Има ли крокодил в самолета?
Испанският дипломат Енрике Криадо описва в книгата си „Неща, които не се побират в куфар”, най-невероятната самолетна катастрофа. Действието се развива в Конго, където пистите са по-къси от регламентираното, машините не се преглеждат за изправност, контрол на сигурността липсва, комуникациите и сигнализациите не функционират, но повечето хора разчитат на авиотранспорта, тъй като наземен почти не съществува.
В тази част на света на един пътник му хрумнало да напъха малък крокодил в сак и да го качи на борда. По време на полета на „ръчния багаж” му доскучало или решил да потърси свободата и се измъкнал от временния си затвор. Пасажерите, като видели крокодил на пътеката, побегнали и се струпали в предната част. Равновесието на самолета се нарушило и той се разбил. Загинали всички.
Историята от далечно нам Конго, с което радушно бихме се помайтапили, много наподобява ситуацията у нас и няколко инцидента от последните дни. Лекарка от болницата „Шейново” беше пребита от съпруг на родилка, който настоявал да получи плацентата на новороденото, а когато му било обяснено, че има законов път, по който трябва да мине, налетял.
Обвинен е за нанасяне на лека телесна повреда и може да получи до пет години затвор. Дни преди нападението бил споделил на лекарите, че се занимава с генетика и затова плацентата му е необходима. Може пътникът във фаталния полет в Конго да е бил зоолог или животновъд, но кого го интересува?
Обяснението за агресията не е и в подозренията колко е модно майките да изяждат плацентата на бебето, ако ще цялото семейство да закусва с нея и после да повръща, а най-вероятно е в криминалното досие на таткото. А също и в думите на д-р Красимир Йорданов, герой от документалния филм „Последната линейка на София”, който пребилата него и екипа му преди четири години пияна компания не е гледала: „Не очаквам справедливост. Толкова години в тази държава няма виновни. Виновните винаги са невинни, невинните са наказани”.
Толкова често сме чували тази констатация, че ни се струва, че ние сме я изрекли. Медици от болницата ”Шейново” протестираха срещу насилието и в подкрепа на тяхната колежка д-р Албена Гагова. Известни лекари призоваха да се приложи цялата строгост на закона срещу нападателя.
Там е проблемът, и ако отдавна никой не се надява на цялата строгост на законите у нас, но поне на спазването им, криминално проявените хич не се връзват на подобни призиви.
По същото време в Берлин върви процесът срещу българския гражданин, който изрита по стълбите на метрото млада жена. Заплашват го до десет години затвор. Любопитното е, че докато в социалните мрежи течеше спор дали той е циганин или българин, а по-важното е, че той е продукт на нашенската правораздавателна система, делото в Германия веднъж беше отложено, тъй като една от заседателките била заподозряна в пристрастие към мигрантите.
Интересно какъв би бил коментарът по този въпрос на Петър Низамов – Перата, друг провал на правосъдието, автор на незаконно залавяне на бежанци, посредством връзване със „свински опашки”? Перата би ковнал един и на немското законодателство, което не допуска пристрастие срещу мигрантите, само да би имал тази възможност.
Но за Перата по-късно. Насилникът от Берлинското метро пледирал да се намали наказанието му, поради временна невменяемост, тъй като употребявал различни видове наркотици, за да забрави безработицата, безпаричието и ежедневните си проблеми. Дали немската правораздавателна система ще се върже на приказките за тежкото Светославстойково битие ще научим скоро.
Какво ли си е мислел онзи от Конго с крокодила в ръчния багаж? Толкова ми е тежък живота, що да не пренеса животното и да го продам? Покрай неговите проблеми си отишли от този свят още стотина души с техните проблеми. Крокодил в самолет не се внася. В далечно и диво Конго е необходимо припомнянето на това правило. Какво е нужно в европейска и цивилизована България?
Светослав Стойков от ромския квартал във Варна е бил в затвора веднъж за месец заради катастрофа и втори път за година заради грабеж с насилие. Баща на три деца, подвизавал се наскоро в Берлин, знаем как. Петър Низамов – Перата е осъждан три пъти за хулигански подбуди и реабилитиран по обвинението за връзване на бежанци със „свински опашки”.
Един от главните герои на протестите в Асеновград , когато е набил оператор на btv и бил един от първите при опита да се пробие кордона от полицаи и да се атакува ромската махала в града. Перата се счита за напълно вменяем и много се гордее със себе си. На излизане от делото за „свинските опашки” рецитирал: ”Ние винаги ще бъдем с теб, народе мой, защото те обичаме”, което очевидно се счита за нормално за някого, който „залавя” бежанци.
В Конго може би е напълно в реда на нещата да пътуваш с крокодил. Няколко души се уплашили, пък взели,че преобърнали самолета. Само че всички сме на борда, и в диво Конго, и в цивилизована България, а полетът е един.
Чудесен край на тази история би било, ако можехме да съберем на едно място таткото – генетик – бияч от болницата „Шейново”, Стойков – циганинът от Варна, баща на три деца, с тежко битие – ритач на жена в берлинското метро и Перата – връзвач на бежанци – бияч на оператор – искащ да бие и циганите в Асеновград. И всички тях да ги гази с колата си и млати Тодор Николов, който вече доказа какво може на главната улица в Несебър.
Тримата би трябвало да се съобразят с правата на мъжа, бутнал с колата си незрящи хора и бил придружителката им. Да го уважат и да му благодарят. Ако е необходимо извинение, съдът ще го стори. Момчето било много болно. Защитата твърдяла, че страдал от ендокринно заболяване, високо кръвно, глаукома и други. Ало, кулата в Конго, чуваме ли се?
kafeneto.wordpress.com
