Европарламентът готви втори шамар за София
Испанският евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар е автор на проекторезолюцията за България. [https://multimedia.europarl.europa.eu/]
Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) на Европейския парламент се очаква да гласува тази вечер проекторезолюция, в която се настоява Европейската комисия да продължи да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, предаде БНР.
В документа се отправя искане ЕК да използва всички други налични инструменти, включително процедури, свързани с нарушаването на европейските ценности, мярката за върховенство на закона и инструментите на бюджета.
Проектът е изготвен от председателя на ЛИБЕ – испанския социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар. Като основание се посочва обмяната на мнения, направено от членовете на мониторинговата група за България на 28 август в Европейския парламент, когато премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев отказаха да се явят и пратиха заместници.
Гласуването става само ден след като Еврокомисията огласи докладите за върховенството на закона в страните членки на съюза, пише в. “Сега”. България бе критикувана за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, липсата на отчетност на главния прокурор, както и за липсата на прозрачност при собствеността на медиите и атаки срещу журналисти. Еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Йоурова бе категорична, че мониторингът над страната ни ще продължи докато необходимите реформи не бъдат завършени.
“Имам информация, че се готви специална резолюция за България. Отделна резолюция за една страна е много рядко нещо. Европейските институции се пазят от това да се бъркат във вътрешните процеси, особено политически. Да има специална резолюция…, не искам да знам какво ще пише в нея”, каза в сряда вицепрезидентът и бивш евродепутат Илияна Йотова, докато коментираше общия доклад за върховенството на закона.
Из проекторезолюцията
В документа Европарламентът “изразява дълбоко съжаление, че развитието в България доведе до значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация”.
По отношение на инициативата на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова конституция се казва, че “всяка конституционна реформа трябва да бъде обект на задълбочен и приобщаващ дебат и въз основа на подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено с гражданското общество, и да бъде приета с възможно най-широк консенсус”.
За измененията на Изборния кодекс се отбелязва с тревога, че стават седем месеца преди редовните избори, докато Венецианската комисия препоръчва да не се правят такива промени по-малко от година преди избори.
Във връзка с това обръща внимание, че е вредна “практиката за прибързано правене на законодателство от управляващото мнозинство, често без подходящи дебати или консултации със заинтересованите страни, и отбелязва много ниското обществено доверие в тази институция (Народното събрание)”. По отношение на парламента посочва и ограничаването на достъпа на журналисти до депутатите в сградата, “като по този начин се възпрепятства медийният контрол върху работата на законодателната власт”.
Като системен (най-тежък) проблем се изтъква “липсата на ефективни механизми за отчетност” на главния прокурор. Забелязани са и гражданските протести срещу неговото избиране през миналата година. Отправя се критика и към начина, по който функционира Висшият съдебен съвет.
В проекторезолюцията пише, че Европейският парламент “изразява безпокойство от системната липса на разследвания на корупция на високо равнище и осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат всеобхватни проблеми в съдебната система, а общественото доверие в съдебната система остава ниско поради усещането, че магистратите са податливи на политически натиск и не въздават безпристрастна справедливост”.
https://euractiv.bg/section/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d...
