Готови сме за стрес-тестове, ама от наши хора
След като стрес-тестовете минаха и повярвахме на БНБ, че банковата ни система е стабилна като управлението на страната, дойде време и за проверка и на друга болна тема – външните граници на Европейския съюз.
Днес германският в. Die Welt съобщи, че европейската гранична агенция „Фронтекс“ ще започне стрес-тестове на ключови точки за миграционната вълна. Сред участниците в доброволната инициатива са Германия, Гърция, Финландия, Румъния и Словения.
Уви, в този списък няма да откриете Италия и България – двете страни, които най-често се оплакват от липса на европейска солидарност, въпреки неимоверните им усилия за справяне с миграционната вълна. И докато отсъствието на Италия е обяснимо, предвид трагедията със земетресението от тази седмица, то българските власти нямат право да проспиват този момент. Поне не на фона на ежедневните изказвания на премиера Бойко Борисов.
По време на визитата си в Берлин, той настоя за техническа и преди всичко финансова подкрепа на българската граница. Припомни, че Гърция е получила от Брюксел €700 млн., за да варди границата си с Турция, а ние едва €6 млн. И предупреди, че България ще се огъне пред задаващите се 2 милиона бежанци от региона на Алепо.
От близо година и половина Борисов твърди, че България прави всичко възможно, за да охранява южната си граница и не пропуска случай да отчете, че това се случва въпреки че не сме част от „Шенген“.
Но тези твърдения идват на фона на постоянните арести на мигранти, записите, показващи как полицията проспива преминаване на групи хора през границата, оплакването на сръбските власти от навлизане на чужденци от наша страна и докладите на неправителствени организации за насилието над кандидати за убежище от страна на полицията.
Междувременно премиерът си повтаря старата песен как сме искали мигрантите да влизат през ГКПП, нищо, че турските граничари изобщо не могат да ги допуснат дотам без виза за влизане в ЕС.
Може би преди да поиска пари и солидарност, Борисов трябваше да се съгласи на проверки от Брюксел за това как тези средства ще се харчат. Едва ли Европа ще е доволна да инвестира в проекти като телената ограда по границата, която глътна стотина милиона лева, а така и не можа да се издигне изцяло след година и половина мъки.
България не се противеше за стрес-теста на банките си с ясното съзнание, че той ще се извърши от БНБ и избрана от нея консултантска фирма. И нямаше защо, тъй като резултатите показаха прокламираната от властта стабилност.
Избраният консултант „Делойт“ имаше епизодична роля в скандала КТБ. След затварянето на банката на 20 юни 2014 г. и поставянето й под специален надзор компанията беше една от трите избрани да одитират състоянието на банката на Цветан Василев, заедно с „Ърнст енд Янг“ и „АФА“. В началото на тази година се оказа, че управителката на „Делойт“ Силвия Пенева, която е имала влог от 1.33 милиона евро в КТБ, който не е могла да изтегли преди затварянето, е сключила цесия за депозита си с фирмата „Велграф Асет Мениджмънт“ от групата на „Химимпорт“ (свързана с ТИМ), одобрен от квесторите, назначени от БНБ в банката, броени дни преди предаването на одитните доклади (в края на октомври 2014). Акционер във „Велграф“ е Централна кооперативна банка, чиито годишни отчети се заверяват от „Делойт“.
За „здравето“ на частните пенсионни фондове ще докладва Комисията за финансов надзор (КФН), чак след като ѝ бъде избран нов ръководител.
Този път стрес-тестът ще се провежда от европейски експерти и очаквано напомпените от Борисов мускули рязко спихват. Българската власт предпочита стабилността пред стреса. Но когато иска безотчетно пари може да стигне до момент, в който европейците да се окажат не толкова слепи, за колкото ни ги представят тук. А идат избори.
