Как ще премине махането на Паметника на Съветската армия?

от Светла Бъчварова | EURACTIV BULGARIA

Да си представим, ама само за малко да си представим, че ей така, днес, бързо и адски организирано се струпа техника, работници и естествено – полиция, в Княжеската градина. И бързо, методично и непреклонно започне демонтаж на тоя паметник. И понеже е непреклонно, за няколко часа ще бъдат свалени скулптурните групи отгоре и отстрани.

Какво ще настане тогава?

1. Група кресливци със и без байраци ще се събере да реве, но заради полицията ще се ограничи с ревовете.

2. Ще последват гневни и не толкова гневни декларации от Нинова, Копейкин, разни общобългарски комитети, Шаренкова, Боян Чуков, Волгин, Дачков и други патриотични интелектуалци.

3. Радев ще каже, откривайки някакво мероприятие в провинцията, че така не се прави и актът ще има последствия.

4. Слави Трифонов ще се обади, че акцията е недомислена, и ще напомни, че тъкмо неговите хора са готвили референдум по въпроса, но са били изпреварени.

5. Бойко Борисов ще свика медиите в централата на ГЕРБ и ще обяви, че ако не е бил той, никога нямало да се стигне до този исторически акт.

6. Ще има декларация, нота, депеша или не знам какво от страна на Митрофанова.

7. Отговорните медии ще предупредят, че неминуемо Русия ще отговори реципрочно, като няма да посочат къде има български паметник на руска земя за махане.

Във Фейсбук ще има словесни схватки срещу и в защита на паметника. Дискусията ще се пренесе върху историята и що е Русия за България през вековете и от векове за векове.

С това драмата с този паметник ще приключи. Кървища за него няма да се леят. И сълзи чак толкова няма да има. И адекватни, реципрочни, наказателни, показни и прочие мерки от страна на Русия няма да има. Тя си има други проблеми, а ние ще сме десетата бивша соцстрана, която разкарва паметници на руси със шмайзери или вдигнати юмруци.

Наполовина махнатият паметник, омазан и одраскан с графити, ще остане да стърчи поне още десет години, докато се точат, обжалват и отхвърлят проекти за реконструкция на освободеното пространство.

От всичко, което написах, последното е най-сигурното.

* Светла Бъчварова е български журналист, който отразява политически и икономически процеси. EURACTIV България препечатва коментара с нейното съгласие.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...