Извънредното положение е като ножа. Може да бъде използвано за рязане на хляб, но и на глави. Фактът не е причина ножовете да бъдат забранени заради главорезите. В случая с въвеждането на извънредно положение в България ножът е с едно острие. Нарича се Бойко Борисов.
Да, като се съгласявам с необходимостта от извънредни мерки, си давам сметка, че си слагам на дръвника главата, запасена със свободолюбие за черни дни. Но щях да бъда дръвник ако не признавах необходимостта от този компромис.
Тежка е царската корона и вирусът на злоупотребата с нейната абсолютна власт е опасен за нашето гражданско здраве.
Дали широкият гръб на тясно скроеният ни премиер Борисов ще я понесе или тя ще му прекърши гръбнака с неустоимата тежест на изкушението да се направи на цар по подобие на диктатора Живков – ориентир в нашия Ориент, претендиращ за европейско развитие? Защото Живков управляваше в условията на извънредно положение 35 години.
Колко изкушаващо е това за неговия следовник Борисов, па макар и само за месец, да вкуси от тази милиционерска сладост!
Никак не е случайно, че онези , които се поклониха на паметника на Живков заедно с тяхната новоизбрана Корнелия, не посмяха да се възпротивят на извънредното положение и в резултат на това да бъдем управлявани както по времето на Живков. Нарича се рефлекс. Или рефлукс, т.е. шупване на стомашните киселини към гърлото, които увреждат гласните струни ( на гражданското общество).
Ще видим как тежката царска корона на абсолютизма ще се отрази на нашата свобода, оставена на милостта на един самодържец.
Което не е причина да отречем правото на овластените хора в България да се короноват с калпака на абсолютната власт и да понесат отговорността за борбата срещу коронавируса.
