Готвачът на Путлер все пак го сготви – бавно, както се вари жаба
Иво Инджев
Маршът на наемниците на Пригожин на 24 юни 2023 г. , тръгнали като на парад към столицата на московията, е следствие от нахлуването на рашистите от 24 февруари 2022 г. в Украйна с намерение да маршируват на парад в Киев след три дни.
И единият и другият марш са провал по същество спрямо заявената цел, но крайният резултат предстои в разклатената империя, приближавайки нейния разпад.
Както Путлер не може(ше) да спечели по дефиниция своята война в Украйна, зад която застана могъща западна подкрепа и монолитната съпротива на 44 милионния украински народ, така и шепата наемници от “Вагнер” нямаше как да свалят властта без решаващата подкрепата на населението и държавните институции.
Да, за разлика от рашистките пълчища в Украйна, наемните убийци на “Пригожин” бяха изпратени с овации от ентусиазирани (но едва ли непременно представителни за целия град) жители след еднодневния триумф на метежниците в Ростов на Дон.
Въпреки това не може да се каже, че призивите на Пригожин за нещо като въстание бяха чути и възприети от “народа”, от чието име той се опита да действа.
Разбира се, за това съществено допринесе и практически пълният бойкот на контролираните напълно от властта медии в страната, които пренебрегнаха най-сериозното сътресение в империята откакто тя се смали от СССР до границите на Руската федерация.
Съвсем различно стои вече въпросът пред властващото над този смълчан народ малцинство, отгледано в епохата на своя цар. Отлично осведомените олигарси масово се метнаха на частните си самолети и избягаха от столицата.
“Гласуваха” не точно с краката, а с крилата на своите летящи крепости. Както те, така и видимо голямото мнозинство регионални феодали, запазили мълчание като неофициално обявена форма на неутралитет в критичния момент, ще трябва да дават обяснения за своето (без)действие пред лицето на заплахата за централната власт.
Гръмко е мълчанието вече повече от два дни на началника на въоръжените сили генерал Герасимов и на военния министър Шойгу, обвинен поименно от Пригожин, че е избягал от Ростов на Дон като “женка”.
Нарече го още “тувинската отрепка”, обиждайки го по етнически признак във връзка с произхода му от малката сибирска етническа група на тувинците. Герасимов и Шойгу бяха публично обявените мишени на бунта (или имитацията на такъв, който е разчитал на успех с неофициалната подкрепата на царя?).
Днес този тандем вече е сведен до разменна монета в сделката с оттеглянето на наемниците от подстъпите към столицата в (предполагаемо) Беларус.
Рухна вторично митът за руzката военна мощ и то в сблъсък с въоръжени сънародници. Приказките за нежеланието да се лее руска кръв са за най-тъпата част от наивниците. Истината е, че не режимът не посмя да експериментира опасно дали неговата охранена жандармерия Росгвардия ще изпълни заповед да се бие с въоръжени лице, вместо да бие мирни демонстранти.
Спука се (за пореден път) балонът на увереността във всесилието на силовите служби. Нито предвидиха нито се опитаха да предотвратят метежа. Унижението на ФСБ, родното гнездо и трамплин на Путлер в овладяването на дървата, беше наистина невиждано и нечувано. В ранната утрин на 24-ти обявиха заповед за арестуването на Пригожин, а привечер я отмениха.
Двойният стандарт, проявен към убитите рашистки летци (при три свалени хеликоптера и един свален от наемниците транспортен самолет), тепърва ще напомня на всички лицемерието на държавата.
Ако си спомняте, заради един загинал руски пилот, свален от турските ВВС, Москва и Анкара (за кратко, но рязко) развалиха отношенията си (а в България с поста си се прости председателят Лютви Местан, позволил си да заяви правото на натовска Турция да стреля по руски самолет). Оказва се, че убитите от руснаци руски пилоти влизат сега в сметката “карай да върви, само мир да има”.
Интернет гърми на руски език саркастично, че обикновени руски блогъри получават дълги години затвор заради изразен от тях пацифизъм, докато нахлуването на хиляди въоръжени лица в държавата от чужда територия, довело до смъртта на военнослужещи, е “заслужило” милостта на царя и останало без последици.
Целият свят видя нагледно разликата между украинското общество и липсата на такова в московията. Украинските граждани въстанаха срещу корумпираното си ръководство и в крайна сметка го свалиха, връщайки страната на пътя на парламентарната демокрация. В московията опитът властта да бъде свалена дойде от страна на платени убийци, наемници и бивши затворници, помилвани, за да убиват хора в Украйна.
Видяха се още много срамотии по отношение на руzката претенция за величие и световна значимост. Страната откровено заприлича на африканските държави, някои от които са в близки отношения едновременно с режима на Путлер и с наемниците на “Вагнер”. Там е обичайно военни бунтари да атакуват управлението, докато населението като правило гледа безпомощно отстрани.
Лъсна лъжата за монолитното единство на нацията зад царя. Нито народецът, който аплодира Пригожин в Ростов на Дон, нито висшата администрация, показаха ентусиазъм на страната на своя господар.
Жалка картинка стана фактът, че царят практически няма на кого да се оплаче в чужбина. Освен ако за чужбина се брои Беларус. В мрежата вървят опозиционни шегички, че царството на Лукашенко вече разполага с ядрени оръжия, а той-с нов личен готвач в лицето на Пригожин. Ето защо било подходящо Путлер да избяга в Минск.
Иронията Лукашенко да играе ролята на спасител на своя ментор и покровител Путлер, който от години спасява режима му с икономически и финансови мерки, се повтаря и в казахстански вариант. Президентът Токаев, когото Путлер спасяваше от краткия януарски бунт на казахите миналата година, уверил по телефона своя бивш “спасител”, че внимателно наблюдава ситуацията в Русия…
Истинският международен отзвук на най-голямото сътресение в империята в постсъветския период (ако не броим онзи злополучен пуч от август 1993 г., овладян от Елцин), се сведе до мълчаливото признание на световните лидери, че не могат да изберат страна в противопоставянето между два злодея.
Заявиха го с отказа си от коментар.
Западните медии обаче не спестиха ироничните си забележки относно прословутата руска “стабилност”, изтъквана през годините като голяма заслуга на режима след турбуленциите в страната от 90-те години на миналия век.
Да дам и аз своя сромен ироничен принос.
Готвачът на Путин го сготви на бавен огън както се вари жаба, за да не изскочи веднага от тенджерата с врялата вода. Никой не знае кога и как точно ще приключи варенето, но е сигурно, че сготвеният цар с разбития на пух и прах образ на силния обединяващ авторитет няма шанс да се завърне в блатото на фалшивото си блаженство като безспорен национален лидер.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА С НЯКОИ ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛОГИИ:
