Хаятът на Златев
В навечерието на 9 септември се потвърди слухът, че най-големият български олигарх с руски корени Валентин Златев вече няма нищо общо с руската Лукойл, най-голямата компания, оперираща близо три петилетки на българска територия под негово ръководство. Сам ли е решил да напусне, прогонен ли е или не, но новината си е революционна, направо деветосептемврийска!
Ура, революцията победи, няма го вече начело на мастодонта Лукойл в България най-одумваният к(р)упен, направо незаобиколим фактор на руското влияние в българската икономика. И политика.
В книгата си “Течна дружба” твърдя, че неизвестната до онзи момент в публичността Румяна Желева е била негово протеже като министър на външните работи в първия кабинет на Борисов. За нея западни дипломати изумено ме питаха като техен лектор на месечна среща на посланиците на страните от ЕС през септември 2009 година коя е и какво представлява.
След това за малко да бъде пробутана от подчинения на московската пета колона премиер Борисов и за еврокомисар, ако не се беше провалила на изпита за член на европейското правителство пред евродепутатите през януари 2010 година.
Василиевич, както уж с лека ирония, но напълно уважително в духа на руската традиция го нарича “гласът на Борисов” в най-новия от изтеклите аудиозаписи с този глас, е олицетворение на любимата злобна реплика на нашия премиер: което куче ме е залаяло, все е побесняло.
Който се е заял със Златев по случайност изхвърчава от телевизията. Както Коритаров от БТВ. Или също толкова случайно получава инфаркт. Случи му се случайно на шефа на митниците Вальо Танов, дръзнал да проверява най-напред бизнеса на Мишо Бирата (починал от инфаркт в разцвета на силите си в хотела на Златеви в Правец след като беше призован като свидетел и можеше да потвърди автентичността на изтеклия в публичността разговор “ с гласа” на неговия покровител Борисов, споменаващ президента Първанов). Танов се осмели и да настоява за отчетност на Лукойл пред фиска. След което се спомине по сърдечни причини.
Вальо Златев, както фамилиарно му се подмазват да го наричат политици и “журналисти”, беше също нещо като ятак на неговия ортак по софрите Първанов, към които присъединиха и изгрялата звезда на Бойко Борисов, получила първа космическа скорост за навлизане в орбитата на властта още с избора му на главен полицейски шеф в зенита на монархо-социализма у нас, демонстрирал роднинство по руска линия на възгледите на социалистите и техния цар.
Като в руска приказка тримата другари Златев, Първанов и Борисов се криеха да ядат, пият и да се веселят дни наред за сметка на щедрия домакин на запои с пре(с)пиване в Правешкия хотел на Златеви. Бяха си подсигурили през пролетта на 2011 година двойна охрана – държавна, от превърнатите от Първанов в лични негови слуги офицери от НСО, но и от страна на ИПОН, фирмата на Борисов , случайно станала любима и на Лукойл. Но тъй като на такива знатни ядачи и пиячи им трябват много слуги, освен въоръжените, отцепили периметъра на хотела срещу евентуално любопитство на простосмъртните, информацията за тайните им завери изтече и достигна до автора на тези редове, който у публикува в “Течна дружба”.
Нищо повече обаче не изтече…Омертата, продължаваща 9 години, е отличителна черта на всяка мафия, както и да се нарича тя на руски.
Всесилието на Златев в България не се дължеше просто на шефския му пост в най-голямата корпорация на български трен. На тази позиция Москва можеше да постави и друг свой човек. Но Златев не е кой да е ( нямам предвид потомствената му връзка с правешкия диктатор по линия на Златев-баща, правешкия кмет на бившата династична столица на НРБ). Избран е по заслуги за важната роля.
Още като прохождащ продукт на руското влияние у нас Валентин Златев пише на руски език статия в руското списание „Полития” ( стр. 122, №3(17) Осень 2000), в която съветва Москва да се откаже от танковете за налагане на влиянието си на балканите и да заложи на износа на газ и нефт, които в наши дни да заменят в това отношение съветските танкове.
Няма да намерите тази статия в интернет. Разполагам с нейно ( рядко) печатно копие, но и тази информация за него си остана в рамките на спомената “Течна дружба”.
Веднъж издигнат като доверено лице на Кремъл от най-голяма значимост за руските интереси в България Валентин Златев е мобилизиран да помага и като руски консултант по проекта “Белене”, макар да не е ядрен експерт, нито специалист по строителството на ядрени централи (а и да е все пак български гражданин). Толкова му доверяват руските началници, че го ползват като свой личен преводач на “деликатните” преговори, на които Москва извива ръцете на България да реанимира де факто, а не само де юре съживения от Сакскобургготски строеж край острова, известен с концлагера си от времето на съветската окупация на България.
Случайно или не, ролята на Златев като участник от руска страна в тези преговори беше осветена от заместник – министъра Марий Косев, който го видял в това качество на отсрещната страна на масата. Разрази се скандал с изявлението на Косев пред репортери в кулоарите на Народното събрание. А когато той осъзна какво всъщност е казал, взе да се оправдава. Но късно. Борисов го изхвърли от поста навръх 3 март 2011 година в отсъствието на министър Трайков, който беше в чужбина по онова време. Борисов неглижира разкритието с думите, че руската страна може да си избира консултантите както си иска.
Гневът на Златев се стовари и върху министъра Трайчо Трайков, срещу когото от Лукойл отправиха публично обвинение, че не става за министър, защото не знаел да смята. Трайков също беше прогонен по-късно от Борисов на принципа “което куче ме е залаяло…” и нарече нарече кампанията на Лукол срещу него “безпрецедентна агресия на чужда компания срещу български министър”.
Сега изглежда така, като че ли е дошъл краят на това Златево всесилие в България насред неизвестността дали наистина е подал оставка от Лукойл или са го принудили да напусне по някакви руски причини, свързани с неуспехи и амортизацията на техния човек на върха на олигархичната пирамида тук. Хитра недомлъвка, няма що. Нека народецът се чуди какво става, а в същото време…
В същото време повечето коментари в българските медии по повод събитието припомнят възхода на Златев в ролята на най-едър играч в рамките на българската икономика като представител на гиганта Лукойл за България. Едва след това в биографията му, следена по документи от медиите с бизнес уклон, се нарежда постепенното му, но мощно навлизане в хотелиерския бизнес у нас. Сякаш не е ясно, че става дума за класическо огромно забогатяване в период на държавна благосклонност и за надграждане, а не за деградация на материалното му състояние.
http://balkanec.bg/valentin-zlatev-v-top-15-na-nay-golemite-morski-hotelieri-30650.html
Едва ли Златев -син ли се превръща в семеен съсобственик на хотелска империя заедно с несменяемия кмет на Правец Златев-баща, стъпил финансово единствено върху едната заплата на корпоративен бос, колкото и да е голяма тя. Банките щедро го финансираха – само за единия от гигантите на хотелиерския му бизнес получава заем от 100 милиона, после още 40 милиона за следващия и т.н. Превръща се във владетел на огромни активи с начален старт във времето на монархо-социализма. Истинският си разцвет на олигарх със собствен бизнес претърпява в епохата на “простите”, с чийто главен идеолог и практик на идеологията на заиграването с простите Златев ( почти) не криеше близостта си.
Справка: първото “поклонение” на премиера Борисов на хотелския бизнес на Златев се състоя чрез първото му нощуване в хотел на Златеви на Черноморието в хотел на правешкото семейство в качеството на нов шеф на изпълнителната власт през лятото на 2009 година. Пресрещнат от камерите на регионална телевизия, Борисов отпъди като досадни мухи репортера и оператора с думите през зъби, че ще си преспива (спинка, ако употребим актуализирания към днешна дата Борисов речник) където си иска. Беше много ядосан и си изпусна нервите въпреки опита си на медиен подмазвач.
Всъщност оттеглянето на Златев сбъдва две невъзможни за осъществяване мечти на Борисов. Едната е в самия факт, че олигархът се оттегля във възходяща линия, катерейки се житейски по планините от натрупани активи от огромния си хотелски бизнес. Борисов, в чиято епоха Златев постигна този фараонски успех, не може да си позволи да консумира подобно богатство, каквито пачки и златни кюлчета да има.
Втората мечта на Борисов по аналогия със Златев е месианската надежда на нашия премиер да се разпише в историята като строител почти от ранга на кумира му Тодор Живков. Златев, който вдигна гигантски по размери хотели на първа линия в явно нарушение на писаните (и неписаните човешки) закони, затъмни с тях не само десетки и стотици туристически обекти, заедно с техните обитатели, лишавайки ги безцеремонно от гледката им към морето, но и самия Борисов като строител.
НА СНИМКАТА: Не, това не са гигантски силози за зърно от стратегическия резерв на държава у нас. Това е безцеремонната стена от огромни хотели на сем. Златеви на Слънчев бряг, гледани откъм затапените откъм гледка към морето останали десетки хотели в комплекса. И никой от ощетените не смее да се оплаче…
А ето и същите хотели, погледнати “рекламно” откъм морето, върху чиито бряг свойски като в своя губерния са стъпили огромните сгради и съоръжения. Мащабът е направо руски!
Вероятността политикът Борисов да бъде помнен с любов за вечно кърпените магистрали клони към нулата и под нея. Но Златев, без да се афишира по глупавия Борисов начин като най-голям строител от времето на Живков насам, отдавна си резервира място на първа линия на хотелиерството с такива грамадни обекти, че произведенията на неговото всесилие ще векуват много след златната му епоха в командоренето на България.
Горкият Борисов е обречен да доизживява атакуваната вече непреодолимо и обсадена от нестихващи протести стара негова слава на “народен любимец” в строителството в сянката на своя сътрапезник Златев, изгрял междувременно и в центъра на София с новото си бижу хотел “Хаят”.
Това е хаятът (животът на арабски )- няма справедливост и това си е!
