Хибридният шизоFRIEND вирее у нас като двуглав Оруел
Какво ли не сме си мерили през годините! Дойде ред и на расизма. Този път държим да ни е малък, нищо че си го размахаме пред целия свят по забележителен начин.
Колко голям е расизмът у нас и има ли размерът значение? Нищо и никакъв е, твърдят тук в един глас обидените на английските и европейските обвинители на България във връзка с расистко – хитлеристкия скандал на мача с Англия.
Тази защитна реакция, която твърди, че сме набедени несправедливо заради групичка хулигани, е толкова масова, че ми иде да отиде да се прегледам за вменяемост. Защото твърдя, че нетърпимостта към хората с различен цвят на кожата е също толкова масово явление у нас, както и яростното отричане на този факт тези дни, макар да не е видим спрямо тъмнокожите хора от африкански произход поради простата причина, че те са като бели лястовици в страната ни.
Виж, по отношение на тъмнокожите хора (подчовеци по Хитлер и “възрожденеца” Костадин Костадинов, който изповядва това мнение срещу либерално мислещите българи) от индийски произход работата е друга. Ама кой да ти признае очевидното…
На практика (почти) никой не иска да засегне със самокритичен поглед този факт. Дори и прозападните партии в България мълчат в рамките на текущата предизборна кампания. Не защото непременно споделят расисткото отношение към произхождащите преди векове от Индия днешни наши сънародници, а защото са наясно, че биха загубили много (гласове) от едно признание на проблема.
Косвено изключение прави в това отношение нападания по “циганска линия” от фашизоидни сайтове кмет на Плевен Георг Спартански. Явно фашизоидите не разполагат с порнографски снимки, които да споделят срещу него в интернет и със собствените си деца – само и само да навредят на врага. Ето защо го атакува с кадри на роми, участващи в предизборната му кампания. За фашизоидите да “изобличиш” политическия противник във връзки с чернокожите в България е същото, като порнографията, с която те си служат срещу други “черни овци” в тяхното кафяво стадо. .
Да повторя: фашизоидните лицемери пишат статии за ужаса от дефилирането на гейове пред очите на децата им веднъж в годината в София, но в същото време нямат проблем да публикуват порнографски снимки пред очите на всички деца, включително и на същите тези собствени дечица, за чиято полова ориентация толкова ядно се страхуват да не се зарази от някоя шарена гледка на хора с различна от тяхната сексуална ориентация.
По страшни за фашизоидите от гейовете и ромите (упорито наричани цигани, за да звучи по обичайния обиден за тях начин) са само т.н. соросоиди. Терминът е изкован в пропагандните лаборатории на Кремъл и е възприет на въоръжение в рамките на руската хибридна война у нас, която издига унгарския евреин с американско гражданство Джордж Сорос в ранг на злодей Номер едно на плантата.
До скоро това първенство се падаше на Ротшилд и неговия “световен еврейски заговор”. Днес за антисемитите това е Сорос. Колко познато и колко кафяво с червено – черноризки отенъци!
Долових сигнал, че не съм напълно сам във вакуума на мълчанието относно спецификата на расизма у нас. Може и да греша, може и друго да имал на ум, но бившият селекционер на националния отбор Петър Хубчев сподели пред най-тиражния вестник в Европа “Билд”, че в България има расизъм. Открои се на фона на обратните твърдения, че ставало дума за някакво мъничко, позорно изключение на стадиона.
Не разбрах обаче точно по каква причина се разплака в едно мексиканско телевизионно студио голямата бивша българска футболна звезда Христо Стоичков. И той, и Хубчев биха могли сами да се доизкажат и да обяснят посланията си.
Ясно е едно: задълбочава се тенденцията да се браним от чужденците, без чиито забе(ле)жки не забелязваме изобщо колко сме затънали в средновековния си свят на омразата към различните хора. В страната, от която милиони бягат и в която мазохистично употребяваме израза “българска работа” срещу самите себе си, е трудно да се говори за силна любов към родината. Но няма съмнение, че бликва силна омраза в случай, че някой друг ни посочи проблема в нас самите.
Пуснете си телевизорите, ако не ви се чете по форумите в интернет и ще видите, че коментатори от всякакъв ранг, пол и политически семейства кълнат имперските мотиви на английските критики към България. Иначе за тях имперските подигравки в руските медии и в политическото злословене по български адрес в Русия са по-скоро тон за присъединяване в същата ария на клеветата – щом “братушките” ни се подиграват, значи има защо. Защото размерът им има (решаващо) значение за болните от русофилщина.
Един коментатор в ivo.bg припомни тези дни как Слави Трифонов показваше картата на огромната спрямо България Русия, за да илюстрира тезата на русофилите, че Русия е прекалено голяма, за да гоним нейни граждани, както беше направило правителството на Иван Костов с Майкъл Чорни и компания през лятото на 2000 г..
Тон за контраатака срещу лошотията на англичаните даде премиерът Борисов с намека, че сме изтърпели английските фенове в София, но поведението им не ни е накарало да правим обобщения за английската нация. Защото сме адски толерантни, както явно си вярва и той.
Интересно, това (ли) е същият Борисов, който глаголстваше колко полезно е да запазим пушенето в кръчмите, за да привличаме туристи, което било в интерес на бизнеса у нас. После, както за много други “неща”, си смени мнението след внушението от чужбина. Сега пък пиещите българска бира англичани му опротивяха. Къде остана загрижеността му за бизнеса с бирата?
Да поясня, за да не стане грешка: нямам предвид онзи случай със застъпничеството му за бизнеса на внезапно починалия в разцвета на силите си (след скандала) Мишо Бирата, изтекло в аудио вариант, но потулено от един разследващ случая държавен чиновник, издигнат после от властта за голям борец срещу корупцията и “принизен” след падението от пиедестала на една тераса до консул в Барселона.
Както и да мерим лицето си пред света с двойния аршин на допустимостта на безобразията по “патриотични подбуди”, навън ни виждат като изостанала балканска нация. Че е обидно, обидно е. Въпросът е дали не е време да се замислим над себе си, но не за да се харесаме на чужденците, на чието благоденствие дивно завиждаме и признаваме с близо два милиона чифта български крака. Хем ги любим заради парите им, хем ги мразим безплатно.
Този хибрид между любящия и едновременно мразещ един и същ субект е някакъв шизоfriend. Вирее и се размножава у нас като двуглав орел и в това отношение от Русия ни гледат с любов, както една матушка бди над пиленцата си, които се самоизяждат, за да остане най-силното и да предаде гените на гения на омразата на следващите поколения.
