И България прие да цензурира торентите
Тегленето на филми и музика става престъпление с включването на България към споразумението АСТА, предложено по-рано от Япония. Нарушението ще бъде наказвано тежко - дори с конфискация на имущество.
Интернет доставчиците ще бъдат отговорни за незаконните действия на потребителите си. Те ще трябва да предоставят достъп до личните данни на "пиратите” на носителите на правата.
Това е само част от законодателните действия, който трябва да предприеме България. Любомир Тодоров, посланикът ни в Токио, подписа международното търговско споразумение за борба с фалшификациите ACTA. Решението за това е взето по-рано от МС.
Според АСТА държавите, ратифицирали документа, трябва да ограничат разпространението “на програми или уреди, които заобикалят защитата за копиране на дисковете с програми, филми или музика”. Това на практика означава забрана на торентите, с които се споделят файлове, торент сайтовете, както и мултимедийните плеъри.
Споразумението срещу фалшификациите е подписано вече от 22 страни от ЕС. Преди това е парафирано от САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и Швейцария. 5 държави от ЕС все още не са се присъединили: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия.
Докладчикът на европейския парламент за ACTA Кадер Ариф неочаквано подаде оставка. В изявлението си той отрича целия процес, довел до подписване на споразумението. Според него това е станало непрозрачно, без включване на гражданското общество в обсъжданията и без в текста му да бъдат включени исканията на Европейския парламент.
"Като докладчик по този въпрос аз бях жертва на безпрецедентни политически хватки от дясно, за да се стигне до по-бързо приемане на споразумението, преди обществото да бъде информирано", допълни Ариф. “Споразумението ACTA е проблематично за въздействието му върху гражданските свободи, за начина, по който вменява отговорност на доставчиците на интернет достъп и възможностите за производство на генерични лекарства”, пише в мотивите за оттеглянето си Ариф. Накрая заключава: “Аз няма да взема участие в този маскарад”.
Въпреки че споразумението е подписано от страните в ЕС, процедурата продължава в Европпарламента. Няколко организации за електронна свобода започнаха да събират подписи за протестна петиция до Брюксел. До вчера само две от тях - accessnow.org и avaaz.org - бяха събрали над 1 млн. подписа.
Блогърите в България скочиха
Родните блогъри бяха едни от първите, които алармираха за станалото. Представяме ви мненията на двама от тях:
“ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на “кражба” в интернет. ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика. ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации” - пише Боян Юруков, интернет активист и блогър.
Емил А. Георгиев, юрист, публикува следните мотиви под заглавие: “Какво означава ACTA за потребителите на интернет":
- ACTA игнорира развитието на глобалната мрежа и свързаната с него консумация на съдържание;
- ACTA ще конфронтира потребителите с допълнителна наказателна отговорност при неясни критерии;
- ACTA ще засили и без това сериозния дисбаланс между потребителите и носителите на права.
Източник: trud/dnevniк
