Държава под прикритие

Парадоксът е, че най-многочислената полиция (на човек от населението) в ЕС е безпомощна да се справи с престъпниците. Престъпният свят е спечелил състезанието по професионализъм с нея.

Любослава Русева

Преса

„Полицейската акция, която започна в събота в страната, ще продължи, докато България бъде изчистена от престъпните елементи. Ръководството на Министерството на вътрешните работи прецени, че е нетърпима обстановката в обществото спрямо тези, да ги наречем, мутри с висящи дела, наркоразпространители, пласьори, грабежаджии, крадци на коли. Разговаряхме и с главния прокурор. Смятам, че е дошло време да се разправим с тях.“

колаж: Владимир Дойчинов

Тези думи са казани от главния секретар на МВР Бойко Борисов на 19 август 2002 г. Поводът - двата зрелищни атентата на 16 и 17 август срещу Алексей Петров и Димитър Джамов, както и последвалата полицейска акция за разбиване на мрежата от наркоразпространители в София, при която са арестувани около 500 души. Един от тях е Златомир Иванов-Златко Баретата, заподозрян във връзка с опита за покушение срещу Алексей Петров.

Десет години по-късно, ако съдим по събитията от последните дни, разправата с „нетърпимата за обществото“ организирана престъпност очевидно не е приключила.

Въпреки уверенията на вицепремиера Цветан Цветанов за обратното в центъра на София, при това на знаково място – пред Съдебната палата, беше извършено зрелищно покушение срещу Златко Баретата. Което означава не друго, а че Баретата, арестуван в далечната 2002-ра и осъден през 2012-а на осем години затвор, все още се радва на стабилни позиции в столичния ъндърграунд. Нещо повече - самият Цветанов го нарече „една от емблематичните фигури на организираната престъпност“ и „човек, който е (забележете сегашното време - б.а.) в състояние да оказва сериозен рекет, изнудване и, разбира се, да участва в наркоразпределението в България“. Тоест

става дума за фактор в подземния свят

който продължава да ръководи някакъв бизнес и вероятно пречи на много други фактори, които се занимават със същия бизнес.

Трагикомичното в случая е, че само няколко дни преди четирите изстрела срещу Златко Баретата управляващите извоюваха победа пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), убеждавайки я от постмониторинга на България да отпаднат организираната престъпност и корупцията. Как в асамблеята са били ловко забаламосани, не е много ясно, но няма съмнение, че след покушението българските аргументи са им прозвучали особено нелепо. Във всеки случай те не просто избледняха на фона на констатациите на Франс прес, Ройтерс и Би Би Си: „Най-бедната държава в ЕС вече 20 години е разяждана от организирана престъпност и корупция“, а се спукаха оглушително като плондир.

Още по-трагикомично обаче е друго. Министърът на вътрешните работи (да, същият, който твърдеше, че гръбнакът на явлението отдавна е пречупен) буквално потвърди въпросните констатации с репликата си: „През последните 20 години политическата класа в България е била съпричастна с организираната престъпност, затова групировките са станали толкова силни.“ Хитро „забравяйки“ (по негова преценка, разбира се), че през изминалите три години и половина от мандата на ГЕРБ справянето с проблема е тъкмо в неговия ресор, Цветанов по същество се самоопроверга за шумно пропагандираните успехи.

И дори понакисна премиера

който се закани да прочисти страната още в качеството си на главен секретар на МВР преди цяло десетилетие...

Дали става дума за безпомощност или по-скоро за нежелание да се прояви воля, можем само да гадаем. Но последствията са очевидни и главният прокурор ги формулира много ясно: случилото се е брутално посегателство не с оглед на фигурата, а с избора къде да се извърши покушението. Пред Съдебната палата - не просто оживено място в центъра на столицата, но и място за въздаване на справедливост и символ на държавност, изстрелите са демонстрация на усещане за безнаказаност.

Изплезване в лицето на властта и тотална гавра с държавата. Подигравка на престъпността с не по-малко подигравателната спрямо гражданите имитация на борба срещу престъпността.

Показване на мускули

пред управляващите с подтекста, че техните мускули са напомпани единствено с пропаганда и медиен шум, зад които бизнесът в подземния свят върви под пълна пара и даже се забавлява с безсилието им...

Разбира се, някои експерти побързаха да припишат случилото се на заговорници от средите на политическите противници, а един се изхвърли, че се цели дестабилизация на страната пет месеци преди изборите. Не било случайно, заподозряха депутати от ГЕРБ, че покушението съвпадна с посещението на Цветанов, Цацаров и министъра на правосъдието Диана Ковачева в Брюксел, където трябваше да убеждават главния секретар на ЕК Катрин Дей колко добре върви битката им срещу мафията.

Да ви звучи правдоподобно?

Поне на мен - не. Вероятността някой Джаро като от сериала „Под прикритие“ да следи графика на първите ни мъже и жени изглежда нищожна. Абсурдно е да се мисли и за това, че политическите противници на ГЕРБ ще тръгнат да организират подобна операция. Най-идиотско пък е да се „разсъждава“, че зачестилите напоследък обири на заложни къщи, обменни бюра, магазини, автомобили инкасо, бензиностанции, банки, тото пунктове и банкомати са планирана конспирация за дестабилизация на настоящото управление.

Всъщност

много по-страшно е

освен че си живеем ТАКА повече от 20 години - в несигурност и отчаяние преди всичко заради „конвенционалната“ престъпност, която е подценена и остава неразкрита, подобни покушения не отслабват, а засилват властта.

Първият знак, че и сега се тръгна в такава посока, беше мнението на премиера Борисов, че е „здравословно хора с присъди на първа инстанция да стоят в ареста“ (разбирай, за да не ги отстрелват като Баретата пред Съдебната палата - б.а.). Колкото и да е успокоително, че отново Сотир Цацаров внесе здрав разум, заявявайки: „Във всяка цивилизована държава единствено съдът определя мерките за неотклонение. Не подкрепям идеята хора с присъди на първа инстанция да бъдат задържани в ареста“, самото предложение, повторено впоследствие и от министър Цветанов, говори за тревожни нагласи.

Без да съм апологет на Татяна Дончева - бивш депутат от БСП и лидер на Движение 21, не мога да не се съглася с нейния коментар, че стрелбата по Баретата цели по-скоро сплашване и дава възможност на властта да поиска крути мерки, за да си запази позициите.

В този ред на мисли е редно да припомня, че Баретата наистина е „емблематична фигура“ (по Цветанов), защото е събирателен образ и малко нещо еманация на българския опит в отглеждането на ъндърграунд босове.

Нашите „капо ди тути капи“

не са момчета от гетото, отрасли в нищета. Не улицата е тяхната школа. Те в повечето случаи са възпитаници на едни от най-привилегированите... държавни институции. Самият Златомир Иванов е бил член на Специализирания отряд за борба с тероризма, създаден с решение на Държавния съвет още на 14 декември 1979 г. под наименованието Специално оперативно милиционерско поделение (СОМП). „Барети“ са били и редица други публично известни личности, за които се подозира или има доказателства, че са били във връзка с престъпния свят – например Алексей Петров и изчезналите незнайно къде Братя Галеви.

Всъщност няма да е пресилено да се каже, че МВР е рекрутирало висшия ешелон на организираната престъпност. И от двете страни на границата между закона и отвъд него, днес са преди всичко кадри на това министерство. Парадоксът е, че най-многочислената полиция (на човек от населението) в Европейския съюз може да контролира, даже често излишно строго, нормалните граждани, но е безпомощна да се справи с престъпниците. Престъпният свят отдавна е спечелил състезанието по професионализъм с нея. Не на последно място - защото вербува най-подготвените й кадри.

В България, изглежда, кадърните ченгета стават престъпници, а не дотам кадърните – политици. Поне да си бяха разменили местата...