Историята показва, че понякога прането е за предпочитане пред колективното самоубийство
За всички е ясно, че новата сглобка на редовно управление не е застрашена нито от парламентарното малцинство, нито от заклинанията на ядосания сладовластник Радев. Още по-малко има обществени нагласи за бързо отстраняване на изпълнителната власт.
Иначе казано, копейкин, Нинова, Тошко, Недялко и техният неформален вожд Радев в борбата срещу възстановяването на някаква нормалност в управлението е обречена на жалостив лай покрай тръгналия керван.
Поне за момента и в близко бъдеще могат да си веят партийните знамена и по площадите, но няма да ги огрее пожарът на собствения безсилен гняв. С него не могат да подпалят на този етап темелите на невижданото отдавна управленско мнозинство.
Видя се, че и Митрофанова, покровителката на горните съмишленици по линия на заклеймяването на ново управление, може само да приласкае отломките от рашисткия си антураж в България, да ги почерпи и да ги инструктира още веднъж да лъжат, че България може да бъде въвлечена с жива сила във войната в Украйна. Притихнала е в очакване. Има защо да се безпокои.
По-различно стоят нещата в лагера на “победилата революция”. Нейните вождове тепърва трябва да доказват, че си е струвало да бъдат подкрепени, за да си рискуват опозиционния кеф и политическото бъдеще. Опасността за оцеляването на толкова трудно постигнатото им сближаване в името на управлението идва от техните среди.
Коалицията “Митрофанова” разбира това отлично и сипва с лопата пропагандна сол в старите рани на новото управление. Желаещите да ги разчовъркат никак не са малко-някои с искреното убеждение, че защитават морала от “предателството”.
Неблагодарна задача е да им се опонира-все едно да спориш с отшелник от позицията на грешник. Прави са да припомнят какво е било, пък какво е станало днес. Тон за тази песен непрекъснато подхваща Радев. Пригласящите му, макари и без всички те да го харесват, неволно попадат в неговия хор.
Същевременно чрез примери от световната и нашата история “отшелниците” могат да бъдат оборени относно това кой, кого и защо е “препрал” и що е то непоклатим морал (пред лицето на смъртна опасност).
Чърчил препра Сталин, съюзявайки се него срещу Хитлер. За Рузвелт, който споделял със Сталин неприязънта към Британската империя от републикански позиции и направо си харесвал диктатора в Кремъл, да не говорим.
Във Великобритания, а още повече в САЩ, в онзи период на съюзничество с Москва за Съветския съюз и Сталин се възцарява период на “само добро или нищо”.
Рейгън, Тачър и Хелмут Кол вкупом препраха Горбачов, който възприе доста от техните либерални позиции, но си остана дълго след това комунист, който се бори за “истинския комунизъм” под знамето на Ленин.
Желев и СДС препраха БКП чрез правителството на Димитър Попов (а и на вицепрезидент от БКП се съгласиха, препирайки също личния образ на един червен до края на дните си комунистически генерал).
А колко дълго лидери на демократичния свят перяха с потупвания, поощрения и прочее комплименти образа на един български премиер, какъвто в техните държави никога не биха допуснали до цялата власт?
Сега със същия дългогодишно препиран през европейската пералня политик се наложи да говорят тъкмо онези, които говореха у нас най-много срещу него ( направо като в случая с антикомунист Номер едно на света Чърчил спрямо комунист Номер едно Сталин преди войната).
Никой не знае какъв ще е крайният резултат от това “пране”. Не може да се изключи (военно)временният съюз с него да прерасне в някаква желязна завеса и студена война. Но в тактическо отношение е видно, че главният губещ на български терен е Путлер, новият Сталин.
Опасностите остават за самите “перачи” и “предатели”. Тях ще ги съдят по делата избирателите им. Ще ги съди и историята, която, знаем, се пише от победителите. Възможно е те да се (д)окажат в тази роля, но въпреки това да бъдат отхвърлени от избирателите.
На Чърчил му се е случило точно това, след като е изпълнил най-важната си мисия (за себе си, британците, съюзниците и света). Те да не са нещо повече от него?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ПРАНЕТО И ОЦЕЛЯВАНЕТО
