Избор няма, защото имаше избори

Напоследък коалиция се оказа формула на стабилността, вариант за приемливи компромиси, понякога за "исторически компромиси" и въобще на хората бе разрешено да повярват, че Меркел не е толкова лоша жена, след като управлява отдавна в коалиция. Апропо, така е и в много други страни. Оказва се че "лошото" и "хубавото" зависят от броя депутати, които имаш, а не от обективната политическа реалност в Европа. 

Та, така стигаме до предстоящата коалиция. Първо, трябва да изясним 

как се сключва коалиция в България

За разлика от Германия, тук никой не преговаря по програмни приоритети месеци наред. Половината партии нямат програми, а тези, които имат, са наясно, че никой не ги чете. Затова и не се тревожат от мнението на хората. По този повод първо се разпределят министерства и агенции, което изисква известно време, но много повече време изисква нуждата коалицията да се "облече" в принципи и споразумения, важни за страната. Това е необходимо, за да получат отговори всички журналисти от "вражески" медии и опозицията да млъкне, ако може... 

Тогава по всички медии "стабилността" става ключово важна и разбира се, анализатори ще отчетат сложното международното положение. У нас обаче под стабилност властта обикновено разбира неподвижност на реформите и приемственост в схемите за усвояване на фондовете от приближени фирми. Вече слушаме как хората се уморили и не искат нови избори, сякаш някой ги попита, когато Борисов предизвика тези и страната се оказа в парламентарна криза. 

Разликата между официална коалиция и правителство на малцинството е, че във втория случай 

договорката е тайна и не се налагат обяснения

Като бонус Борисов добива героичния ореол на човек, управляващ самотно срещу вълните на озъбилото се мнозинство в парламента. 

Според мълвата и за левицата, и за ГЕРБ удобният коалиционен партньор са патриотите. Говорим за партии, които са близки до Русия точно толкова, колкото ДОСТ е близо до Турция. Това ще се получи, ако някой реши да мери с еднакъв аршин. Но такива на този етап няма. 

Та каква коалиция ни очаква? Между Владислав Горанов и Красимир Каракачанов - кой ще отстъпи за пенсиите? Борисов дипломатично ще се бори за безвизов режим за комшиите, а Валери Симеонов ще прегражда КПП-та ли? Кой ще отстъпи? Националистите ще строят "Белене", а Борисов ще е против, нима? Кой ще отстъпи? Каракачанов ще иска наборна армия, а Борисов професионална? Кой ще отстъпи? За санирането са на противоположни позиции. Кой ще отстъпи? Сидеров е срещу базите на НАТО, а Борисов е горд евроатлантик. Кой ще отстъпи? Не ми се пита за санкциите срещу Русия, нито за това кой ще отстъпи. Е, какво правителство ни очаква тогава - национал-популистко, или дясно-русофилско, или евразийско-народняшко? Все ще се намери формула, а послушните медии грижливо ще я налеят в главите на хората. 

Засега сме на по-ранен етап. 

Борисов спазва принципа "разделяй и владей" 

и сега сме на фаза "разделяй". Затова вървят слуховете, че патриотите искат 7-8 министерства, и така ГЕРБ настройва общественото мнение срещу тях. От онзи ден се говори за отделни споразумения със всяка от трите националистически формации. Ето го вече разделението, по него се работи. Опитомяването на ксенофобите задължително минава през тяхното омекотяване и цивилизоване. Резултат - стапяне на електората им. Справка - Реформаторският блок. Това е съдбата на всеки, който става "служител", а не "съдружник" във властта.

Резултатът от изборите е, че Борисов подмени коалиционните си партньори и съдейства да се види възходът на БСП. Следващия път със сигурност ще трябва да обяснява, че няма друг изход и трябва да управлява с тях, в името на България. Както стана дума преди вота, преговорите днес са по-важни от изборите, отминали вчера. Сега сме пред опцията "единствено възможен вариант". Избор няма, защото имаше избори.

Звучи абсурдно, но това е резултатът. Въпросът кое е полезно за страната изглежда не стои. Ключови теми като икономическия ръст, административната реформа и електронното правителство не са част от преговорите за кабинет. Разбира се, това не е любопитно за медиите. Как човешки ресурс от около 700 000 души се социализира като полезен в общия ни дом или пак ще се трупа "патриотичен" рейтинг на тема ромска престъпност? Това е икономически въпрос, пряко съотнесен към общото благосъстояние на страната ни. 

Кога ще се модернизират службите за сигурност 

и полицията? Ще имаме ли изпълнителна власт, която стриктно ще следи прилагането на законите, или пак парламентът ще гласува нещо, което никой няма да изпълнява? Пример: движението в бус лентите, събираемостта на глобите, замърсяването на реките и какво ли още не... Всъщност каква е връзката между парламентарните избори и изпълнителната власт, след като съществуваме в премиерска република? 

Най-малкото зло за България след тези избори се оказа оставането в същото положение като преди тях. Не съм убеден, че на хората това им харесва, но тук отново стигаме до темата дали им е все едно, или лидерите на десните партии им предложиха по-лошо ядене от това, което ядоха до вчера от ГЕРБ.