Как и защо гилдията на винаги невинните политолози ( според тях) се събра на “дискусия” за размяна на взаимни комплименти

Чудех се къде, кога и под каква форма ще се появи информация за една т.н. дискусия, организирана на 26-ти в понеделник в Журналистическия факултет от клуб “Екзаминър”. Що е то ли? Така и не разбрах, макар да присъствах. Имаше и питащи в залата сред другите поканени.

Имаше също камера на тв. “Евроком” и запис на т.н. дискусия, както се разбра от репликите на водещия Юлий Павлов. Само не се разбра защо бяха поканили враг, като мен. В телефонно обаждане няколко дни по-рано бях поканен с обяснението, че имам “специфична гледна точка” и организаторите ще се радват да участвам. Е, бях там, но не участвах в надпреварата между отделни мнения, които бяха всичко друго, но не и дискусия. Тъй като не издържах да играя ролята на безгласното доказателство за нещо като плурализъм в рамките на “дискусията”, напуснах след час и половина.

БТА е разпространила дописка за събитието, в която не съобщава за (не)участието двама журналисти, поканени уж бъдат част от “дускусията”. Освен моя милост, в същата роля беше вкаран и Асен Агов. А на базата на дописката на БТА депесарският сайт БЛИЦ прави “сензационни изводи”. Така работи “разваления телефон” на дезинформацията. https://blitz.bg/izbori-22-prognozi-i-rezultati/sotsiolog-zaplete-golyam...

Написах електронно писмо до анонимния като представителство клуб “Екзаминър”, на което втори ден не получавам отговор. Чувствам се в правото си да му дам гласност. Ако ме познаваха по-добре “екзаминаторите” щяха да знаят, че не позволявам да бъда ползван за чужди цели и винаги оповестявам истината за подобни опити.

Ето го.

“Уважаеми клуб “Екзаминър”,

Извинявам се за обръщението, но не ми дадохте шанс за друго.

Грешката може и да е моя, тъй като не запаметих телефонното обаждане с името, с което ми се представихте, когато ми заявихте, че моето мнение е “специфично” и поради това ме каните на дискусията.

Това не беше дискусия.  Нямаше нагласа за такава от страна на самите водещи. Беше съвкупност от монолози в клетката на затворения за себеподобни клуб поне в рамките на час и половина, който издържах стоически и мълчаливо. Не бих си го причинил като реакция на същото по “телевизора”, където тези мнения дефилират обилно и неспирно- за разлика от моето. Триумфират по телевизора по същия начин – без опониране ( освен в клетката на вътрешновидовия спор между колегите от една и съща колегия).

В този смисъл наблюдавах сбора от монолози точно като телевизионен зрител, който има какво да каже, но няма техническата възможност да го направи. Единствената разлика беше, че не бях на дистанция от говорещите и нямах дистанционно.

Не си въобразявам, че имате желание отново да изслушате моето мълчание. А и не държа да присъствам отново на такова събрание сред  експертите, които си разменят комплименти.

Никой от тях няма  усещане за съпричастност към причините за провалите в българската политика, на която бабуват безнаказано от десетилетия с поредица от погрешни прогнози и анализи. Някои от говорещите днес имат принос за отравянето на консуматорите с новичока на дезинформацията с добавена стойност за дезориентацията на нацията.

Спомнете си само пророкуването на корифея на корифеите сред вас Райчев за настъпващ апокалипсис в Германия заради мигрантите през 2016-та или за възторга му от разбиването на “двуполюсния модел” от “царя” и от това колко се е променило в положителна светлина “политическото животно” Борисов след първия му премиерски мандат.

Грам самокритичност не изпитват! Иначе са им виновни за всичко политиците, медиите, международното положение, че и народът, който не оценява усилията на своите любими анализатори да го (дез)информират. Всички, само не и те,  повечето от които имат трибуната от повече от четвърт век да си говорят каквото искат без да носят отговорност след това за по(с)ледиците при подхлъзването на т.н. обществено мнение.

С голямата част от тях говорим на неразбираемо различни езици от години, поради което не си казваме днес и “добЪр ден” . На български ударението пада на Ъ, но по руски модел след 1944 г. сме възприели и тяхното “дОбры день”. За радост все пак сме се опазили частично и казваме на трезва глава “добрО”, а не “дОбро(е)” утро.

В коментарната част на моя блог пишат българи, вкл. и с академични титли и респектиращи познания в много области на знанието, които биха разбили на пух и прах тезите, които чух днес. Това ми дава правото да бъда критичен, а не някакво собствено самочувствие. Знам от опит, че такива българи има, но нямат думата от т.н. медийни трибуни.

Разбираемо е да си пазите територията от подобни разбивачи на вашето статукво.

Надявам се искрено метафората за “пух и прах” да не се сбъдне в частта за  радиоактивен прах ( той не става за виновно посипване на главата под качулката след ядрен дъжд), с какъвто заплашва да затрие света един луд, чиято диагноза съм поставил много, много отдавна. За тази своя дързост бях обявяван за фашист, осмиван, остракиран, заплашван с убийство ( до степен МВР да се задейства за парлама, колкото прокуратурата да ми се подиграе след това) . Бях нееднократно вербално писмено и устно бичуван и почти буквално физически линчуван.

Това е “специфичното” ми мнение. Както е казал на шега Гручо Маркс, имам и други принципи, ако тези не ви харесват.

Поздрави,

Иво Инджев “

https://ivo.bg/2022/09/28/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d...