Днес 40 000 Таврийски българи са отново под руска окупация

Руските власти забраниха по цяла Таврия гайдата, за да убият всичко българско у нас, да не слушаме своята народна музика, да не играем народните си хора, че да заспим и умрем като народ…
През първата година посърна цялата Таврида – нигде веселие, нигде радост. Но кипеше душата на народа. И разгаряше се тоя кипеж от песнопойките, които тайно ни донасяха бозаджиите наши „вилаятчии“ или „велаклии“, както се наричаха у нас гурбетчиите македонци.
И на лятото – година след руското забраняване на гайдите – стохилядната българска маса от Таврида се сътресе от една вест: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решил да изнесе скритата си гайда и да устрои хоро сред селото!
В началото на забраната имаше българи, пребити от бой в участъците, а имаше и заточени като бунтовници. Но дядо Видю от Мъгла – 72 годишен старец, заявил в селската кръчма,че му е останало малко да живее, нека го заточат в Сибир, но той ще порадва за последен път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът.
В села и паланки заочакваха с трепет уречения от дядо Видю ден.
Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяха заселени в град Берданск, малко разбирах какво става, но помня как се вълнуваше целият град, как с часове ходеше баща ми мълчалив и строг,как накрая реши, че ще иде…
И една заран ние, баща ми и аз, се понесохме на талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, но ние отидохме да чуем гайда… Не бяхме само ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла…
Няма да забравя този ден. Сред море от народ, от разплакан народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака.
Моят татко стискаше ръката ми и на няколко пъти през деня ми каза: „Добре слушай, синко, ние сме българи и само ние свирим на гайда. Но вече и нея не дават. Добре слушай, че надали ще я чуеш друг път в живота си.“ – Стефан Българов, „Спомени“ 1908 г. (Днес над 40 000 Таврийски българи са отново под руска окупация)
Таврийските българи населяват следните 28 селища в северното Приазовие между градовете Бердянск и Мелитопол[1]:
- Първо Търново, Търновка – на украински: Велика Тернівка с население 729 жители
- Тропокево, Гирсовка – на украински: Гірсівка с население 1313 жители
- Махала, Надеждино – на украински: Надеждине с население 494 жители
- Паланка, Българска Покровка – на украински: Федорівка с население 510 жители
- Радолово, Радоловка – на украински: Радолівка с население 407 жители
- Гюнево, Гюневка – на украински: Гюнівка с население 601 жители
- Софиево – на украински: Софіївка с население 538 жители
- Палаузово – на украински: Полоузівка с население 316 жители
- Андрово – на украински: Андрівка с население 1426 жители
- Троянът, Троян – на украински: Трояни с население 1364 жители
- Бердянск – на украински: Бердянськ с население 114 205 жители
- Куца Бердянка – на украински: Азовське с население 2473 жители
- Баново, Бановка – на украински: Банівка с население 1144 жители
- Преслав – на украински: Преслав с население 2065 жители
- Романовна, Българка – на украински: Болгарка с население 1128 жители
- Еникьой, Вячеславка – на украински: Вячеславка с население 914 жители
- Мариино, Мариновка – на украински: Маринівка с население 725 жители
- Горни Вайсал, Дияново, Лозоватка – на украински: Лозуватка с население 695 жители
- Орманджи, Инзовка – на украински: Інзівка с население 1339 жители
- Долни Вайсал, Райновка – на украински: Райнівка с население 647 жители
- Зеленово, Зеленовка – на украински: Зеленівка с население 1014 жители
- Манойлово, Манойловка – на украински: Мануйлівка с население 596 жители
- Горни Караагач – на украински: Петрівка с население 799 жители
- Средни Караагач, Машкир, Николаевка – на украински: Миколаївка с население 612 жители
- Чушмелий – на украински: Степанівка Друга с население 752 жители
- Богданово, Богдановка – на украински: Богданівка с население 958 жители
- Строганово, Строгановка – на украински: Строганівка с население 596 жители
- Ботево – на украински: Ботієве с население 1615 жители
