Не веднъж съм писал за проф. Анастас Герджиков, който си даде под наем академичната физиономия на един Еднокнижник, че като кандидат на ГЕРБ и лично на вожда на партията ( избягал страхливо от личния сблъсък с омразния му опонент Румен Радев) беше употребен доброволно от\като Бойко Борисов с човешко лице. Ректорът на Софийския университет (беш)е учебникарски пример, достоен за изучаване във всеки университет, как опортюнизмът може да се окаже (анти)качеството, което да опозори един достоен досега в очите на обществото човек.
Защо се връщам към темата? Не, не е заради желанието ми да се “гавря с труп”. Това е специалитет на онзи, за когото Тодор Живков е Университет, доказал нагласата си да се “гаври с труп” в буквалния смисъл с онази своя просташка шегичка, когато настоя вътрешният му министър Цветанов да награди полицейските кучета с телешки пържолки, защото открили ТРУПА ( а не тленните останки) на едно убито момиче.
Работата е там, че А. Герджиков никак не е уникален като явление, макар да се открои уникално на общия фон на трапезата на Еднокнижния. Само че не успя – предсказуемо, според мен. Защото хората не са тъпаци. Разпознават фалша, когато им се сервира в извънредни порции. Наложи му се да се завърне в лоното на себеподобните, след като нагази опортюнистично в тресавището на своите антиподи. Порциите опортюнизъм биват успешно гълтани като нещо друго самото тогава, когато са сервирани на малки хапки.
Провалът на А. Герджиков в ролята му на кандидат за президент на старото статукво го открои от успелите през десетилетията негови аналози. Гледах и слушах двама такива успели опортюнисти тази сутрин в предаването на БНТ, в което добродушно се дундуркат събеседници, за да бъдат изчеткани, похвалени, погалени и да си рекламират нещо материално – я издавано списание или друго нещо, което има прагматичната нужда от привличане на публика с помощта на държавната телевизия.
Спомням си, че от същата тази БНТ, когато все още се чудех защо са ме изолирали ( след като ми се наложи да напусна работата си и останах без такава до днес вече повече от 15 години), ми заявиха, че не могат да ме поканят в свое предаване във връзка с една моя книга. Щяло да бъде реклама, пък това било против правилата.
По правилата, които някой определя избирателно в и за тази телевизия, днес там един прeз\след друг се явиха Любен Дилов и Мартин Карбовски. И двамата се скъсаха да си рекламират интелектуално-търговския продукт. Единият – списанието си, което подари на водещия, а другият анонсира спектакъл със свое авторско участие, настоявайки да изчете от екрана кога и къде ще се състои събитието. Само не каза цената на билетите.
Дали става дума за пари, както е казал Марк Твен в отговор на риторичния си въпрос какво трябва винаги да си мислим, за да си обясним каквото и да било?
Ето ви опортюнисти, двама в едно, двама в една лодка, както би казал Джером Джером. На(д)градени са от медийното статукво с постоянно присъствие в публичността заради личните им качества, но и поради факта, че никога не предизвикаха това статукво с нещо повече от шеги и закачки.
Не се наемам да класирам двамината по интелигентност и значимост спрямо Анастас Герджиков, но в едно го превъзхождат без никакво съмнение: те успяха да се наложат, за разлика от него. Дилов – като умник и присмехулник с оригинално чувство за хумор и без много скрупули дали ще пристане на Петър Стоянов или на Бойко Борисов, а Карбовски от позицията на нещо като интелектуален бунтар срещу всичко, каквото и да е то – но никога до степен, че да пострада мястото му под медийното слънце.
Интелектуалният промискуитет и щедрото му рекламиране по БНТ – Иво Инджев / Ivo Indzhev
Остроумни, начетени, интелектуално различаващи се от масата. Вероятно и чаровни като за готовите да се очароват от тях госпожи. Мога да си го представя и дори го знам ( от онова, което в един разговор ми сподели Лили Иванова за един от тях).
Имал съм лични причини да се разгранича от тях, но не това е моята мотивация за този непрактичен текст, който задълбочава за пореден път различията ми с публични личности, с които съм се познавал. Въпросът е как тези техните позитиви биват използвани от тях самите и от онези, които ги употребяват за доста негативни цели.
Примитивният злодей е пренебрежимо дребен като опасност- предимно за отделни човеци. Тези двамата не стават чак път за злодеи, но че рекламират успешно в благосклонните към тях медии опортюнизма си е вид злодейство спрямо подражателите им с дипломи, таланти и прочее атланти на интелектуалния промискуитет.


