Какво (не) каза депресираният Путлер на Червения площад

Какво ли са видели нашистите в образа на самотния откъм ( традиционно преди окупацията на Крим) присъствие на чужди лидери на Червения площад на 9 май? 

В очакване на поредното превъплъщение на техния вечен “освободител” Дядо Иван в дедо им Вова едва ли ги е разочаровал с нещо на сравнително спихнатия по своята бравурност военен парад на Червения площад вчера. Не за друго, а защото очарованите от всички рашистко нашисти не са в състояние да се разочароват от своя кумир. Дори когато Кремъл обявява България за враг, спира ни без предупреждение газа ( за трети път от 2009 г. насам) и ни заплашва с ядрена война, в която няма да има оцелели, рефренът на нашистите си остава един и същ: сами сме си виновни.

С фанатици не може да се спори, така че да премина към репликата си относно странностите на вчерашния парад на победените на Червения площад. Целта му беше да покаже, че руснаците не признават фактическото си поражение към момента. Нехаят, че няма как да спечелят тяхната война в Украйна.

Путлер се скъса да се оправдава вчера. А как само се заканваше и съскаше след нахлуването на армията му в Украйна на 24 февруари! С озверяла физиономия на хищник, убеден, че е приклещил смъртоносно своята жертва,  Путлер призоваваше украинците, включително и техния главнокомандващ Зеленски, да се предадат незабавно (на снимката от онова негово обръщение).

 

 

 

 

Нищо подобно не повтори Путлер вчера. Опрадвания, опрадвания, оправдания…Такива бяха думите му, опитвайки се да убеди слушателите, че не е имал друг избор, освен да нападне Украйна, която ( едва ли не) е щяла иначе да нахлуе в Русия или ( още по-лошо) да нахлуе в НАТО ( където отдавна се опитва да стане член, но няколко натовски държави , както и съзнателно разпаленият от Русия “замразен” конфликт в самата Украйна, правеха това невъзможно).

Разликата между тази лъжа и твърдението на Хитлер, че не е  имал друг избор, освен да нападне превантивно СССР през юни 1941 г. е “само” във факта, че чудовището Хитлер е казал самата истина. Известна му е била подготовката на превъзхождащата в пъти Вермахта по абсолютно всички количествени показатели Червена армия на работниците и селяните, струпана по тогавашната граница с Германия. Неопровержима е логиката военното дело: целта на такова струпване може да бъде само нападение. Никой в епохата на далекобойната артилерия, авиацията и танковите дивизии не си прехвърля в обсега на тяхната разрушителна мощ многомилионната армия и не изнася напред летищата си, освен, ако иска да започне мощно настъпление. Всеки момент.

Въпрос е стоял кой, кого. Сталин просто не е вярвал, че при многократното си превъзходство във въоръжения, жива сила и природни ресурси, Хитлер ще се реши да отвори срещу неговите пълчища втори фронт преди да сломи непокорния Албион. Злодеят Хитлер наистина не е имал избор пред заплахата от червената лавина и отприщва кафавята, макар това да не го прави по-малък злодей.

Нищо подобно не може да се вмени на Украйна с нейния 10 пъти по-малък военен потенциал спрямо руския. Практически лишената от боен флот с неговото символично присъствие в Черно море Украйна, която отстъпва на Русия многократно и в областта на военновъздушните сили, се била готвила да нападне държавата, търсеща с кого още да се сбие, за да осъществи поредната си имперска мания за доказване на “величието” си за сметка на по-малки съседи?

Опитите на Путлер да се оправдае го издават, че не е вече в състояние да заплашва, а само да се отбранява. Вчера го демонстрира на вербално ниво, а до края на месеца, най-вероятно ще му се наложи същото и на бойното поле в Украйна. Нямам съмнение, че укрепващата с помощта на западните съюзници всеки ден украинска военна мощ и отслабващата, демотивирана руска военна сила, затънала в украинското тресавище, ще предизвика неминуемо украинско контранастъпление.

Най-трудно за прогнозиране е контранастъплението на вътрешноруските съпротивителни сили срещу безумната война на Путлер. Но като гледам днес кадри от флашмоб на няколко десетки храбри руски младежи ( подготвени с антураж от регистратори на събитието с камери ), които на връх 9 май спират движението по прословутия московски булевард “Горки” с огромен антивоенен транспарант и с призиви Путлер да бъде екзекутиран ( ни повече, ни по-малко), започвам да мисля, че кремълският диктатор може да бъде изненадан и от поданиците си с гражданска съпротива, каквато е очаквал толкова, колкото и от украинското военно противопоставяне.