Индивидуализмът – най-опасния враг на комунизма
Николай Флоров
Не, читателю, това, което ще прочетете, не е Северна Корея, а България. Ето ви малка песничка от времето на бригадирското движение:
«Коремът ме присвива,
Главата ме боли,
Суинг съм и не мога
Да ида бригадир».
«Хей, лъжеш, лъжеш, лъжеш,
Ще идеш бригадир,
ще построяваш къщи
и даже язовир».
На пръв поглед весела комсомолска песничка. За невежите нови поколения, «суинг» идва от вида танц и стил в джаза, известен в Америка със същото име. Негови най-известни представители в България са Глен Милър, Бени Гудман, Арти Шо и други. За кратко време преди идването на сталинския джелатин Вълко Червенков този вид музика все още е съществувал в България. «Суинг» е презрително понятие, (в противовес на чистия, непорочен и подстриган комсомолец) а западните танци се считат за «изкълчени». Суингът е мъж, който, както се пее в друга песничка, носи
«…тесен джазов панталон,
Шлифер жълт като лимон…»
И обувки на ромбчета с широки подметки.
За жени се използва думата «зоза». За комунистите зози и суинги са еднакво презрителни. «Зоза» означава «буржоазна останка», «реакционен женски елемент», жена, която не работи, носи кожени палта и се гримира(!) Гримирането за комунистите е признак на буржоазно възпитание. Носенето на шапки също. Такива жени «ходят по барове» и имат «разпуснато поведение». Комунистите даже бият жените си, ако си мацнат малко червило тук и там. Западната мода на обличане е «упадъчна», фризурите също. «Най-прогресивната», тоест пролетарска мода е синята работническа куртка, панталон и каскет – нещо от сорта на Мао Тце Тунг.
Илюзията за свобода свършва със знаменитата полицейска чистка в центъра на София, когато Вълко Червенков и неговия касапин Антон Югов пристигат с камиони и коли и прибират от улица Раковска всеки, когого хванат. Едни от тези млади хора свършват в месомелачката на новосъздадените комунистически концлагери. Любопитното е, че някои от тях са синчета на комунистически велможи и татенцата им панически се задействат да ги измъкнат от положението.
Всичко това е само началото на кампанията срещу отделната личност и индивидуалността. Новият човек трябва да бъде скулптиран като част от колектива, да забрави за индивидуалните си прояви и да работи за новия строй заедно, само заедно с всички останали. Ако страниш си враг на социалистическия начин на мислене и трябва да бъдеш наказан.
Мисленето на българите (по инструкции от Москва) трябва да се моделира съгласно идеите на Партията. Пример за поведение са комунистите и комсомолците. Те до един са, както казва клишето, с «КРИСТАЛЬНОЙ ДУШИ ЧЕЛОВЕК!» Те са авангарда на социалистическата младеж и пролетариата.
Границите са затворени, за да не прониква никакво западно влияние, което да омърси образа на новия социалистически човек.
Ботушите на Сталин и неговите български Сталинчета Г. Димитров, Вълко Червенков и след тях Тодор Живков стъпват здраво на врата на българите.
Всяка индивидуална проява на мислене или действие се разглежда като съмнителна и опасна. Всеки милиционер може да те измаршира да си обръснеш брадата или да те унизи защото носиш шарена риза, дълга коса, тесни панталони, къса поличка или високи токове.
От университета може да бъдеш изгонен защото не членуваш в комсомола, имаш «нихилистични» виждания, или защото пишеш «песимистична поезия».
Изпращат те на бригада, макар че работиш и имаш работните си задължения, тоест безплатен труд «за родината». С други думи, «ние ти плащаме – ти слушкаш». Това е отгоре на стотината хиляди трудоваци, тоест роби, които «строят за родината и слушкат». Това е и своего рода български апартейд, защото почти всички трудоваци са турци и цигани, начело с български офицери А ако се наложи всички трябва да са готови да дадат живота си, за да защитят новия социалистически строй.
На бригади ходят учениците, войниците и служителите, а пионерчетата пеят:
«Отличен ученик е пионера,
В труда е пръв, ще бъде пръв и в бой…»
Така е било винаги – на комунистите им се привижда бой и мечтаят за «бой последен».
Ако не искаш да ходиш на бригада може да те изритат от работа или от университета. Ако те спипат на улицата и се осмелиш да се противопоставиш или да спориш с милиционера, превърнат в съдия, може да се озовеш за петнайсет дена в тухларната да ти стопят масчицата и да ти извадят душицата по кратката процедура. От там излизаш зомби. Тухларната и други такива мероприятия на пролетарската диктатура са тихата и скрита метаморфоза на Белене и останалите месомелачки на сталинизма – нещо като тяхна естествена еволюция, за да не пораждат неудобни протести в чужбина.
Колективизират те, с други думи взимат ти земята и я вкарват в ТКЗС, взимат ти фабриката и слагат свои хора на работа. Взимат ти и дюкяна и ако не влезеш в кооперацията го затварят. Стоиш без работа.
Ако много знаеш те интернират тихичко да ринеш фъшкии и кал в някое забито в небитието ТКЗС, да изтънееш от недояждане и да не знаеш дори какво става със семейството ти, а след това си отваряй устата, ако смееш. Хитро! Личността е опасна, индивидуализмът е направо враг. Страхът постепенно пълзи и влиза в душите на всички възрасти. Лицемерието и двуличието стават основни характеристии в българския политически живот. Личността и индивидуализмът са смазани. Овците са в кошарата – масово, колективно и кооперативно. Истината е погребана.
Такава брутална атака срещу съзнанието издържат малцина с жестоки последствия или смърт. Комунизмът и неговите жестоки травми далеч не са свършили в 1989 година – затова и днес няма държава, но има територия, няма нация, но има население.
