DW: Големият български майтап

Коментар на Ясен Бояджиев:

„Уверявам всички, че сме положили максимални усилия да направим много за страната. Може да се види, че 90% от обещанията ни в предизборната ни програма вече са изпълнени", обяви напълно сериозно вицепремиерът и вътрешен министър. И то шест месеца преди изборите. А до вота процентите сигурно ще станат 100.

Като ги говори тези работи, вицепремиерът вероятно разчита на това, че никой не е чел, нито ще прочете въпросната предизборна програма. И с основание - мнозина отдавна са стигнали до категоричното убеждение, че да се четат предизборни програми е загуба на време - куп празни приказки, които обикновено нямат много общо с действителността. А би трябвало да се четат - ако не преди изборите или в началото на мандата, то поне в неговия край.

Бърз прочит на "изпълнените" обещания

Но програмата е доста дълга, а времето ни е кратко. Затова ето ви идея за бърз прочит, която ще ви помогне да установите дали вицепремиерът е прав. Ето как трябва да подходите: взимате някоя от основните точки в програмата - от целите, ценностите, принципите, приоритетите - и си припомняте какво реално е направено за страната в съответната област. А за да е вярна сметката на вицепремиера, би трябвало реално направеното в по-голямата си част да е било и обещано.

Например: когато се говори за „възстановяване и гарантиране на справедливостта в българското общество”, трябва да е било обещано, че няма да бъде наказана и ревизирана нито една далавера на предишното управление, че няма, да кажем, да бъде развалена нито една от прословутите „заменки”. А напротив - ще бъдат запазени и продължени порочните схеми и практики, като например да се продава държавна земя на избрани лица, при това на силно занижени цени и без търг. Трябва да е било обещано също така, че няма да бъдат накърнени интересите на нито един от олигарсите, облагодетелствали се от предишната власт, стига да са готови да си сътрудничат и със сегашната.

Когато пък става дума за „реформиране и независимост на съдебната система”, трябва да е било обещано, че тя ще бъде напълно овладяна чрез назначаване на зависими и предани на властта нейни приближени и лични приятели.

Светлото ни настояще

Когато в областта на икономическата политика се говори за „постигане на благоденствие и просперитет за българските граждани” и „създаване на условия за бързо излизане от кризата и икономически растеж”, трябва да е било обещано закриване на 400 хиляди работни места, задушаване на малкия бизнес, „изчезване” на 120 хиляди самоосигуряващи се, отказ от всякакъв предприемачески порив.

"Благоденствие и просперитет" по български

 

Когато се говори за „конкуренция при ясни отговорности и правила” и за „стопански напредък” чрез „състезание между равноправни субекти”, трябва да са били обещани непрекъснати и съобразени с нечий интерес промени на правилата, по-нататъшно срастване на властта с монополистите, използване на държавата за разчистване на конкурентите и гарантиран успех за фирми, приближени до управляващите. Последното послание, впрочем, е ясно разбрано - 67% от запитаните смятат, че бизнес в България може да се прави единствено чрез връзки с управляващите.

Ако пък става дума за „активна социална политика”, „подобряване на социалната сигурност” и „увеличаване на доходите и стандарта на живот на българските граждани и приближаването им до средноевропейските стандарти”, очевидно се има предвид видимото с просто око разрастване на бедността и твърдото овладяване на последните места във всички европейски класации за благосъстоянието. Или пък спадането на раждаемостта до най-ниското ниво от 1945-та насам - по-ниско дори от кризисните „виденови” години.

Елементарно, Уотсън!

Когато се говори за „създаване на благоприятна и здравословна среда за гарантиране на личното и общественото здраве” и за „модерно здравеопазване”, трябва да е било обещано безкрайно, безидейно и безпътно лутане, отвеждащо до пълно разсипване на осигурителния модел и тотално отчаяние както сред лекуваните, така и сред лекуващите. Същата безпътица трябва да е била обещана и в графата „Европеизирано българско образование”.

А когато се говори за „приоритетно развитие на научно-изследователската и развойна дейност” и „модернизиране на научния процес и въвеждане на ефективни европейски модели и практики”, трябва да е било обещано побутване на българската наука до ръба на оцеляването и усвояване на държавни средства за наукообразни идеи на разни псевдоучени, какъвто беше случаят с последния конкурс на фонд „Научни изследвания”.

Да не забравим и декларираната „основна цел на управленската политика” - „промяна, която да се изрази в модернизация на обществения, политически и икономически живот в страната в съответствие с европейските норми и стандарти”. Ако под европейска модернизация се разбира „демокрация” по путински образец, украсена с някои балкански специфики, целта е постигната и програмата наистина е изпълнена.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел

dw.com

 

Tags: