Как да гласувам

Кога са изборите?

На 23 октомври българските избиратели ще гласуват едновременно за президент и за местна власт (кметове на общини и населени места и общински съветници).

За втори път в новата история на страната има избори „2 в 1“. Предишното подобно гласуване беше през 1991г., когато едновременно бяха избрани Народно събрание и местна власт.

Гласуването започва в 6 ч. и продължава до 19 ч. Законът позволява времето за подаване на гласове да бъде удължено, ако в края на изборния ден пред някоя секция има опашка от желаещи да пуснат бюлетини.

Всички български граждани, навършили 18г. към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода. В местните избори могат да гласуват само граждани, които имат постоянна и настояща адресна регистрация на територията на България. За държавен глава могат да пускат бюлетини и българите, които живеят временно или постоянно зад граница.

Това са списъците на гражданите с право на глас. Съставят се от общинските администрации поотделно за всяка избирателна секция. В тях се вписват имената на избирателя по азбучен ред и постоянният адрес. Графите за вписване на единния граждански номер и на вида и номера на документа за самоличност трябва да останат празни, защото това са лични данни.

Избирателни списъци се съставят и в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и др., както и на плавателни съдове под българско знаме от ръководителя на заведението, дома, съответно от капитана на плавателния съд. Списъци се съставят и от ръководителите на местата за лишаване от свобода и задържане под стража. В тях се включват лицата, по отношение на които няма влязла в сила присъда.

Всеки избирател може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината или района или кметството, което трябва да подаде най-късно седем дни преди изборния ден.

Бюлетината и за двата вида избори тази година е интегрална.

Избирателят отбелязва избора си задължително със знак Х със син химикал. Хиксът не бива да излиза от границите на квадратчето пред името на кандидата за президент, кмет или общинска листа. Не бива и да прилича на знака плюс (+), иначе бюлетината ще бъде отчетена като недействителна.

В областните градове гражданите ще гласуват с три отделни бюлетини - за президент и вицепрезидент, за кмет на общината и за общински съветници. В по-малките населени места с над 350 жители ще гласуват и с четвърта бюлетина - за кмет на селото.

От представител на секционната избирателна комисия избирателят получава подписани пред него бюлетини за съответния вид избори и в тъмната стаичка отбелязва вота си. След това трябва да сгъне бюлетината така, че изборът му да не се вижда и да я предаде на член на секционната комисия за още един печат на гърба.

Бюлетините за президент се пускат в една урна, а тези за кмет и общински съветници - във втора.

Избирателите се вписват в списъците за гласуване според постоянния си адрес. Законът обаче предвижда възможности, при определени условия, човек да може да пусне бюлетина и на друго място. Ето какви са те:

За местните избори беше въведена 4-месечна уседналост. Така гражданите, които са с различен постоянен и настоящ адрес (и двата обаче трябва да са в България), могат да изберат на кой от двата да гласуват за кмет и съветници, стига регистрацията им на съответния адрес да е направена преди 23 юни. Ако предпочетат да пуснат бюлетината си в секцията по настоящия им адрес, трябва да подадат до 8 октомври заявление в съответната община, че искат да бъдат вписани в избирателния списък там.

Ако през летните месеци - от 23 юни до вота, избирател е сменил документа си за самоличност, но без да променя постоянния или временния си адрес и те са в различни общини, също може да избере къде да пусне бюлетина. Ако обаче има промяна на адресната регистрация в този период, то избирателят ще бъде вписан в списъка там, където отговаря на 4-месечната уседналост (т.е. където е регистриран преди 23 юни) и трябва да гласува там.

Гражданите с различен постоянен и временен адрес могат да избират също къде да гласуват за президент. За изборите за държавен глава няма изискване за уседналост, но за да се гласува по настоящ адрес трябва да се подаде заявление до 8 октомври.

Българите в чужбина ще могат да гласуват само за президент и вицепрезидент.

Сънародниците ни зад граница могат да заявят до 27 септември желанието си да гласуват извън България пред дипломатическото или консулското представителство на страната в съответната държава, в която се намират. Това става в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично или чрез писмо.

Възможно е заявлението да бъде изпратено и в електронна форма, като сканираното изображение се изпраща на e-mail адреса на българското дипломатическо или консулско представителство на файл в -pdf формат.

В едно заявление може да е вписано само едно лице. В заявлението задължително се посочват имената по паспорт, лична карта или военна карта (само за военнослужещите), единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, постоянният адрес в България и населеното място, в което желает да гласуват.

Там, където България няма дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на съгласие на приемащата държава и на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления до 27 септември. В населените места, където има дипломатическо или консулско представителство, избирателни секции се образуват при наличие на не по- малко от 20 избиратели.

Ако български гражданин зад граница не е включен предварително в избирателните списъци в съответната държава, в която живее, но има право да гласува, може да бъдете вписан от секционната избирателна комисия намясто.

Когато срокът за валидност на паспорта или личната карта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт или лична карта.

На изборите за президент студентите - редовно обучение, и пълнолетните ученици могат да гласуват в секция по избор в населеното място, в което учат. Нужна им е ученическа карта или заверена студентска книжка плюс документ за самоличност. На място в избирателната секция те попълват декларация, че няма да гласуват и на друго място и носят наказателна отговорност, ако нарушат забраната.

За местните избори учащите се гласуват по постоянния си адрес. Законът обаче позволява, ако имат настоящ адрес в друг град (там, където учат), да поискат да бъдат регистрирани за гласуване по него. Това става със заявление до общината по настоящ адрес, което трябва да бъде подадено не по-късно от 8 октомври.

Избирателите с трайни увреждания могат да заявят до 23 септември желание да гласуват в подвижна урна. Хората с влошено зрение или които не могат сами да отбележат вота си в бюлетината, имат право на придружител в тъмната стаичка. Един човек обаче не може да е придружител на повече от двама избиратели.

Предизборната кампания продължава малко по-малко от месец - от 23 септември до 21 октомври. На 22 октомври агитацията е забранена, тъй като е ден за размисъл.

По време на кампанията кандидатите, партиите и коалициите и инициативните комитети могат да изготвят и разпространяват плакати, реклами, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително трябва да е отбелязано от чие име се издава, а на не по-малко от 10% от него е задължително да е видима информацията, че купуването и продаването на гласове е престъпление. В аудио- и видеоагитационните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо гласово послание.

Агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на сгради и огради - с разрешение на собственика или управителя на имота. Забранено е използването на държавния и общинския транспорт за предизборна агитация, както и унищожаването на законни агитационни материали до края на изборния ден. Партиите са длъжни да почистят разлепените плакати до три дни след гласуването.

В деня на изборите - докато ЦИК на обяви края на гласуването, е забранена агитацията, както и огласяването на социологически прогнози за резултатите.

Законът забранява 24 часа преди началото на изборния ден и до края му огласяването „под каквато и да е форма“ на резултати от допитвания за гласуването. това означава, че традиционните в последните години забавни класации, чрез които медиите следяха изборните резултати в реално време, са забранени.

Дневник