“Преди се бягаше от шпионски съдебни процеси и от такъв тип разследване”, свидетелства днес пред Нова телевизия бившият началник на ДАНС Владимир Писанчев по повод първото образувано досъдебно производство срещу един от руските шпиони с дипломатически имунитет.
Писанчев, както и други (бивши) познавачи на безнаказаното дългогодишно шетане на руския шпионаж в България, като бившият външен министър Ивайло Калфин, се опитват да омаловажат необичайното активиране на София в противодействието на руската шпионска намеса в България.
Нямало нищо особено, това им е работата на дипломатите (т.е. на шпионите с дипломатически паспорти) – да събират информация, твърдят те в един глас. Но отказват да съобщят защо това “нищо особено” не се беше случвало от март 2001 година, когато правителството на Иван Костов за последно беше посочило вратата на България на трима руски шпиони под дипломатическо прикритие.
Писанчев уточни, че досъдебното производство срещу руския шпионин е първото по рода си. За такъв тип разследване и мярка е нужно събраните доказателства да могат да издържат в съда. Значи все пак нещо ново се случва и не става дума за едва ли не рутинна процедура по изобличаване на шпионите.
Въпросът, на който няма да получим отговор, е какво се е променило в нашата проядена от руското влияние държава, в която законодателната власт е формирана 100 процента от проруски партии, а съдебната власт в лицето на прокуратурата демонстрираше близост в руската си посестрима, че “изведнъж” се задействаха механизмите на държавната съпротива срещу руския шпионаж, приспани дълги години.
Новината в съобщението на Писанчев е именно в това и не случайно я откроявам в началото на текста: “преди се бягаше от шпионски съдебни процеси и от такъв тип разследване”. Следват въпросите: кога е свършило това “преди” и защо се е “бягало”? Защо държавата ни съзнателно е толерирала руската мечка да шета тук като у дома си?
Излиза, че за всяка (друга) криза може да има арестувани виновници или поне търсене на политическа отговорност. Такава обаче никой търси за дългогодишното съзнателно блокиране на естествените съпротивителни сили на държавата срещу вируса на шпионажа от страна на бившата ни колониална владетелка, посочена най-после от година и нещо насам като заплаха за националната ни сигурност.
Натрапва се изводът, че отговорни и вина за това няма как да се търси, защото това би означавало виновниците сами да си потърсят сметка за престъплението срещу националната сигурност.
Направо е банално да се каже, защото е твърде очебийно, но и опозицията е изключена като контролен механизъм, който да попречи на подобно “приспиване” на държавната бдителност по простата причина, че тя се бори с управляващите истински само за едно: как да се докаже пред Кремъл в ролята на по-достойния партньор на Москва в прокарването на руските интереси у нас. Засега не успява, но дебне от засада за сигнал от Кремъл как да осребри в това отношение новата ситуация на привидна конфронтация между българската държава и руския шпионаж срещу нея.
На практика Писанчев потвърди само с едно изречение като обобщение всичко онова, което други, като авторът на тези редове, твърдят поне от десетилетие насам на базата на видимата част от айсберга: че България не само е разграден двор за руската мечка, но и че разграждането се е осъществявало съзнателно, а не просто заради някакво безхаберие. Защото, както също каза Писанчев, контраразузнаването е интелигента игра. Излиза, че участниците в тази игра от българска страна са били принуждавани да потискат своята интелигентност дълги години. Или пък са били подбирани така, че да не представляват заплаха за руските “шахматисти” поради липсата на интелигентност в българското контраразузнаване.
Дали Писанчев е достатъчно интелигентен и си дава сметка какво ни съобщава или просто издаде че(нге)тата?
Умисъл. Това е думата, която произтича от преднамерената и дългогодишна пасивност на българската държава срещу шпионажа на страната, която ни държи на мушка с ракетите, радарите и постоянно провокиращите българското въздушно пространство самолети от руската бойна авиация.
А дума, която липсва в изречението е “отговорност”. И за съжаление такава едва ли ще понесат онези, които тепърва “откриват”, че националната ни сигурност е застрашена от агресивен външен противник за всяка натовска държава. Защото “онези” са всъщност “тези”, които и в момента управляват заедно с опозицията в сговор срещу най-важния приоритет за всяка независима страна – опазването на независимостта на държавата.
Да очакваме “самопризнания” в това отношение е все едно Тодор Живков да се обади от оня свят и да похвали своя следовник Борисов за добре свършената работа в усилията си да построи повече от две Българии, поне едната от които е резервирана за Русия още от съветско време по линия на енергетиката и производството на корупция по нейните трасета, коридори и (парични) потоци.
НА СНИМКАТА: Авторът се опитва да надникне в записките на един интелигентен чугун
