Докато искаш от властта хляб и зрелища, ще получаваш хляб и зрелища
© Пресцентър ВМРО
„ВМРО е като хорото пред Народния театър – неуместно е, нелепо е, дразни, но никой не смее да каже нищо, защото е облечено в калпаци и шевици“. /На снимката Каракачанов – първият вдясно/
Днес „Дневник“ представя прогнозата за новата година на Георги Гочев – класически филолог, преводач от старогръцки, преподавател в НБУ. Превел е „Държавата“ на Платон, „Поетика“ на Аристотел, „Медея“ на Еврипид. Редактор на новото литературно списание „Текстил“.
Каква политическа година очаквате?
– Трябва да правим разлика между това, което очакваме, и това, което би могло да се случи. Проблемът е, че не знаем какво очакваме. План според мен няма, няма и желание, което да излиза извън сферата на личните ни желания и да се споделя от повече хора. Каквото и да напиша, то ще прозвучи дребнаво или изкуствено и формално като новогодишните пожелания на президента.
За съжаление, се намираме в едно безкрайно протичащо настояще, в сегашни моменти, които просто следват един след друг. Търси се политическият субект, който ще свърже тези моменти в едно цяло, който ще произведе нов разказ за българския живот. Без такъв разказ не може да има истински хоризонт на очакванията. Ние се подиграваме на Грета Тунберг, но това, което тя направи, е, че произведе нов разказ за европейския живот. Вярно – плоско апокалиптичен, вярно – наивен, но разказ. Никое общество не може да живее без обществен разказ.
Какво очаквате от ГЕРБ?
– В краткосрочен план нищо по-различно – ГЕРБ ще продължи да олицетворява още десетина години консуматорския идеал на масовия българин. По-важно е какво ще се случи след това. В свят, който все повече се преживява като изправен пред катастрофа и апокалипсис от климатичен или социален тип (затопляне, миграции и пр.), най-важната политическа стока вече не са парите, а времето. Време за спокойно консумиране, време за радости, празно време, време за живот.
Ще управлява дългосрочно тази партия, която превърне времето в свой политически продукт. Партии като ГЕРБ и ДПС обаче, организирани около застаряващи фигури, след които не идва нищо, в един момент ще се окажат просто стари и неадекватни. Ако иска да просъществува, ГЕРБ трябва да измисли как да превърне времето в продукт за своя електорат и още повече – как да си осигури време на съществуване след естествения, физически залез на Борисов.
На какво се дължи влиянието на ВМРО? Ще има ли промени при т.нар. Патриоти? Възможно ли е формации като „Възраждане“ да играят роля в национален мащаб?
– ВМРО е като хорото пред Народния театър – неуместно е, нелепо е, дразни, но никой не смее да каже нищо, защото е облечено в калпаци и шевици. Тази партия ще има влияние, докато в България владее днешната патриотична мода. А днешната патриотична мода е плод на същото сериозно усещане за криза на времето, за която споменавам по-горе. При липса на представа за бъдеще, бъдещето се замества бързо с традиционно минало. Важно е да има време, да се усеща време. Калпакът и шевицата са овладяно време.
Ще излезе ли извън София „Демократична България“?
– Тя първо трябва да влезе в София. Да влезе истински в сложното устройство на този град, в неговите различни среди и да започне да ги разбира и общува с тях. Ако направи това, ще влезе постепенно и в България. Защото ние малко глупаво противопоставяме София на България. София е един модел на България – с всичките й различия и конфликти.
Предстои конгрес на БСП. Какво ще стане с тази партия?
– Няма да стане нищо по-различно, докато не се случат две неща, свързани органично едно с друго. Първото: да се конфронтира със собственото си минало на наследница на БКП. Второто: да се конфронтира с носталгичния си възрастен електорат, да зареже темата за пенсиите и сигурността, и да се обърне към младите, увлечени по социална справедливост и зелени каузи. Фигуративно казано: ако БСП иска да се промени – което тя не иска, – Корнелия Нинова трябва да прилича повече на Грета Тунберг и по-малко на Нора Ананиева.
Нещо ново около ДПС?
– За ДПС, мисля, важи същото, което и за ГЕРБ. В краткосрочен план – без промяна. В по-дългосрочен обаче виси въпросът за празните сараи. Ахмед Доган иска да е Лили Иванова на българската политика, но тялото и старостта си казват думата.
Как ще продължи Слави Трифонов след началото на партията и телевизията?
– Както и да продължи, той изпусна момента и с времето единствено ще губи популярност. Популистките алтернативи се хранят най-вече от бързината, с която емоцията се превръща в действие.
Мая Манолова ще…
– …ще си купи още едно розово костюмче. Или две.
Шегата настрана, тя си обърка ролята. Беше идеалната жена за Борисов, един вид Деси Радева на премиера. Ако беше изиграла по-умело тази роля, можеше да стане вторият човек в ГЕРБ. Вместо това обаче си повярва, че може да оглави БСП или да създаде самостоятелна партия. Тъжната истина е, че и тя като Борисов се храни от същия модел на патриархално-консуматорската политика, който владее в България.
Какво очаквате от президента Радев?
– Не съм изобщо почитател на президента, но в момента той е единственият овластен, който е способен на някаква съпротива срещу статуквото, пък била тя и формална. Ако предизвика и проведе дебат за промяна в Конституцията – в частта, засягаща прокуратурата, ще е голям успех. Боя се обаче, че ще го проведе уставно, тоест със същите юристи, създали тази конституция, или с техните наследници.
Какво може да предизвика обществени протести?
– По логиката на горното, ако има обществени протести в България, те ще бъдат за неща, които засягат основите на самия бит: данъците на апартаментите, на колите, цената на храната, редът в семейството.
Най-сетне, протести може да има само там, където властта отказва да говори на езика на гражданите, отказва да ги чува. При всичките им трески за дялане, ГЕРБ са сговорчиви. Борисов отива, слуша и отпуска това, което му се иска. Въпросът е какво се иска. Докато искаш от властта хляб и зрелища, ще получаваш от властта хляб и зрелища.
Вижте, в България няма проблем, който да не може да се реши с хапване, пийване или заем от приятели. Българските проблеми са малки и се решават битово. Големи и масови протести може да има само за проблеми, които не могат да се решат у дома и в приятелската ни среда. Ако за теб проблем е климатът или корупцията, няма как да решиш тези проблеми у дома и затова излизаш да протестираш на улицата, където търсиш подкрепата на непознати.
