Отдавна сме приели и сме се примирили, че България не е Германия, да не говорим за съизмерване с Америка. Малки сме в собствените си очи и дори не си и помисляме да се равняваме по големите народи и техните държави. Няма и (с)помен от “България, Японското чудо на Балканите” от времето на управлението на Стамболов.
Клекнали пред огромната по територия Русия, в която се кълнат твърде много българи без оглед на това дали тя ни спира системно снабдяването с газ, заразява ни с чернобилски облак или ни заплашва с неминуема унищожителна ядрена зима след разпалването на ядрена война ( дори и да ни “пощади” без преки атомни удари), нашистите заразяват българската публичност с комплекса си за малоценност.
Не веднъж съм чувал и чел по мой адрес заклеймяващото “кой си ти ( т.е. аз съм българско нищожество), че да спориш ( за каквото и да било, свързано ) с Великата Русия. Защитават Великата си Русия от мен, нищожеството!
Не търсете логика един колос, пък бил той и на глинени крака, да бъде бранен от някаква дребна твар, каквато тези нашисти виждат в мое лице. Тук става дума за религиозен транс, трансформиран под формата русофилство от времето, когато беше позволено да се ругае идеологически Царска Русия, но не и да се правят най-малките намеци за съветските “недостатъци”. Съветофилството се прероди в русофилство, а днес го виждаме вече като копие на руския рашизъм, който броди с “миролюбивите” си танкове из украинските простори.
Тази (де)градация с нищо не променя в съзнанието на рашистите у нас най-устойчивата величина на падението: малки сме, незначителни сме и не бива да се репчим. Една от родните поговорки , прославящи снишаването, може да бъде чута често като легитимен аргумент за нашето пасуване от устата на български политици: “ когато атовете се ритат, магаретата…”. Сами се определяме като магарета!
Факт е обаче, че размерът има значение само за импотентните откъм самочувствие народи. Останалите се разпореждат със съдбата си съобразно своя интерес и общочовешките разбирания за справедливостта при разграничаването на престъпника от неговата жертва.
Да вземем малката по размери Латвия. Нейното външно министерство уведоми вчера руското, че балтийската държава прекратява договора си за съхраняване на мемориалните комплекси и съоръжения от времето на Съветския съюз. Шах и мат в уведомителен режим. При това Латвия има много повече основание да се опасява от реваншизма на своя непосредствен съсед Русия, чиято пета колона от етнически руснаци е значим политически фактор в страната.
НА СНИМКАТА: Съветски монументален подарък в Латвия, също агресивен като визия, но и в пъти по-малък от МОЧА в София.
В Латвия е в сила закон, според който всеки поддръжник на руската агресия срещу Украйна подлежи на лишаване от гражданство. Обжалването не може да прекрати действието на наложената мярка.
В също така по-малката от нас Словакия по същото време арестуваха бившия председател на Върховния съд Щефан Гарабин. Изказал се в социалните мрежи одобрително за руската агресия срещу Украйна.
От общо 40 държави, активно подпомагащи Украйна, 30 предоставят оръжие. Между тях тече състезание на символично ниво. Вдигат се залозите кой ще предостави повече, по – ефективни, по – тежки и модерни оръжия. Германските противотанкови гранати вече претендират да споделят славата на американските Джавелин. При първата им употреба от украинските военни ефектът от тях е наистина поразяващ. Украинските военни показаха как за броени минути са унищожени три руски танка Т 72, буквално пронизани през двете бронирани стени.
Състезанието кой и как ще изпревари с подкрепата си Украйна е особено впечатляващо в САЩ. Докато президентът Байдън предложи пакет от помощ на стойност 33 милиарда долара, Камарата на представителите добави към тях още 7 милиарда. По всичко личи, че Сенатът одобрява без колебание.
Италия не изостава според възможностите си, а те никак не са малки. Вече предоставя 39 гаубици по натовски стандарт от 155 мм, заедно със снаряди, системи за коригиране на огъня и влекачи за оръдията. Към подаръка прилага минохвъргачки, най-модерни дронове, с каквито е въоръжена едва от миналата година, стрелково оръжие. Освен това отваря вратите на оръжейната си индустрия за Украйна да купува други оръжия ( за което Киев получава милиарди от ЕС и САЩ).
Потокът от западни оръжия за Украйна върви заедно с демонстрация на омраза спрямо руските агресори и на симпатия към украинците. Сред най-знаменитите жестове стана изненадващата пратка на големи количества от прочутия испански хамон. Пушеното говеждо, запазена кулинарна марка на Испания, беше открито от украинските бойци в сандъци с боеприпаси, придружени с лаконичното бележка “От Летиция”, ще рече от испанската кралица.
Поляците изпращат снаряди с надпис за “Катин 1940 “ в памет на избитите от съветските касапи 22000 пленени полски военни. А от Нидерландия поздравът върху снарядите гласи “ За МН 17”, напомняне за жертвите на сваления с руска ракета пътнически самолет над Украйна, в който огромното мнозинство от загиналите пътници бяха граждани на Нидерландия.
Чудя се само какво би могло да се напише на каските и бронежилетките, които по думите на нашия главнокомандващ Радев трябва да изпратим само за населението в Украйна ( пак добре, че не поиска да бъдат раздавани единствено на украинци с доказано български произход – “щом пра-прабаба ти не е родена в България, мри от руски куршуми, нас това не ни засяга” ).
Може би трябва да пише “Малко от малките, но пък не е от сърце”?
Какво да напишем на каските и бронежилеткие за украинското население – Иво Инджев / Ivo Indzhev
