Иде ли голям шамар от Брюксел?

Иде ли голям шамар от Брюксел?Когато се задава родителска среща, Малкият Иванчо става примерно момченце - оправя си леглото, мие си зъбите и дори носи на тате чехлите.

В тази връзка не можем да не забележим историческия подем в борбата с престъпността и корупцията. В рамките на една пролет бе назначен извънсистемен министър на правосъдието, приет бе закон за конфискация на гузното имущество, Алексей Петров бе вързан, за да е мирно селото, Братя Галеви се уредиха с присъда, Брендо бе хванат в Дубай, Малкия Маргин бе обявен за по-активно издирване и така нататък, и така нататък - и върхът на черешката е, че най-сетне забраниха на пушачите да опушват непушачите и да им докарват рак на белите дробове.

Вярно, дупнишките двама “братя” се изпариха заедно с гаранцията си от 100 000 лева. Да се надяваме, че ще ги харчат разумно - за леки жени. Но това не може да засенчи великото усилие на властите да изринат авгиевите обори на правосъдието в съкратени срокове. Ако продължат все така, през септември - октомври вече ще режат ръцете на крадците като в някои емирства и халифати.

За съжаление родителската среща е през юли. Тогава се чака мониторинговият доклад на Европейската комисия, който ще обобщи изминалите 5 години наблюдение. Щом се престараваме толкова, значи предчувстваме силен шамар. Най-лошото е, ако Румъния мине теста и стане равноправен партньор на другите членки, а България получи слаб 2 и остане под два пъти по-свирепо наблюдение поради греховете на своето правораздаване.

Повтарям, май се задава шамарената фабрика. Ако ни разделят от Румъния, значи най-официално ще ни обявят за Малкия Иванчо на Европа. Значи също така, че мониторингът ще продължи повече от първоначалния договор - точно както „Манчестър Юнайтед“ продължи договора с Бербатов, за да му вади душата до последно.

Ако това се случи, опозицията сто на сто ще поиска вот на недоверие срещу ГЕРБ. Отсега мога да кажа какво ще им отговори Бойко Борисов - „Крадецът вика - дръжте крадеца! Тази престъпност и корупция я създадохте вие, сега аз трябва да ви поемам греховете!“ И ще е поне 80 на сто прав. Просто няма как БСП, ДПС, сините и останалите играчи да се направят на паднали от Луната.

Но за целокупния български народ най-големият шамар ще бъде, ако ни потупат по гърба и свалят мониторинга.

Доволни ли сме от днешното състояние? Няма как да сме доволни, след като официално сме най-нещастната държава в ЕС. Когато човек е тежко болен, най-лошото е да му прекъснат лечението.

Следователно в нашия най-добър интерес е мониторингът да продължи и да стане поне 3 пъти по-свиреп и безкомпромисен.

Това е ярка илюстрация за поговорката „Всяко зло за добро“. Но не единствената. Какво например стана с главната цел на ГЕРБ през 2009 година - бързото влизане в еврозоната? Слава богу, това се размина.

Вече е ясно, че еврото е смъртоносно за периферните държави.

Чрез еврото метрополията ги изсмуква и ги захвърля като празни черупки. А и самото евро вече агонизира, сега се очаква Гърция да му поднесе последното причастие.

Защо тогава правителството продължава да издига еврото като най-светла национална цел?

Вместо да продължава с мечтите за еврото, Дянков би трябвало да разработва план за радикална реформа на валутния борд. При програмираното свиване на фискалния резерв с минимум 1,5 милиарда лева годишно, някъде догодина бордът ще рухне от само себе си.

Но ако рухне от само себе си, спекулантите ще източат поне 1 милиард евро от националните ресурси. Механизмът е прост - теглят се кредити в левове и се обръщат в долари, докато падне таванът. После кредитите се връщат при една десета от стойността си. При 6 милиарда резерв тази спекула не се получава, но при 1 милиард просто е задължителна.

Ами ако гърците се подплашат и си изтеглят влоговете? Преди 15 години бордът беше спасение, преди 5 стана заболяване, а сега е неизбежна катастрофа.

Уви, обществото няма спирачки. Човек спира, преди да рухне в пропастта. Конят също спира. Спират и прасетата, и зайците, и костенурките. Но обществото смело крачи напред и едва след като тупне, започва да поумнява бавно, мъчително и не докрай.

Същото може да кажем и за влизането в Шенген, който напоследък е издигнат като

главна цел на нацията.

За какво ни е? Достатъчно е, че пътуваме из Европа без визи. Влезем ли в Шенген, България веднага ще стане любим пристан за нелегалните емигранти от Азия и Европа. След това ще ги хващат в Германия и ще ги връщат там, откъдето са влезли - в България. Какво ще ги правим?

Изобщо има нещо много сбъркано в стремежа на властите все повече и повече да отварят вратата към Европа за населението. Уж демографската криза е трагична, а се чудим как да улесним бягството на младежта. Уж трябва да влагаме пари за образование, а създаваме идеални условия за изтичането на мозъци.

Вярно, емиграцията намалява безработицата. Но тя пък напълно лишава страната от активни и интелигентни млади хора, които биха могли да сменят политическата система с нещо по-добро, да се преборят с корупцията, да създадат печеливш бизнес. Всеки се спасява поединично за сметка на нацията. Ако утре Германия, Франция и Великобритания си отворят трудовите пазари за българите, ефектът ще е по-лош от

земетресение 8 по Рихтер.

Затова трябва да се радваме, че няма да ни приемат в Шенген и в еврозоната, че ще продължат мониторинга и че в близките 10 години няма да сме зрял партньор.

Това е радостта на мишката, която е подминала сиренето в тенекиеното минигаражче. Когато „враговете на България“ ни казват, че още не сме готови, може би наистина не сме готови. И може би тези врагове са нашите най-добри приятели.

Валери НАЙДЕНОВ

24 часа