И.Даскалов: Нелепо е да се наречеш успешен премиер при нефункционираща демокрация
Не съм оптимист за правителството на Бойко Борисов. Смехотворни са изказвания от рода на „ние върнахме България на картата на Европа“, при положение, че ходиш на Запад и буквално просиш да ти осигурят какви ли не специалисти в областта на енергетиката, на правото, на големите газови проекти.
Скоро, може би, ще търсим и кой да охранява въздушното ни пространство.
Несериозно е да се правят такива изявления, защото излагаш името на България и самия народ – потъпкваш самочувствието на сънародниците си. И на всичко отгоре да се наречеш успешен премиер и успешно правителство е нелепо. Имитацията на реформи и популизма не са пътя към развитие. Нищо не може да замени функциониращата демокрация, работещите пазари и ефективната съдебна система. Тук реално се убива финансовия пазар, икономиката, предприемачеството и инициативността на българските граждани. Само наблюдавайте какво съпътства управлението на Борисов. Наскоро затвори бургаската корабостроителница, но пък приемаме без особени трудности бежанци, за които плащаме около 180 млн. лв. годишно и ще плащаме все повече пари за тях. В същото време не правим възможното, за да се върнат българите у нас.
Хората искат стабилност, работа и социален статус от това правителство. Но няма как да го получат, защото без да се инвестира няма как да стане, не може само да се харчи, да се точат едни евросредства за какво ли не и да се чака развитие. Май някой не е наясно – евросредствата са за подпомагане, а не за изграждане на икономики. Те трябва да бъдат не повече от една трета от общите инвестиции в икономиката.
Не разбирам защо никой не инвестира в бизнеса и в младите хора. Наистина не разбирам…
Имам малка инвестиционна компания на Уолстрийт и нямам претенции за сериозно участие в този финансов конгломерат – нека не забравяме, че той представлява пазар от над 32 трлн. долара. Очевидно там, за да бъдеш сред големите са необходими колосални суми зад гърба ти. Всичко е в мащаба – инвестиция от 1 млн. долара се смята за дребна. Нормален среден инвестиционен фонд започва от 20 млрд. долара капитал. И още нещо – Уолстрийт е преди всичко проценти, ако трябва да се изразя професионално.
Обикновено поколението от млади хора, които работят на Уолстрийт, е амбициозно, смело. Но Уолстрийт е нещо повече от показаното в популярния напоследък филм. Защото в едно кинопроизведение се засилват цвета и емоцията, но се пренебрегват реалностите – наркотиците не са водещите, както и другите екстравагантности. Фокусът, който събира хората там е начинът на мислене. Уолстрийт е мястото, което мнозина работещи там смятат за върха на финансовата пирамида. Там се управляват парите на света. Всеки един от нас, които имаме малко или повече спестявания ги вливаме в този неспирен поток. Но на това място не се управляват само пари, а компании, цели икономики, формират се и политики.
Ако говорим за големите инвестиционни банки, наистина има някаква форма на съгласуване за определени политики, за определени насоки за развитие на пазарите. Но в тази пазарна икономика базисен постулат е, че всичко е на теглилката на търсенето и предлагането.
Да се върнем на България, защото аз пребивавам повечето време тук и управлявам дистанционно бизнеса си. Реших да направя собствен десен политически проект и много мои приятели се озадачиха – защо ми е всичко това, след като печеля добре. Елементарно е. Когато човек се озове в ситуация, в която да упражни правото си на глас той започва да размишлява кое би било по-добре за България. Коя политическа организация олицетворява и защитава неговите интереси, а и на страната като цяло? За съжаление в сегашната ситуация трудно се намира такъв политически субект. Виждаме примитивността, с която е пропита властта у нас и моралът, който носят повечето нейни представители. Трудно е да избираш, бих казал – почти невъзможно. Тези са причините, с които могат да се обяснят и 60% негласуващи на избори у нас, защото хората не виждат своето бъдеще в която и да било от най-активните партии.
Абсурдно е като число, но само си припомнете, че партиите у нас са около 350. Лошото е, че тук качеството не произхожда от количеството. Може да са много идеите на тези партии, но качествените между тях са малко, ако не и пълната им липса.
Никой не се замисля как ще станат промените в България, какво се цели с тях и какво наистина ще се промени. Защото ние 25 г. правим реформи, а стигнахме дотук, до още по-влошени икономически показатели и нисък стандарт на живот. Тези аргументи ме доведоха до решението да инициирам създаването на собствен политически проект, който носи името „Велика България“.
Убеден съм, че нашите недостатъци могат да станат и наши предимства. Ниското ниво, от което тръгва страната ни е предпоставка за висок икономически растеж. Когато говорим за Велика България не трябва да търсим ретро визия от миналото. Става дума за съвсем нов тип държавност. Мисля си с тази категория за мощта на страната ни в икономиката, културата, за обединението на българите не само у нас, не само на Балканите, но и по света в една общо икономика и в една обща културна среда – това е важното. Да имат също силна транспортна връзка на Балканите, защото сме от малкото държави, които граничат със себе си. Засега по никакъв начин не интегрираме нашите сънародници – нито Западните покрайнини, нито Македония, нито в егейската част, нито в Беломорието, нито в Северна Добруджа… Всички тези хора са българи.
България днес е в пълна разруха. Имаме голям демографски, а и икономически, финансов и морален проблем. Трябва да го атакуваме бързо и мащабно, но целенасочено и със стратегия за развитие.
За да бъдат ненавиждани богатите хора у нас вина имат политиците. Допусна се демокрацията да бъде изтласкана от олигархичното управление. Затова българите се отнасят с дълбоко подозрение вече към думи като демокрация, пазар, капитализъм. За 25 г. никой не обясни какъв е хоризонта ни на развитие и защо трябва да правим болезнените реформи. Всеки от управляващите през тези години взе своето и продължава да възприема властта като поприще за лично облагодетелстване. Липсва тази прословута прозрачност на взетите решения – невралгичната точка на всеки елит, поел кормилото на държавата. Защото там, където има прозрачност, има и демокрация. /БГНЕС
