„Hа каквото си постелим, на това ще легнем“

Георги Антонов

В историческа перспектива, управлението на Иван Костов беше аномалия.

Нормата преди него беше един друслив и крадлив период започнал с Луканов (известен с Лукановата зима) и завършил с Виденов (известен с курса от 3000 лв за 1 долар и пенсии по 5 долара).

На този фон кабинетът „Костов“ положи релсите, по които държавата се движи и до момента. Само ще цитирам валутния борд и административното деление на страната.

Оттогава не сме и имали управление, което да е на висотата на това.

След това управление „избрахме“ отново крадливия модел, който към 2009 г. вече беше станал и доста друслив, макар и вече под патината на „членове сме на НАТО и ЕС“. А от 2009 г. отново избрахме да се ощастливим с клептокрацията на Борисов по путински модел. И така до тук.

Единствената друга аномалия, бегло сравнима с управлението на Костов, беше тази на 7-те месеца опити за спиране на корупционните течове на 4-ната коалиция от 2022 г. Несравнимо по-слаба политически, страдаща от внедрени агенти на мафията, които просто са й „лични приятели“, но не си говорят „за политика“, тя се оказа бламирана от политиците, докато все още беше одобрявана от избирателите.

Големият урок от тези две аномалии е обобщен в народната мъдрост: „на каквото си постелим, на това ще легнем“. Идната неделя са изборите. И сега, за разлика от периода „Борисов“, сега има реален избор между „крадящо“ и „некрадящо“ управление.

Всеки сам си преценя… но лично аз съм една идея повече оптимист за способностите ни да „преценяме“.