ГЕРБ все пак се готви за избори, в които се надява чрез хартиените бюлетини да си осигури изборна премия от около 200,000 гласа, които загуби след изборите миналия юли с въвеждането на машинното гласуване.
Войната продължава най-вече поради една проста причина - Западът иска хем да запази териториалната цялост на Украйна, хем да предпази Путин от унизителна загуба, която да отприщи неовладяеми процеси на разпад в самата Русия.
Именно затова прави напълно противоположни неща - 50 страни се съгласяват да дават още военна помощ на Украйна, а Макрон зове Путин за мирни преговори. Все едно Чембърлейн да зове Хитлер пак за преговори, след като Хитлер вече е показал колко струва подписа му за мир в Мюнхен. Колкото на Путин в Минския договор.
Причините са ясни без да оправдават тази наивност: не само Западът, а и целият свят страда от войната. Но някои страни повече - ето дори в самата Франция има опашки за бензин, което сигурно никога не се е случвало. Протести за високите цени са навсякъде, а в Италия и Швеция те вече доведоха десни популисти на власт.
Проблемът на този подход е, че той води до целта, която преследва Путин - разединение в ЕС и отслабване на помощта за Украйна. Гълъбите около Макрон ще се сблъскат с ястребите около Полша и Балтика.
Все още доста път има да извърви Европа докато не стане ясно на всички, че траен мир с Путин не само не може да има, но не бива и да се допуска. Защото спасяването на кожата му само временно ще отложи нова война с неясни последици за самия ЕС. А удължаването на войната с частична и недостатъчна помощ за Украйна е не по-малко изтощение за Путин, отколкото за Европа.
Защото Путин едва ли може да бъде сменен и курсът му променен от недоволни граждани. И докато Европа се страхува от ядреното оръжие на Путин - така осигурява най-големия му коз войната да продължи, а ефектите й да дават поводи за разединение на ЕС.
Тези ефекти са силно видни и у нас. Правителство не може да има без ПП или ГЕРБ. Заради войната, обаче, нараства значението на геополитическата заявка за евроатлантическа принадлежност.
Затова ГЕРБ иска, но не може да състави правителство на тази основа, а ПП може, но не иска. Именно защото евроатлантизмът за ГЕРБ и ДПС е премяна, под която дишат субекти със съвсем друга мисия в политиката.
Така Биполярното разстройство дава почва и у нас. Тази сутрин по една ТВ, Чолаков протяга смирено ръка към атлантиците за някаква голяма обща цел, а по друга ТВ Биков оспорва машинния вот с прозрачната цел за връщане на хартиените бюлетини. Т.е ГЕРБ все пак се готви за избори, в които се надява чрез хартиените бюлетини да си осигури изборна премия от около 200,000 гласа, които загуби след изборите миналия юли с въвеждането на машинното гласуване. И така вече да бъде незаобиколим за всяко правителство.
А ако не мине, като Тръмп ще са готови да оспорят легитимността на всеки вот, който не могат да спечелят. За да останат с цената на всичко the bottleneck на Промяната у нас.
