Изборите в Турция : НА ГРАНИЦАТА НИ - ПРАКТИЧЕСКИ МОНАРХИЯ-СУЛТАНАТ

Grigor Lilov

Вече знаете изборните резултати в Турция.

Първо ще допълня информацията за случилото се, а после ще анализирам последиците за България.

 

Предсрочните избори за президент и парламент бяха резултат от референдума през април 2017 на Ердоган за преобразуване на Турция от парламентарна в президентска република, който спечели с незначително мнозинство.

Заради това и изборите бяха насрочени като извънредни - вместо за ноември - сега, през юни. Това е поредната електорална победа на Ердоган, който управлява от 16 години насам. Вярно - със спад в резултатите й въпреки извънредното положение и репресиите.

 

Последиците сега са, че се въвеждат 18 поправки в конституцията:

1. възможност за оставане във властта като президент до 2032 г. (така ще му се съберат тогава 30 години - засега);

2. премиерската длъжност отпада от държавното устройство, президентът ще назначава правителството;

3. ще назначава 12 от 15 съдии във Върховния съд;

4. ще разпуска когато си поиска парламентът;

5. ще обявява когато поиска извънредно положение;

6. ще издава укази, които всъщност са закони и имат тяхната сила;

7. ще бъде и ръководител на партията си.

 

И т.н. Промените са общо 18 на брой.

С тях Турция практически се превръща в ислямистка монархия-султанат, макар и недеклариран официално.

Пред ръководителя й-султан практически няма да съществуват никакви ограничения и контрол върху вътрешната му и външна политика.

 

Външната политика засяга и България.

Защото:

 

1. Ердоган вече заяви амбицията си да разшири операцията на турските войски в Сирия под претекста борба с тероризма и така да наложи турски протекторат над тези чужди земи;

 

2. асоциирането (и перспективата за приемане) в ЕС отпада напълно засега. Тоест още една лимитираща амбициите му преграда пада пред реваншизма му;

 

3. все по-задълбочаващият се съюз с Русия (за която Турция е вече стратегически партньор и обратното – Русия е такава за Турция) поставя България в опасността да бъде изтъргувана между Анкара и Кремъл;

 

4. задълбочаващите се икономически проблеми на Турция заради пресъхналия поток от арабски петродолари може да удари и България. Тя е важен наш външнотърговски партньор. (Турският пазар е най-големият извън този на Европейския съюз за българския износ. През 2016 сме изнесли за Турция стоки на стойност 3,7 млрд. лв., най-вече рафинирани петролни продукти, рафинирана мед, кабели, стомана, електричество, с общо положително търговско салдо от 520 млн. лв.). За сведение: средната заплата в Турция е с около 30 евро по-ниска от тази у нас – поне пос татистически данни.

 

5. в играта на изнудване със Запада и ЕС Ердоган може да отвори емигрантските шлюзове, които ще изсипят съдържанието си у нас;

 

6. имперските амбиции рано или късно се превръщат във войни. Днес на дневен ред е окупиране на сирийски земи, утре ше е сблъсък с Гърция за някои острови или с България за етнически смесените ни райони. Това е толкова сигурно колкото изгряването на Слънцето.

 

7. султаната, османизма като идеология и влияние все по-силно ще се прокарва от турските спецслужби у нас, макар че скоро особени успехи няма да има.

Бележка:

*** българските турци масово гласуваха за противниците на Ердоган (над 75%) Българските изселници в Турция също не го подкрепиха;

*** в страните от Западна Европа турските гастарбайтери масово дадоха гласа си за Ердоган, за султаната и ислямизацията;

*** в самата Турция ясно личи разделението между проевропейските й части (европейската й територия, крайбрежните райони и останалата част от страната. (давам карта). На референдума Истанбул гласува „против” промените, а сега е „за” Ердоган и неговага коалиция. Причината – близо милион преселници от Анадола или просто хора, оформени с местожителство в мегаполиса;

 

8. взаимната ни енергийна зависимост с Турция заради руската политика да спре транзита на газ през Украйна ще се превърне в едностранна заради такава основна енергийна компонента като газа;

 

9. полуразчекната поза на Ердоган между Русия и Запада с уклон към Москва е невъзможно да се запази дори и за късо време. За разлика от разчекнатата България съседката ни е с голям геополитически интерес. Следователно ще има огромен външен натиск върху нея и съседите й. Потенциална дестабилизация на Турция ще отвори ново огнище на напрежение непосредствено до България и ще предизвика гигантско цунами от бегълци от онзи район.

 

И т.н., и т.н.

 

И ако не беше трезвата преценка на българските турци, честно казано, не бих дал и пет стотинки за бъдещето на България. Но е сигурно, че в близкото десетилетие ни чакат тежки моменти като нация и народ, а въобще не сме готови за тях.

 

Снимката с еничарите като почетна стража е от приема на палестинския президент в новия гигантски дворец на Ердоган.

Фейсбук