БЕРЛИН. Години наред Германия насърчаваше управляваната от турската държава религиозна институция на Турция (Дианет) да предоставя ислямски проповедници и учители за многобройното турско малцинство в страната.
Но бурните събития в Турция от юлския опит за преврат събудиха безпокойство у германските власти – дали предлаганите указания се отнасят само до сферата на духовното или имат за цел и мобилизиране на подкрепа за турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
В края на юли, когато Ердоган поде повсеместни репресии срещу обявените за поддръжници на преврата, сдружението на турските джамии в Германия публикува проповед, възхваляваща “нашата благородна нация” за това, че е се е вдигнала срещу “скверна мрежа”, посяла “семето на подстрекателството към метеж, бунт и вражди.” Острата реторика намекваше за последователите на живеещия в САЩ турски имам Фетуллах Гюлен, когото правителството на Турция обвинява в авторство на заговора за преврат.
Проповедта идва от Председателството по религиозните въпроси, със седалище в Анкара — което е на пряко подчинение на Кабинета на министър-председателя — и бе предоставена на турските джамии в страната и чужбина. „Ха, тук е спънката!“- казват мнозина германски политици от целия политически спектър: правителството на Турция, според тях, води вътрешно-политическите си спорове на германска земя.
“Тя не представлява религиозен текст, а декларация за послушание към Ердоган и предприеманите от него мерки от опита за преврат насам” – заяви Фолкер Бек, депутат от германския парламент от Зелената ляво-центристка партия.
Проповедта и други случаи будят в Германия опасението, че вътрешно-политическият дебат на Турция се прелива към германските градове, като настройва поддръжниците на Ердоган срещу опонентите му и прокарва синорите на разделението между Германия и трите милиона нейни жители с турско потекло.
Критиките са част от изострянето на отношенията между най-силната страна от Европейския съюз и най-голямата държава, кандидатка за членство в него.
Правителството на Турция обвинява Германия и Запада, че не са осъдили остро опита за преврат и не демонстрират солидарност с турците, значително мнозинство от които подкрепят усилията на своето правителство за изкореняване на мрежата на Гюлен. Гюлен отрича да има каквато и да било роля в насилствения опит за преврат от 15 юли.
Гюлен, когото поддръжниците му описват като умерен ислямист, бе твърд съюзник на Ердоган до 2013 г., когато двамата публично се разграничиха един от друг. През май правителството на Турция обяви мрежата на Гюлен за терористична организация. Сега властите искат той да бъде екстрадиран от Съединените щати за това, че е замислил опита за преврат, както и по обвинения в други престъпления, които той отрича.
Много европейски политици и медии изразиха критики към мащаба на арестите в Турция и отстраняването от длъжност на десетки хиляди, заподозрени за симпатизанти на Гюлен. Мнозина в Европа обвиняват Ердоган, че се възползва от патриотичния плам на населението, за да преследва собствените си амбиции да бъде самодържец и за да потушава инакомислието.
Ердоган и неговото правителство, както и по-голямата част от турците, отхвърлят това впечатление като погрешно и обвиняват Запада, че игнорира неуспешния пуч, причинил смъртта на най-малко 271 души, много от които – цивилни. Анкара твърди, че предприетите от нея ответни действия са премерени.
В Германия, понякога провокативната реторика на Ердоган (веднъж той нарече натиска от страна на европейските държави за асимилация на турските имигранти „престъпление против човечеството”) поражда несигурност в това, на кого са верни етническите турци.
Германските турци следва да са верни преди всичко на Германия и опитите на правителството на Турция да им влияят са обезпокоителни, заяви в началото на август Фолкер Каудер, лидер на парламентарната група на управляващите в Германия християндемократи и близък съюзник на канцлера Ангела Меркел.
Каудер посочи в частност сдружението на турските джамии, известно като ДИТИБ – съкращението на наименованието си на турски език, което управлява близо 900 джамии в Германия, като го нарече „рупор на Ердоган“.
През последните седмици някои от германските провинции замразиха сътрудничеството си с ДИТИБ по отношение на осигуряването на религиозно образование в училищата, като се позоваха на опасенията си, че сдружението не е в достатъчна степен независимо от Анкара. “Вътрешно-политическите конфликти в Турция не бива да се пренасят тук” – заяви Малу Драйер, премиер на провинция Рейнланд-Пфалц, след като суспендира разговорите с ДИТИБ относно това сътрудничество.
ДИТИБ отхвърли обвиненията в политическа агитация като “тенденциозни” и “предубедени,” като заяви, че винаги е била непартийна и неутрална организация и че някои германци може би пренасят в мнението си за нея изпитваната от тях “дълбока антипатия към Турция и турската политика”.
Имамите на ДИТИБ се изпращат и финансират от Анкара, а редица ислямоведи в Германия са на мнение, че автономността й винаги е била ограничена. Германските политици досега приветстваха този факт, тъй като гледаха на ДИТИБ и на държавния й спонсор като на полезни партньори в насърчаването на умерена форма на исляма, за разлика от салафизма и други радикални варианти, проповядвани в някои арабски джамии в Германия.
Представители на академичните среди, които се занимават с изследвания на мюсюлманските общности в Германия, сочат, че ДИТИБ наистина е имала въздействие, насочено към умереност в религиозната сфера — но и че влиянието на Анкара означава, че то може да отразява моментните тенденции в Турция. При предходните, по-светски настроени правителства на Турция, тези взаимоотношения будеха по-малко опасения, отколкото при религиозно-обагрения национализъм на Ердоган, смята Ралф Гадбан, изследовател на исляма в Европа от Берлин.
“ДИТИБ върши много добра работа. Това не е просто дългата ръка на турското правителство,” – каза Кристина Дорн, етнограф от берлинския Свободен университет. „И в известна степен, вътрешните разправии на Турция така или иначе биха се разбунили турската диаспора“ – смята тя.
“Но политическата връзка и проповедите могат да доведат до изостряне на конфликта” между поддръжниците на Ердоган и техните врагове, отбеляза г-жа Дорн.
Германските власти се опасяват,че разгарянето на страстите може да доведе до прояви на насилие. От опита за преврат на 15 юли насам, полицията в някои части на страната изрази безпокойство относно отправени вътре в турската общност заплахи, насочени към привърженици на Гюлен и към управлявани от тях училища в Германия.
Преди преврата, през юни, ДИТИБ накара мнозина да се намръщят, когато организацията се присъедини към Ердоган в заклеймяването на 11 германски депутата от турски произход, гласували в подкрепа на резолюция на парламента, окачествяваща кланетата на арменци от отоманските турци през Първата световна война с термина „геноцид“. Турция отхвърля това определение.
Ердоган обвини законодателите в подкрепа на тероризма, което предизвика порицание от страна на германското канцлерство. ДИТИБ заяви, че членовете на законодателния орган, на които бе предоставена полицейска закрила след получени заплахи, вече не са народни представители на нейната общност.
ДИТИБ трябва да се превърне в “представител на мюсюлманите – сунити в Германия, а не на турската държава” - заяви един от тези народни представители, председателят на Зелените Джем Йоздемир, роден в Германия от родители-турци.
Маркус Уокър и Рут Бендър, The Wall Street Journal
