Детайли от голямата картина на руското нашествие допълват усещането за варварството на агресорите
Избягвам да съобщавам “големите новини” от многострадална Украйна, за които нито мога, нито искам да се конкурирам с големите международни медии.
Техните български еквиваленти (в съответния малък мащаб) няма как да ги пропуснат, но дори и да го направят, “едрите риби” от новинарско естество попадат в мрежите на мрежата, където могат да бъдат видени.
Ето защо предлагам някои “дреболии” далеч от претенцията за изчерпателност, които допълват голямата картина.
Темата за това как в путлеристан се борят с острия недостиг на пушечно месо за украинската месомелачка за руски наемници е относително добре отразена в нашите медии поне в няколко сайта, неподвластни на путлеристката пропаганда в България.
Желаещите да научат защо Путлер толкова упорито не разрешава войната му да бъде наричана война знаят, че основната причина е страхът на режима при стандартна масова мобилизация рязко да скочи съпротивата срещу насилственото изпращане на фронта, а и не се знае накъде може да се обърне оръжието на недоволните, когато попадне сред стотици хиляди подгонени руски мъже, принудени да наденат против волята си униформата.
Фалшификацията на това терминологично ниво със “специалната операция” създава обаче специални затруднения при преследването на руските войници, прозрели ужаса какво е да попаднеш под обстрела на силно мотивираните украинци. След като “няма война”, желаещите да не участват повече в нея не могат да бъдат преследвани по законите на Русия. Губят си обещаните пари, но предпочитат да не си загубят живота.
Това не означава, че системата на руския милитаризъм е напълно безпомощна да накаже тази форма на дезертьорство. Командирите на “отказниците” пишат отмъстителни писма до родителите на младежите, решили да хвърлят оръжие и обвиняват синовете им в предателство и страхливост. Изписват имената им на билбордове на позора.
Има и други форми на морален тормоз срещу дезертьорите. Там, където законът е безсилен да ги подведе под отговорност, на въоръжение идва дългата традиция на неписания закон на традиционните издевателства на старшите над младшите.
Някои командири се целят в бъдещето на бегълците. Изпровождат ги с военни книжки, в които е записано, че са склонни към злоупотреба с алкохол и наркотици, към кражби и “анални оргии”.
