят" всичко. Нещо като да сложиш ново чене за 5000 лв. на умиращ човек.

Според изследване на Световната банка годишно у нас пострадалите от лекарски грешки са близо 7000. От тях обаче само 500-1500 завеждат дела срещу виновниците и едва десетина от близо 200 дела годишно завършват с присъди.

Тъжната равносметка от тази статистика е, че повечето българи са бедни и нямат пари да завеждат съдебни дела срещу некадърни и цинични доктори, защото трябва да плащат държавната такса, която е 4% от стойността на иска, плюс всички останали разходи по процеса. Пък и защо ли да го правят, като за "немарливо изпълнение на регламентирана дейност" (текст от НК за такива случаи) засега най-съдени са шофьори, а не лекари.

На фона на всичко това е някак странно и цинично точно от здравната система да вдигат пушилка, че някой бил показвал язвите на съсловието им. Впрочем, вероятно повечето интелигентни читатели са наясно и с факта, че по данни на Евростат България е на първо място сред страните в ЕС по висока смъртност и лошо здравеопазване.

Единственият начин да бъдат излекувани туморите на тази система, е да се говори непрекъснато за тях. И, разбира се, виновните да носят отговорност за своите деяния. Не искам да бъда съвсем черногледа и не отричам, че в съсловието на здравните работници има и много читави и съвестни хора и блестящи професионалисти, които всеки ден спасяват десетки болни. На тях - чест и почитания, положителни очерци и, ако може, повече пари.

Обаче нека не ни плашат със съд всеки път, когато прочетат и чуят за кривиците си. Защото, представяте ли си, какво ще стане, ако Народното събрание като институция, или депутатите като физически лица, се емнат да съдят за увреден имидж всеки българин, който ги псува наяве и насън.

Вие чували ли сте за по-хулена и обругавана институция от парламента? И то не заради кухите, еднакви по смисъл и много на брой изказвания на депутати като Мая Манолова, Искра Фидосова или Корнелия Нинова, особено когато видят премиера в пленарна зала. А защо ли....

Аделина ДЕЛИЙСКА

в „Новинар“