Древен език, древна неКултура
М. ВЕШИМ – жълтопаветник, протестър, либераст и соросоид
Когато политиците попълват биографични справки, там има и въпрос за владеене на чужди езици. Отговорите са почти стандартни: английски, руски, немски… Понякога с уточнения: писмено… говоримо…
Никой от политиците ни не е отговорил например, че владее македонски. Смее ли? Както и никой не си признава, че използва езика на омразата – понякога писмено, по-често говоримо.
Преди години езикът на омразата бе изразно средство само на една партия: само тя имаше право да лепи етикети – народни врагове, родоотстъпници, чужди шпиони… Човек с такъв етикет отива на бесилката, на разстрел или в по-лекия случай – в лагер. Белене, Богданов дол, Ловеч, Скравена…
По-късно, в навечерието на промените, лагери нямаше, но лексиката се запази – всеки критик на режима веднага ставаше „платен агент на радио Свободна Европа”, „предател”, „отродител”. Помним как живковата пропаганда насъскваше срещу еколозите, които събираха подписи против тогавашния проект Рила-Места, срещу Комитета за защита на Русе от обгазяване, срещу защитници на човешките права и неформални движения.
Помним и един голям митинг на „трудещи се” (организирани по партийни и комсомолски организации) от май 1989, предвождан от градския ОФ-лидер Лазар Стамболиев. Този митинг целеше да смачка „родоотстъпниците” – всички онези интелектуалци, които имаха смелост да се подпишат в защита на българските турци – срещу принудителната смяна на имената и варварското им прогонване от България.
Тогава скандиращи тълпи минаха по булевард „Левски” (по онова време „Толбухин”) и скандираха под прозорците на поетесата Блага Димитрова: „Смърт на предателите!”. Смърт се искаше за правозащитниците, които се опитваха да говорят за „човешки права”, тълпата търсеше саморазправа с всеки, който не бе съгласен с партийната политика.
До смърт (като при Никола Петков или Георги Марков) не се стигна, малко по-късно се стигна до датата 10 ноември. И до началото на промените.
В годините на промените езикът на омразата не се забрави, напротив разви се до нови висоти и си стана ежедневие. И днес медиите и политиците ни го говорят – хем със старата лексика за „предателите” и „родоотстъпниците”, хем с нови думи. Оня ден в парламента един „патриот” , депутатът Касабов, нарече членовете и симпатизантите на партията ДПС „тахтаби” (дървеници на турски), които „миришат”. И се закани да ги „смачка”. Само не уточни как – в Белене или ще ги прати на „екскурзия” в Турция.
И това е депутат от коалицията „Обединени патриоти”, които са партньор на управляващата партия ГЕРБ. С такива ли партньори ГЕРБ (граждани за европейско развитие на България) ще „реализират европейски политики” (по речника на Цветан Цветанов)? Как неговите „европейски политики” се съчетават с езика на Касабов, Симеонов и Сидеров?
Друг „патриот”, Искрен Веселинов, също има идея да мачка – да закрие Българския Хелзинкски комитет. Идеята не е нова, още Тодор Живков навремето много се дразнеше от думи като „Хелзинки” и „човешки права”. Сега „патриотът” Веселинов се дразни, че Българският Хелзинкски комитет защитавал правата на малцинствата, на циганите, на гейовете и на лесбийките.
Ами да, драги Веселинов, точно това е работата на правозащитниците – да отстояват правата на малцинствата – ралигиозни, етнически, сексуални… Без такива организации страната ни ще се върне там, откъдето тръгнахме преди повече от четвърт век – в правешката тоталитарна кошара.
Лесно се говори и пише на езика на омразата – не е нужна особена интелигентност, за да го усвоиш. Простотията в случая е предимство. Защото е просто – лепиш етикети: „отродител”, „предател”, „продажник”… Или „соросоид” – нещо като „хуманоид” – тоест, човек, но не съвсем. Уж българин, ама второ качество, за разлика от „патриотите”, които са висше качество… И още: „жълтопаветник”, „протестър”, „либераст”…
Последните думи са от речника на един радиожурналист, водещ в програма „Хоризонт” на Националното радио. Иначе той е с претенции за висока интелигентност.
Което идва да рече, че езикът на омразата не го говорят само простаците, с него си служат и завършилите елитни гимназии – за древни езици и култури.
Наистина, езикът на омразата е древен за нашите земи. И е много показателен за културата и некултурата ни.
