Екимджиев: "Борисов е хамелеон. Може и сега да играе роля."

Борисов е истински политически хамелеон и се оцелява в различни политически роли. Нищо чудно сега той да изиграе ролята "Борисов - реформаторът на съдебната система", каза адв. Екимджиев в интервю пред ДВ.

Г-н Екимджиев, доколко реалистични са очакванията, че този парламент и тази правителство ще съумеят да направят такава необходимата за България съдебна реформа? Каква е прогнозата Ви?

Михаил Екимджиев: Аз смятам, че тези очаквания могат да се окажат реалистични. Видяхте, че по ред причини – видими и невидими – ГЕРБ и ДПС , които със зъби и нокти бранеха статуквото, като крепяха недосегаемостта на главния прокурор, в рамките на един-два месеца започнаха активно да говорят не просто за конституционни промени, а за такава , фокусирани върху съдебната система и статута на главния прокурор. Знаем и за натиска по линия „Магнитски“  .

Съществува оздравяващ натиск от евроатлантическите партньори, както и от Съвета на Европа. От 2009г. виси и неизпълнено решението по делото „Колеви срещу България“, постановено по повод съмнения, че бившият главен прокурор Никола Филчев е замесен в убийство, което не е разследвано. Вече 14-та година не са изпълнени доводите за внасяне на механизъм за разследване на главния прокурор. От това също идва силен външен натиск. И на второ, конюнктурно политическо ниво това е условието за коалиране и за изпиране на ГЕРБ и персонално на Борисов през практически коалиционно управление с ПП и ДБ. А политическите верую на ПП и ДБ е съдебната реформа.

 Макар и със скърцане на зъбите на ГЕРБ и ДПС са принудени да поемат този нов курс заради външната и външната политическа конюнктура. Затова аз смятам, че ще се стигне до някаква конституционна реформа. Друг е въпросът, че по типичен андрешковски маниер тези партии ще се опитат да запазят нормативни вратички за действие и кадруване в съдебната система. Просто защото те са свикнали да оползотворяват властовия ресурс чрез въздействие върху прокуратурата и съда.

Санкциите „Магнитски“ са основният инструмент за извършването на тази промяна?

М. Екимджиев: Много е сложно, доста са „страничните шумове“ в системата, за да може да се каже кой точно е основният фактор. Затова без претенция за изчерпателност посочвам три – „Магнитски“, засилващият се с всяка изминала година натиск от Съвета на Европа, а и когато едно решение на ниския съд за правата на човека (ЕСПЧ) не бъде изпълнено в продължение на 14 години, правилата на Съветът на Европа допуска замразяване на членството и дори изключване на страните от държавата. България е и сред сега, които най-често не изпълняват генералните мерки, произтичащи от осъдителните решения на ЕСПЧ. Държавата ни кротко и действително плаща с нашите пари присъдените обезщетения, но не променя законите и практиките си, така че нарушенията да не могат да бъдат възпроизведени.

Не бих изключил да доминира и персоналната екзистенциална криза на Борисов, която се проектира и върху вождистката му партия, както и желанието му да се спаси от скандала „Барселонагейт“ . Фактическото назначение на Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор от Бойко Борисов , за да пази гърба му и да го предпазва от разследване, както и затварянето на очите на ПП и ДБ минава през съгласието за конституционна реформа.

Тече един алъш-вериш . Сигурността на Бойко Борисов, минаваща през укрепването и - според мен - дълготрайното пребиваване на Сарафов на поста главен прокурор, стои от едната страна на везните. От другата страна са някакви обещания за съдебна реформа. Доколко ще бъдат реализирани те, вече е въпросът на бъдещето. Но засега този пазарлък може да доведе до общественополезен резултат. Мотивите могат да са аморални, но е възможно от тях да произведе нещо добро за хората и обществото. 

Допускате ли и следното: задкулисието наистина желае да направи някаква съдебна реформа, след като е натрупало достатъчно капитали и активи и желае да ги легализира, опитвайки се да си осигурите, колкото е възможно, имунитет и контрол върху процесите?

М. Екимджиев: Това се проявява във всички млади буржоазно-демократични общества, в които е имало успешно натрупване на капитал. След мътния и кървав преход елитите, каквото и точно да означава това, имат интерес от ясни правила и защита на придобиването от тях паричен и социален капитал. Вероятно в генерален план това го има. Но аз бих задал въпроса „защо точно сега“. Съществува специфична външна външна и политическа обстановка и конкретни ситуационни фактори, които довеждат до този резултат, за да се появят именно сега.

Успешен ли ще бъде опитът за изпиране на Бойко Борисов и Делян Пеевски?

М. Екимджиев: Борисов е показал, че е истински политически хамелеон, и че се оценява в различни политически роли. Първоначално той беше черният отмъстител, който трябваше да громи лошите като главен секретар на МВР и в първия му мандат като премиер. После дойде „Борисов – умиротворителят“, а след това и „Борисов – глобалният политик“. Нищо чудно сега той да изиграе четвърта или пета поредна роля – „Борисов – реформаторът на съдебната система“. Справя се добре в кинематографично-театралния жанр.

Обществото не е късопаметно и като нищо може да повярва в това, забравяйки как навремето именно той инсталира Сотир Цацаров. Сега също с последните около събития линча спрямо Гешев стана безпощадно ясно, че той си е избрал и него. И както го избра, така и успя да го махне буквално за седмица. Така че, ако Бойко Борисов говори дълго време за конституционни промени и те наистина бяха установени, голяма част от българското общество след година-две само съвсем ще си спомня каква е била ролята на ГЕРБ и Борисов при погромите на прокуратурата в най-тежкия период от времето на Цацаров и Гешев.

През всички години на прехода и при всичките ì ръководители, българската прокуратура демонстрира траен инстинкт и интерес да обслужва властта. Възможно ли е това да се промени само със законодателни промени и с нарушаване на Конституцията?

М. Екимджиев: Възможно е, но не е сигурно. От друга страна все отнякъде трябва да се започне. Според мен идеите за конституционни промени са добри. Главните прокурори, еднолично ръководещи институцията, визирам основно Цацаров и Гешев, решават кого и каква цена да продадат независимостта на ръководената от тях прокуратура. Поради това и за управляващите в 10-ина години беше достатъчно да се контролира последният главен прокурор, за да знаят, че могат да контролират и много други процеси. Не само в съдебната система, но и в цялата държава.

Промяната в статута и правомощията на главния прокурор, превръщането му в административен ръководител на институцията, вече прави малко по-трудна и по-сложна употребата на прокуратурата за политически цели. Това няма да може да става през един човек, а през прокурорската колегия. Няма да е невъзможно, но ще бъде по-трудно. Особено, като се има предвид, че се очаква в т.нар. обществена квота на прокурорската колегия – шестимата души, които ще бъдат избирани от парламента с две трети от гласовете – остават политическите сили да се балансират взаимно. Така че проектът за промяна на Конституцията дава някаква перспектива за по-голяма институционална независимост на прокуратурата.

Това, разбира се, не е гаранция, че тя отново няма да бъде овладяна и обяздена. Особено на фона на съществуващите в много прокурори и административни ръководители прокорупционни нагласи. Те са свикнали да служат на политиците и да получават бонуси. Това е вашата зона за комфорт и те съзнателно или подсъзнателно ще се опитате да останете там. Трябва да има постоянен обществен и медиен натиск за реформиране, проветряване, ако щете и за лустриране на високите нива в прокуратурата.   

Разполагат ли прокуратурата и изобщо съдебната власт с критична маса професионалисти, които да желаят и да осъществят значима промяна? 

М. Екимджиев: Категорично не. Това е резултат от негативния подбор, проведен в прокуратурата през последните поне 20 години. Най-зависимите, най-некадърните, най-категорично показаните нагона си към слугинажа бяха поставени на ключови места и правеха най-бързо шеметна карта. Една пирамидална структура като българската прокуратура се извежда в посока началника. Вашият колега бе направил интересното заключение, че много прокурори надолу по йерархията при Никола Филчев са пуснали мустаци, при Борис Велчев – тридневна брада, а при Гешев са се появили доста гологлави обвинители. Единствено по времето на Цацаров им е било трудно да имитираш шефа си. 

Имате ли  в момента Бойко Борисов и Делян Пеевски имунитет срещу адекватно съдебно преследване?

М. Екимджиев: За Делян Пеевски не знам, но фактът, че няма преследване, като че ли налага положителен отговор на въпроса. А след като видяхме този театър на абсурда със смяната на Гешев и закотвянето на Сарафов, за всички, запознати с процесите в съдебната система, става ясно какъв е пазарът. Борисов монтира Сарафов, който трябва да пази гърба му. Самият Борисов има интерес Сарафов да може да остане най-дълго на тази позиция , защото така се чувства в най-голяма степен и най-трайно защитен. Всяка промяна във фигурата на главния прокурор ще създаде известни неудобства и чувство за несигурност. Затова и моята прогноза е, че Сарафов ще изкара дълго време на тази работа.  

Михаил Екимджиев е адвокат с практика в българския съдилища и в ниския съд по правата на човека в Страсбург. През 1989 г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ е председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“. Роден е в Тетевен през 1964 година. С адв. Михаил Екимджиев разговаря Димитър Ганев.

https://www.dw.com/bg/ekimdziev-borisov-e-hameleon-moze-i-sega-da-igrae-...