Шеф на един от двата български мафиотски картела – СИК, Бойко Борисов е на поста министър-председател от 2014 година. Неговата държава е член на НАТО и на Европейския съюз, а той предоставяше наркотици и оръжия на „Ал Кайда” и ДАЕШ в Либия и Сирия.
Изглежда, че всичко е започнало инцидентно. От около тридесет години фенетилинът е използван като наркотик, който покачва резултатността в спортния свят на Западна Германия. Според треньора Петер Нойрурер повече от половината атлети го използват редовно. [1] Българските наркодилъри виждат добра възможност в тази ситуация и след разпадането на СССР до влизането на България в Европейския съюз те започват да го произвеждат и незаконно да го внасят в Германия под името каптагон.
Две мафиотски групировки са в сериозна конкуренция – Васил Илиев Секюрити (ВИС) и Секюрити Иншуърънс Къмпани (СИК), която наема каратиста Бойко Борисов. Спортист от високо ниво, преподавател в Академията на МВР, той създава компания, която предоставя защита на важни личности, и става бодигард на просъветския бивш държавен глава Тодор Живков, както и на проамериканския Симеон Втори Сакскобургготски. Веднага след като Симеон Втори става министър-председател, Борисов е назначен за главен секретар на МВР, а след това е избран и за кмет на София.
През 2006 година посланикът на САЩ в България (и бъдещ посланик в Русия) Джон Байърли скицира характера му в поверителна грама, която беше публикувана от Уикилийкс. Той представя Борисов като фигура, свързана с двама големи мафиотски босове – Младен Михалев (с прякор Маджо) и Румен Николов (с прякор Пашата) [2], основателите на СИК.
През 2007 година, основавайки своята статия на доклад, изготвен от голяма швейцарска компания, американското издание Congressional Quarterly твърди, че Борисов е прекратил редица разследвания в Министерството на вътрешните работи и че той самият е замесен в двадесет и осем мафиотски убийства. Както изглежда, Борисов става партньор на Джон Д. Маклафлин, заместник-директор на ЦРУ. Говори се, че е създал таен затвор на Управлението в България и е спомогнал за основаването на военна база в контекста на проекта за нападение над Иран според Quaterly. [3]
През 2008 година немският журналист Юрген Рот квалифицира Бойко Борисов като „българския Ал Капоне“. [4]
След като става министър-председател, а държавата му вече е член на НАТО и на ЕС, Управлението иска от него да помогне в тайната война срещу Муамар Кадафи. Бойко Борисов доставя каптагон, произведен от СИК, на джихадистите от „Ал Кайда”. От ЦРУ правят този синтетичен наркотик по-привлекателен и силен, като го примесват с естествен наркотик – хашиш, в резултат на което манипулацията на бойците става по-лесна, а те самите – още по-страшни, според книгата на Бърнард Луис „Асасините. Историята на една радикална секта в исляма“. [5] Вследствие на това Борисов разширява този пазар в Сирия.
Но най-важното е, че ЦРУ, използвайки профила на страна, членка на бившия Варшавски договор, която наскоро се е присъединила към НАТО, е купило от нея съветска военна екипировка и я е транспортирало до Сирия – главно 18 800 преносими противотанкови гранатомета и 700 противотанкови ракети „Конкурс“.
Когато „Хизбула” изпраща екип в България, за да събере информация за този трафик, автобус с израелски туристи става обект на терористична атака в Бургас. Незабавно Бенямин Нетаняху и Бойко Борисов обвиняват ливанската съпротива, докато Atlantist Press разпространява редица твърдения за предполагаем камикадзе на „Хизбула”. В края на краищата, съдебномедицинският експерт доктор Галина Милева забелязва, че трупът не отговаря на описанията на очевидците, а шеф от контраразузнаването, полковник Любомир Димитров, отбелязва, че той не е бил камикадзе, а просто преносител, както и че бомбата е била задействана от разстояние, най-вероятно без неговото знание. Пресата обвинява двама араби от канадски и австралийски произход, но Sofia News Agency съобщава за американски съучастник с псевдоним Дейвид Джеферсън. Резултатът е, че когато Европейският съюз се опита да използва аферата, за да класифицира „Хизбула” като „терористична организация“, Кристиан Вигенин – министърът на външните работи по време на краткия период, когато Борисов беше вън от изпълнителната власт, обявява, че в действителност не са открити никакви доказателства, които да свържат атаката с ливанската съпротива. [6]
От края на 2014 година ЦРУ прекратява своите поръчки, заместено от Саудитска Арабия, която закупува оръжия – вече не съветски остатъци, а модерна техника от НАТО като противотанковите ракети BGM-71 TOW. Скоро Рияд е подкрепен от Обединените арабски емирства. [7] Двете държави от Персийския залив осъществяват доставките за „Ал Кайда” и ДАЕШ чрез Saudi Cargo и Etihad Cargo в Табук, на границата между Саудитска Арабия и Йордания, или в емиратската френско-американска база „Ал Дафра”.
През юни 2014 година ЦРУ увеличава натиска. Този път то забранява на България да даде достъп на руския газопровод „Южен поток”, който да захранва Западна Европа. [8] Това решение, което лишава България от много важни приходи, не само спомага да се забави растежът на Европейския съюз, както е описано в плана „Уолфовиц” [9], но и улеснява прилагането на европейските санкции срещу Русия под претекста на украинската криза, цели експлоатацията на шистов газ в Източна Европа [10] и накрая, поддържа интереса от падането на Сирийската арабска република, евентуален основен износител на газ. [11]
Последната новина е, че България – член на НАТО и ЕС – продължава незаконно да доставя оръжия и лекарства за „Ал Кайда” и ДАЕШ въпреки неотдавнашната Резолюция 2253, която беше приета единодушно от Съвета за сигурност на ООН.
* Тиери Мейсан е френски журналист и политически активист
Статията е преведена на английски език в сайта: http://www.thetruthseeker.co.uk
Превод от английски: Филип Каменов
Оригиналът на френски език е публикуван на адрес: http://www.voltairenet.org/article189787.html
