Госпожа Урсула и бай Борисов
Буря от възмущение в самата Великобритания предизвика поведението на премиера Борис Джонсън, който се качи крака на масичката за кафе в Елисейския дворец, наблюдаван с насмешка от своя френски домакин Емануел Макрон. Нищо подобно като реакция не се случва у нас след невъзпитаното поведение на нашия премиер Борисов, който говори демонстративно на “ти” на своята германска гостенка Урсула фон дер Лайен и още по-фамилиарно я хвали, че е “схванала много хубаво” какви са му приоритетите.
Защо на Борисов му позволяват да им се качва на главите? Въпросът се отнася и за журналистите, на които той забрани по време на поредното му самохвално слово пред тях да задават въпроси на “схватливата” Урсула. Нали е схватлива, с какво биха я притеснили каквито и да било въпроси в София?
Детинското поведение на Борисов отдавна е разкодирано в Европа, ако изобщо има нещо за разшифроване в него. И съответно лидерите на континента, на който се е шлифовала демокрацията и е била изнесена в цял свят, оставят своето балканско дете да се заиграва с любимата си играчка “вижте ме колко съм си близък с Дейвид ( Камерън или Урсула”, избивайки комплексите си на “родител” начело на държавата, която не може да се измъкне под неговото водачество от последното място в много от ключовите класации по качество на живота в рамките на ЕС.
Не трябваше ли, ако са откровени, западните лидери да кажат на техния Бойко, че в Кремъл се държи като подчинен на Путин, извинявайки се на Путин лично, че не е направил достатъчно да му се хареса? Или пък да му изброят някои от най-неприятните последни места в класациите, в които неговото лидерство държи България на европейското дъно? Вместо това обявяват оставача за отличник. Така се прави с (умствено) изостаналите деца в специализираните заведения. Как да им кажеш истината, като не могат да схванат! По-добре да ги приласкаеш, за да не правят бели.
Какво ли точно си мисли една персона от европейска класа, като госпожа фон Лайен, когато бай Борисов се подхилва срещу нея пред камерите и смълчаните журналисти, от които той я брани в ролята си на охранител от неприятности на поверената му българска земя? Може и да узнаем някога, ако тя реши да сподели с нас какво точно е “схванала” в този момент, но е малко вероятно. Важният за ЕС български премиер, който се съгласи веднага с очертаващия се победител при избора на схватливата Урсула начело на ЕК ден след като обясняваше, че има друг по-подходящ кандидат, мигом ще се превърне в избледнял за една нощ в забавен спомен, подробност от променения пейзаж, когато той се смени в България.
А дотогава ще се червим и ще се срамуваме, че в очите на европейците сме търпеливи поданици на един невъзпитан крайненец в тяхното село, който служи за посмешище във възпитаното европейско семейство, но му спестяват тази констатация защото не им създава проблеми и носи гласове. Вашите гласове, дами господа, които избирате този пехливанин да ни представя по света.
Апропо, абсолютно сигурно е, че Борисов си е изпросил от Урсула да й вика на “ти” пред журналята, иронизирани от него ( изобразявайки театрално “уплах” от тази хипотеза ) какво биха написали в случай, че британският казус с неработещия парламент по волята на онзи Борис с вдигнатия крак се повтори в България. Тя с радост се е съгласила, сигурен съм. Евтин бонус за скъпия колега, нещо като близалка за начесване на езика и егото. Горчивият вкус остава за българите, несъгласни с тази промоция на стоката ни с чувство на безсилие да променят нещо, което пък води до тържеството на посредствеността в България.
