Едно наум: Иван Гешев се обяви за инструмент на Господ
© Велко Ангелов
Главният прокурор: „Аз съм инструмент, с който Той прави нещата, които смята за правилни.“
„Едно наум“ е рубрика на „Дневник“, в която публикуваме прессъобщения, откъси от материали, изказвания и други текстове, които трябва да се четат с едно наум.
Днес публикуваме откъси от дългото интервю, което главният прокурор Иван Гешев даде за сайта „Епицентър“ в началото на Страстната седмица. То впечатлява с демонстрираната силна религиозност от обвинител №1, той дори се обявява за инструмент в ръцете на Господ, който единствен въздавал правосъдие. И заявява, че е правилно, че църквите в България не са затворени за разлика от силно религиозни държави.
Досега Гешев два пъти е показвал допирни точки с църквата. На 27 февруари той присъства на честване на 150-годишнината на Българската екзархия в Националната библиотека. Седмица по-късно пресцентърът му поздрави българите за Трети март с песен за поп Партений Гешев от Годлево – учител, духовник и македонски революционер, както и роднина на главния прокурор.
През юли миналата година, когато Гешев беше номиниран за поста главен прокурор, „24 часа“ му публикува потрет, в който се казва: „Той вярва в Бог, макар че не е силно религиозен. Най-голямата му вяра обаче е в правото. „Вярвам в това, че правото е изкуство на справедливото и доброто. Няма как да обясниш едно юридическо решение, ако в него прозира несправедливост. То не може да бъде защитено с термини от закона“, казва прокурорът.“
Ето ключовите цитати на Гешев пред „Епицентър“:
„Моят анализ сочи, че има две групи от хора, които се противопоставят на мерките за защита на здравето на българските граждани. Едната са традиционните мрънкала – те си мрънкат за всичко и са част от нашето ежедневие. На тях не им обръщам внимание. Но има и една по-сериозна група, за която в други времена е по-правилно да се използва термина „мародери“. Това са хора, които оказват доста сериозна политическа, медийна и всякаква друга съпротива към въвеждане на каквито и да било мерки.“
„Това, че не затворихме храмовете, е знак от Господ, че нещата у нас ще се случат добре.
Защото, за разлика от много църкви, които твърдят, че са ортодоксални православни християни, ние сме единствените, които не затворихме храмовете. А да затвориш храм, е все едно да затвориш болница.“
„Аз видях в петък много малко български граждани в храм, които бяха взели всички мерки за предпазване – имаха ръкавици и маски. (…) Но това, че не са затворени църквите, не мисля, че е нещо лошо и че поставя опасност за здравето на българските граждани. (…) Иначе е нормално, кръгът, който наричам анархо-либерален, да не харесва и да атакува Църквата, те не харесват нищо българско и национално.“
„Когато свърши тази криза, тогава основен приоритет за нас ще остане икономиката.“
„Някъде четох, че представител на сектор „Рибарство“ е казал, че можем да издържим една година само ако се храним с риба и без да реализираме никакъв внос. Така че това, което вие казвате, са по-скоро политически твърдения на тази, втората част българи, която описах, и която цели финансови, икономически и всякакви ползи от кризата. (…) Това, че ще умрем от глад за два месеца, е икономическа спекулация. (…)
Много ме дразни опитът на част от българската политическа класа да използва тази война с вируса, за да извлече политически дивиденти.“
„За първите 100 дни – смятам, че подредихме правилно нещата в прокуратурата, зададохме определени приоритети, изградихме добро взаимодействие на всички нива. Смятам, че ще продължим да работим в посоките, които сме определили.“
„Не знам защо президентът пропуска, че има министър, който е в ареста. Вероятно е забравил, може би е моментът да му напомня. Май вече всички забравиха това.“
„Единственият приоритет, който не сме променили, е битовата престъпност.“
„Най-добре е българските граждани да си направят извод, като сравняват това, което говоря, с това, което правя. Защото много хора говорят, но не правят нищо.“
„Понеже отпаднаха рутинни задачи, нещата (за ревизията на приватизацията – бел. ред.) вървят много по-бързо, отколкото очаквах. В скоро време ще има първите резултати.
Надявам се до края на май да сме готови с първите подробни анализи по 14-15 сделки.
Започнали сме с „Кремиковци“ – най-голямата сделка като актив.“
„Подчертавам – приемам тази пандемия като знак за нас, хората, и в частност българите – да преосмислим това, което сме правили в тези години, да преосмислим поведението си, да преосмислим приоритетите си, да се обърнем към себе си, да станем по-добри. Може би това говорене не прилича на главен прокурор, но това са въпроси, които ме вълнуват.“
„Създавам впечатление на агресивен, но не съм агресивен. (…) Жизнената ми философия е, че лош човек означава не да правиш лоши неща, а да ти доставя удоволствие да ги правиш. Аз не правя лоши неща, правя това, което смятам за правилно.“
„Често съм се питал за неща, които са се случили с мен, за това кое добро и кое е лошо. И съм разговарял дълго по тези въпроси със свещеник. Неговата теза е, че Господ ти дава определени знаци, които трябва да разчетеш по правилния начин, за да адаптираш поведението си, в някаква степен той те подготвя за нещо, за някакво трудно решение, за да може да направиш правилната преценка, когато дойде моментът.
Така че аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструмент в ръцете на Господ.
(…) Единственият, който въздава правосъдие, е Господ. Аз не въздавам правосъдие. Аз съм инструмент, с който Той прави нещата, които смята за правилни. И аз не влагам в това никаква емоция.“
„Всеки има начин на разтоварване. Аз не играя мач. Срещи с приятелите от детството, разходки сред природата, или когато остане време – книга. Това е моят начин.“
„Това не означава, че винаги съм прав. Мога и да греша. Изглеждам много праволинеен, не е точно така. Аз чета и се вслушвам във всякакви становища, включително и най-обидните по мой адрес. (…) Някои смятат, че съм еднопластов. Това не е така.“
„Нямам его, защото животът ми е работил върху него. (…) Моето его е на много по-различно ниво от масовия политик, за да може някой да го засегне.“
„Аз съм много спокоен, нямам никакви притеснения. В крайна сметка, когато си вярващ, знаеш, че над теб има някой, който ще те съди. Това ти дава ориентир в поведението. Един от проблемите на нашето общество е, че загубихме страх от Бога. А аз вярвам в Бога.“
© Велко Ангелов
На честването на 150-годишнината на Българската екзархия с ректора на библиотекарския университет Стоян Денчев и председателя на парламента Цвета Караянчева
