Доган целуна Борисов,изненада БСП

Ето няколко непопулярни тези за изборите, които ще се опитам да защитя. Не е вярно, че Доган и ДПС не изиграха решаваща роля за избора на президент. ДПС подкрепи Плевнелиев и до голяма степен той спечели благодарение на тази подкрепа. БСП може да се нарече победител точно толкова, колкото и ГЕРБ. А най-щастливи от резултата трябва да бъдат Цветан Цветанов, Ахмед Доган, Сергей Станишев и Иван Костов. Не е вярно, че големите изборни фалшификации и нарушения се случиха само на първия тур. Изборите бяха изцяло фалшифицирани на три етапа – в пред­изборната кампания, в двата изборни дни и в интерпретациите за това какво се е случило.

Отговорността за първия етап на фалшификациите носят журналистите и социолозите. За втория етап – управляващата партия ГЕРБ, за третия – дежурните клакьори на властта, които станаха неизменна част на всяка изборна нощ в последните години.

Но да започнем отначало. С

Доган и Борисов раздадоха картите помежду си и ги изиграха почти перфектно. Лъжа е, че са били врагове на тези избори. Те бяха партньори и повториха всички изтъркани номера от играта на покер с подставени лица. Нали се сещате за онези филми, в които двама се наговарят предварително и сядат на масата уж като непознати, за да оберат всички останали. Единият от тях непременно "губи", а другият обира печалбата.

Учудващо за мен е, че и този път имаше достатъчно десни избиратели, които да се хванат на този блъф. Учудващо е, че на него за момент се хванаха и от БСП, които след първия тур си повярваха, че могат да спечелят, въпреки че тяхното участие донякъде е част от общата уговорка. На предварителен етап левицата участваше активно в заговора по елиминирането на кандидатурата на Меглена Кунева, която беше реална заплаха за статуквото. От партията пуснаха слуха, че бившия еврокомисар е свързана с Първанов, за да отблъснат потенциални десни избиратели. Голяма част от мръсната кампания срещу Кунева във вестниците на ДПС бе инициирана от БСП.

Именно медиите се оказаха най-голямата, да не кажа мощна подкрепа на Доган за Плевнелиев. Контролираните от ДПС телевизии, вестници и сайтове се оказаха много по-силно средство за подкрепа от директното наливане на гласове.

Всекидневниците, седмичниците, сайтовете и телевизиите на Делян Пеевски бяха най-безпардонните пропагандатори на кандидатурата на Плевнелиев. Заедно с това те бяха и най-силното оръжие за провеждането на черен пиар – омаскаряването на противниците. Наивно е да се подценява тази подкрепа, а резултатът щеше да бъде съвсем различен, ако ДПС беше истинска опозиция и съответно медиите, управлявани от неин депутат, се бяха държали опозиционно.

Това обаче не беше единственият жест на Доган към кандидата на ГЕРБ. Той направи още два реверанса: подкрепи го със стотина хиляди гласа и не мобилизира електората си в полза на Калфин, който получи само около 200 хил. турски гласа.

Като имаме предвид малката разлика от 160 хил., която се получи след балотажа между Плевнелиев и Калфин, можем смело да кажем, че Доган определено изигра роля, и то в полза на победителя, както винаги досега.

Това не бе изненада за онези, които проследяваха знаците, белязали отношенията между ГЕРБ и ДПС от 2009 г. насам. Последният най-ярък от тях беше

одобрена от Движението за права и свободи, въпреки почти криминалния начин, по който правителството на Бойко Борисов я организира и осъществи.

Припомням, че предишните опити "Булгартабак" да бъде приватизиран доведоха до сътресения в две управления, в които участваше ДПС. Първият – докато управляваше царят, когато изгърмя Лидия Шулева и холдингът не беше продаден. Вторият – по време на управлението на Сергей Станишев, когато бе пожертван Румен Овчаров.

И в двата случая Доган почти торпилира управлението, в което самият той участваше. Сега изведнъж се съгласи, при положение, че е опозиция, а всички следи към истинските приватизатори на "Булгартабак" водят до близки кръгове на премиера.

Най-очевидното доказателство за пакта между ДПС и ГЕРБ, разбира се, са медиите, контролирани от Доган с позволението на Бойко Борисов. Тяхната мощ е реална, но основите, на които се крепи, са крайно нестабилни. Изпълнителната власт и подчинените й компетентни органи могат да сложат край на всичко това само за 24 часа. Въпреки че са частни, финансирането на тези медии пряко зависи от държавата и когато реши, Борисов може да ги смачка с един подпис. Няма да се спирам на тази схема, за която съм разказал подробно в други коментари.

Искам да кажа, че ако Борисов беше такъв голям враг на ДПС, никога нямаше да позволи на Доган да се сдобие с такава медийна мощ. Друг основен признак за дружбата между двамата е и недосегаемостта на най-корумпираната част от тройната коалиция в лицето на депесарските министри Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров и далаверите с държавния резерв.

Ако Борисов бе истински враг на Доган, можеше да доведе докрай поне една от разработките, правени в ДАНС по времето на Алексей Петров, да я вкара в прокуратурата и до днес да имаме поне един осъден бивш министър. Той не го направи, а като прах в очите на публиката хвърли прословутото барбекю и няколко предварителни производства срещу второстепенни кметове и функционери от Движението за права и свободи.

В знак на благодарност в първата изборна нощ Доган му върна жеста с прословутата реплика за целувката. Предвидимият ефект се случи. Мобилизацията

сработи в полза на Плевнелиев. Лично за мен е любопитен фактът, че десните избиратели, които са най-претенциозни от всички останали, най-лесно се хващат на тези елементарни въдици.

Но да се върнем на левите, които взеха активно участие в хвърлянето на стръвта. Моето вътрешно убеждение е, че те не играха на тези избори, за да ги спечелят, а Сергей Станишев е повече от доволен след този резултат.

От една страна, Калфин се представи достойно и загуби само със 160 хил. гласа, което е най-малката разлика между първия и втория в най-новата ни история. Партията показа и не лош резултат на местните избори и се очерта като най-ясно изразената партийна алтернатива на ГЕРБ. Само преди две години мнозина й предричаха потъване под 4-процентовата бариера.

От друга страна, Калфин не спечели, което също е добра новина за Станишев. Ако бившият му заместник в правителството бе отишъл на "Дондуков" 2, това автоматично би означавало втори център на властта в БСП. А като се има предвид близостта на Калфин с Георги Първанов, лидерското място на Станишев би се очертало като повече от проблематично. Сега

вътрешната му опозиция е сломена, а на Столетницата не й остава нищо друго, освен да чака ГЕРБ съвсем да се спаружи до следващите парламентарни избори и да се започнат пазарлъците за коалиция.

От изборите със сигурност е доволен и Костов, който през цялото време го игра хем опозиция на Борисов, хем най-накрая подкрепи Плевнелиев. Нещо като Яне Янев, но с по-тежка претенция. Костов няма отговорност за президентските избори, вкара петима общински съветници в София и чака блудния коалиционен льольо Мартин Димитров да се върне пак при него, за да правят второ издание на Синята коалиция за следващите парламентарни избори.

Доволен е и Цветан Цветанов, който показа, че ненапразно е бил в редовете на родната милиция и в ДС, макар и като редови обслужващ персонал. Той организира тези избори в стил "Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина" и къде с измами, къде със сила, добута ГЕРБ до някакъв формален успех.

Въпреки че Борисов го ненавижда, Цветанов се окопа като непоклатим партиен строител, освен че е държател на общите им мръсни тайни. Направи ли ви впечатление, че и в двете изборни нощи

Аз мисля, че той не просто изигра леката си дистанцираност от случващото се. Той наистина изглеждаше дистанциран. Дали поради факта, че знае скритите договорки, благодарение на които постигна тази пирова победа, или поради нещо друго, предстои да разберем.

Малцина побързаха да кажат, че тези избори са началото на края на "ерата Доган", но аз мисля, че те са началото на края на "ерата Борисов". Прекалено много станаха хората, с които ще трябва да се съобразява оттук нататък, в това число включвам и Плевнелиев, който на някакъв етап неизбежно ще се еманципира от него. Така както човек къса с роднините, от които се срамува. Борисов знае, че бъдещето му зависи от БСП и от Доган, а неговата единствена цел оттук нататък е да излезе жив и здрав от политиката.

И накрая няколко думи за фалшификациите. Те бяха огромни и във всяка нормални демократична страна изборите щяха да бъдат касирани. Журналистите и социолозите тук надминаха себе си. Те не информираха обществото, а го моделираха с внушения. Разликите между социологическите измервания и реалните резултати стигнаха до десетина процента, а Плевнелиев бе интронизиран за президент още преди да е започнала кампанията. Ако имаше още един телевизионен дебат, той щеше да види победата през крив макарон.

ГЕРБ спечели с насилие, кражби и невиждана цензура в медиите, но за това си заслужава да се пишат отделни коментари.

Фактът, че имаше 8 % недействителни бюлетини, а 700 хил. подадени гласове от три милиона гласували отидоха в кошчетата за боклук, говори сам по себе си. От тези седемстотин хиляди двеста хиляди бяха невалидните бюлетини, подадени на първия тур за президент, а няколкостотин хиляди избиратели въобще не бяха допуснати до урните.

Какво да се обяснявам – преди месеци бе разпространено видео с новоизбрания кмет на Пловдив Иван Тотев, тогава активист на ГЕРБ, който обяснява на съпартийците си как да "произвеждат" невалидни бюлетини и ги насърчава да го правят, защото постигнатото на предишните избори е незадоволително.

Жалкото е, че никой не се скандализира от тези факти, а нито една от големите политически сили не посмя да иска касация на изборите. Всички се задоволиха само с обичайните закани на висок глас, което е последното доказателство за това, че в тези избори излъгани останаха единствено избирателите, независимо за кого са гласували.

Коментарът е публикуван във вестник "Галерия"

Явор ДАЧКОВ