Илиян Василев : КРИБ, профсъюзи, актьори подкрепят властта.

Илиян Василев

КРИБ, профсъюзи, актьори подкрепят властта. Да припомня - работодателските организации мълчаха, когато крадяха бизнес от членовете им. Просто началниците там имаха ош-беш с властта за пари и влияние. Същото с профсъюзите - част от мафиотските структури на властта със задкулисие от финансови и прочие зависимости.
За актьорите няма да говоря - помните им лицата. Играят Стефан Стамболов, цитират неговите величави слова и действат като враговете му.
 
Фейсбук
 
П.П. Ще коментирам с част от разказа на Георги Марков в "Срещи с Тодор Живков" в "Задочни репортажи за България":
 
"В едно свое стихотворение Анастас Стоянов бе казал, че гората миришела на тамян, имайки предвид боровите гори. Тогава Живков от трибуната се беше провикнал, че „нашата, партизанската гора, другари, не може да мирише на църква“. Трябва да се каже, че този упрек срещу Анастас изобщо не беше справедлив и явно Живков беше станал жертва на някой от своите съветници. Анастас беше в най-точния смисъл на думата онова, което се нарича „партиен поет“. Цялата му поезия бе пропита с онзи непоносим, долнокачествен комунистически патос, който винаги беше оценяван високо от партията.

„Е, какво ще ни кажеш сега?“ — попита благосклонно Живков, след като въпросът за тамяна се изясни и се разбра, че гората никога не е била за Анастас църква. Нашият поет не дочака втора покана, стана и започна да ни декламира стихове за партията. Това бяха същите гръмки нескопосани, фалшиви думи за майката партия и нейните верни чеда, от които поне на мен ми става лошо в стомаха. Огледах се. Живков внимателно слушаше и явно изпитваше известно удоволствие. Желязко Колев се беше захласнал. Лада Галина се беше усмихнала твърде двусмислено, Златка Дъбова, почервеняла от неудобство, гледаше в земята, а Пешо невъзмутимо прибираше раницата си. Анастас беше вдигнал очи към простора и вдъхновено римуваше дума след дума „та-та-рам-та-та-та-там…“. Помислих си, че той се представяше пред първия ръководител на страната като точно онзи жив поет, който Живков най-много би желал да види. Без съмнение в този миг петното на тамяна се изпари завинаги от биографията на Анастас Стоянов и както се знае, впоследствие той направи бърза кариера в административната йерархия на писателския свят".

Мдаа ... И тогава и сега нещата си приличат при Учителя Тато и при ученика Бойко ...

"Под лупа"

колаж : Иван Червенков

Tags: