Как Испания изгуби своята невинност
Сепаратизмът на Каталуния накара мнозина испанци да гласуват за крайно десните. Понятия като отечество и национално величие предопределиха техния избор. Испания се плъзга към нов радикален национализъм.
На сепаратистките стремежи на богатата Каталуния испанските избиратели отговориха с нов и нарастващ национализъм. Всеки, който иска да се отцепи от централната държава по твърдоглав и нелегален начин, както се опитваше да стори каталунското правителство, неизбежно получава суров урок. Това показа отговорът на всички големи партии, включително и на социалистите.
Под натиска на новия национализъм испанският премиер – социалистът Педро Санчес – категорично се противопостави на исканията за каталунска независимост. Всичко друго би накарало испанците да смятат Санчес за "предател" и "безотечественик". Понятия като единство на нацията, отечество и национално величие в значителна степен предопределиха избора на много испанци.
Дяснопопулистката партия "Вокс" (VOX) извлече най-голяма полза от емоционалния дебат. С протестното си поведение срещу сепаратизма, правата на жените, миграцията, обществената толерантност и откритост към света, тя обслужва един стар копнеж на редица испански избиратели. Много от тях идеализират добрите стари времена, на които те гледат като на предимно стабилни и сигурни. Поддръжниците на "Вокс" съвсем на сериозно смятат, че именно диктаторът Франко и безскрупулните завоеватели на Латинска Америка са направили Испания "велика".
Все още партията печели само десет процента от гласовете, но това дяснопопулистко блато може да се разрасне и някой ден да се превърне в централно политическо движение, както в други европейски държави като Полша, Унгария, Италия или Австрия. Тази тенденция се забелязва отдавна и изборите показват, че сега тя си пробива път и в Испания. Изборите за Европарламент в края на май явно ще покажат, че феноменът на новия национализъм е обхванал повечето страни-членки на ЕС в по-голяма или по-малка степен.
Силно разединена страна
Испания остава силно разединена страна и след тези избори. Политическа стабилност не се очертава. Християндемократите, от чиито среди се роди партията "Вокс", също направиха завой надясно, а и понасят драматична загуба на гласове. Либералите показват колебливо поведение, а в левия политически спектър няма мнозинство, способно да управлява, което да не е зависимо от гласовете за сепаратистките регионални партии.
Испания, която бе разтърсена от икономическата и каталунската криза, се нуждае от силно управление, за да проведе така необходимите реформи. Пенсионно-осигурителната каса е пред фалит, образователната система и инфраструктурата се нуждаят от значителни инвестиции. Трябва да се спре емиграцията на младите и образовани хора, а държавните дългове да бъдат намалени. Всичко това обаче ще остане на заден план, докато политическите сили в Мадрид се занимават единствено със самите себе си.
Брюксел в ролята на "врага"
Засега испанската икономика расте със солидни темпове, но безработицата е твърде висока. Всичко това предвещава сериозни рискове за страната в бъдеще. Все още повечето испанци стоят твърдо зад ЕС и осъзнават предимствата на членството в Общността. Това обаче бързо може да се промени, ако икономическата ситуация се влоши допълнително и настъпи нова банкова криза.
А виновник за подобно развитие крайнодесните са намерили още отсега: освен вътрешни "безотечественици и предатели" партията "Вокс" си е набелязала нов образ на врага - "бюрократите в Брюксел". Германските, френски, австрийски и италиански десни популисти водят своята предизборна борба точно със същите лъжи, за да настояват за повече "национални права". И никак не е изключено Испания в бъдеще да не е вече онзи „остров на европейско одобрение“, който познавахме от преди.
