Лозан Панов ще се кандидатира за президент с подкрепата на инициативен комитет, в основата на който ще е “Правосъдие за всеки”, но и “Демократична България.
Тази новина я чакат стотици хиляди противници на статуквото, срещу което съдия Панов доблестно се противопостави, излагайки се на риска да бъда маскарен от гербаджийско-патриотарско-депесерската пропагандна машина.
С включването на такъв кандидат президентската надпревара най-после получава сериозен характер. Тепърва ще бъдат задавани въпроси от рода на “дали избирателите ще послушат партийните вождове, който побързаха да заявят подкрепа за Радев и Герджиков”, при алтернативата в лицето на Лозан Панов. Например Трифонов може да гласува не с две ръце, както каза, а и с краката си за Радев, но това съвсем не е сигурно за разочарованите от него избиратели, които гласуват с главите си.
Интригата за президентските избори се завръща с появата на безспорно най-убедителния кандидат от гледна точка на професионалната му кариера на юрист и на гражданската му позиция, с каквато Герджиков не може изобщо да се похвали. Вместо това говори откровени глупости ( особено като за интелигентен професор), че искал да обединява партиите- защото работата на партиите не е да се обедняват, както ги “обединяваше” сикаджийският ученик на Тодор Живков.
Апропо, скромната ми прогноза при първата ми реакция, след като името на Герджиков се завъртя в рулетката с предположенията за гербаджийска кандидатура, беше, че той ще има проблем да запознае масата българи със себе си. Дали е Атанас или Анастас…Оказа се още по-зле положението за него. В един сайт днес вече го объркаха с проф. Огнян със същата фамилия.
И друг детайл от днес показва, че фалшивите новини наистина са блато, в което техните автори разчитат да ловят шарани. В ролята на шарана се прояви вездесъщата Татяна Дончева, която се е хванала на въдицата на плоската шегичка в интернет, според която проф. Анастас Герджиков наградил Борисов с академична титла и го сравнил със Стефан Стамболов и Тодор Живков. Повярвала, без да провери.
Политиката, както се вижда, не е за (някои) политици. И по-специално за такива с претенция да поучават останалите как се прави политика, но “вярват”, а не мислят. Защото да повярваш на подобна закачка в деня на потвърдената истинска новина за кандидатирането на софийския ректор, че той веднага ( и на своя глава!) провъзгласил своята ракета носител за д-р Хонорис кауза, трябва да си повече от лековерен.
Но да се върна към добрата новина с издигането на Лозан Панов за президент, към която тепърва ще се връщаме многократно. Някой може да попита с какво той превъзхожда или поне се различава от избора на ГЕРБ в лицето на ректора на СУ. Отговарям веднага: отличава се с факта, че е изключително представителен за онези, които го номинират и които стискаха палци той да се съгласи именно поради това. Докато изненадващата номинация на Анастас Герджиков няма нищо общо с профила на партията-(в)носител на предложението.
Нещо повече, проф. А. Герджиков е в много отношения обратното на образа, който сам си изградил собственикът на корпорацията ГЕРБ. “Умен и красив”, упражни коньовичарското си чувство за хумор сикаджията по адрес на неочакваната поява на такъв човек на върха на копието му. “Красив” е относителна категория, докато за умен се подразбира поне от титлата на професора. Ще рече, начетен е и не само владее чужди езици, а и е експерт като филолог, пълен антипод на просторечния повелител на “простите”. Обратен е на Методиевич и по своята “известност”, макар със самохвалната си самооценка, че преценява себе си като подходящ обединител на нацията да направи първи опит да се слее с имиджа на самохвалкото от Банкя.
С други думи ГЕРБ се крие зад един свой антипод в културно-академичния смисъл на думата, което е вид измама, избиване на комплекс за малоценност и отчайващо закъснял опит да се компенсира доктрината на “простите”, върху която се гради т.н. харизма на охранителя на Живков и Симеон. Фактът, че един интелектуалец, се е съгласил да даде под наем своя академичен авторитет като билборд за прикриване на срамотиите на наемодателя, си е личен проблем на амбициозния А. Герджиков. Но за избирателите на ГЕРБ ще си остане горчилката, че техният Геройко, както на подбив някои наричат техния Бойко, не се осмели да се сбори с чудовището Радев, което предпочита да ругае през телевизора за по-безопасно от позицията на тревопасно.
На другия полюс е личността на съдия Лозан Панов. Дори и най-върлите врагове на “демократична България” признават през зъби, че профилът на поддръжниците на тази коалиция е свързан с интелектуалното, с високото образование и високия градус на гражданската чувствителност срещу погазването на свободата и демокрацията.
Ще й търсят слабото място и на тази заплаха за статуквото, олицетворявано от противобоството между ГЕРБ и Радев от 5 години насам . Но е показателно, че обичайните сервитьори на повикване за мръсни медийни поръчки на статуквото буквално си глътнаха езика днес- поне в деня на обявяването на кандидатурата на г-н Панов. А иначе толкова обичат “бомбите”, “сензациите” и претенциите, че само при тях и винаги първо при тях се появяват важните новини.
Е, този път нямаше как. Защото говорим за добра новина.
https://ivo.bg/2021/10/02/%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b4%d0%b0%d1%...
