Изходът от тупика е само един - трябва правителство под управление на Новото, за да има промяна.
Какво мисля за петицията на интелектуалците, сред тях някои мои приятели и уважавани личности?
Малко по-отдалеч да почна, като самата петиция.
В историята на Третата българска държава е имало три прехода към нов тип общество - 1878, 1944 и 1989 г.
Какво е общото между тях?
Че първото поколение, което трябва да извърши прехода понася огромни жертви. На ниво загуба на обществени позиции, на ниво професия-занаят и на ниво манталитет. Всичко това е ставало през огромни човешки драми, а понякога и с голямо физическо насилие - след 1944 г.
В резултат на тези преходи, които траят около 40 години, следващото поколение вече е с променен манталитет и нова стартова позиция в обществото, усвоили новите порядки.
Така например, много от поборниците след 1878 г остават без препитание; занаятчиите без пазара на Османската империя са разорени; хората са преследвани и мачкани от бандити. Докато чрез фактора Стамболов постепенно младата държава си стъпва на крака, а децата на старото поколение - изучени в Европа - поемат държавата след войните (1918 г - след 40 години преход - напълно скъсваме с руското влияние).
Същото става след 1944 г - европейското поколение е смачкано и избито, собствеността им отнета, а на хората е наложена азиатско-сатрапската комунистическа идеология. И следващото поколение се адаптира към нея.
След още 40 г обаче има отново поколение, което е жертвано в прехода. Но този път разликата е, че следващото поколение НЕ е научено на нов манталитет, навици и идеология - а продължава да възпроизвежда старото съветско мислене в демократична среда.
И затова официалните институции - закони, норми, правила - не работят, защото се упражняват от хора със съветски манталитет, които са се вкопчили във властта, за да може техният начин на живот и мислене от 20 век да оцелеят.
Превзели са администрацията, съдебната система, медиите и цялата инфраструктура на държавата, необходима за производство на желан от тях изборен резултат. И наистина, колкото и избори да проведем - при завладяна инфраструктура резултатът на ГЕРБ-ДПС, видно през последните две години, няма да се промени, защото той единствен не зависи от автентична воля на разочаровани избиратели.
Това е и политическата битка днес - между старото и новото : ГЕРБ-ДПС срещу ПП-ДБ, а другите са производни продукти за камуфлаж и опора на Съветизма у нас.
Ето защо призивът за обединение е безмислен, защото той е призив към Новото да се обедини със Старото и под ръководството на Старото - то да се лиши от своите властови привилегии.
Изходът от тупика е само един - трябва правителство под управление на Новото, за да има промяна. Не Новото, а Старото е пред дилема - дали да удължи агонията си, поемайки отговорност за управлението или да мимикрира и трансформира като сдаде поне част от властовите лостове на ПП-ДБ, т.е управление, за което те да поемат основната отговорност, както през 1991 и 1997 г.
Та този призив на интелектуалците щеше да има смисъл преди изборите със същия текст или след изборите като призив само към ГЕРБ. Иначе така, след самия апел на ББ за такова правителство с неговия мандат - звучи като “дайте ПП-ДБ да спаси ББ”.
И Старото да задуши Новото. За пореден път.
Все пак сме в края на 40 г преход и промяна ще има. В Украйна ще се реши каква.
