Къде ще мигрира АСТА
АСТА няма да си отиде покрай единия съборен текст. И никак не е далновидно да се радваме на уличния успех, смятайки, че той е прекършил зловредните намерения на управниците в половин континент. АСТА нито е изобретение на лумпени, нито е случайно хрумване, нито е недомислица. Това е трайна нагласа на 39 от най-развитите страни в света (толкова са тези, които са обсъждали текста на тъмно в продължение на поне две години) и документ, подкрепен в завършения си вид от големите демокрации Канада, САЩ или Австралия. При такова рамо въпросът е вече друг: не кога АСТА ще бъде окончателно катурната (все едно дали от съда на ЕС, или от неподписали държави), а къде ще възкръсне под ново име. Има и втори въпрос, малко по-труден: ще познаем ли тогава така единодушно нередното в нея, както ни се струва, че го разпознаваме днес?
Най-удивителното на историята с АСТА е в това, че тя мобилизира синхронен протест в твърде различни общества (Германия и страни от Източна Европа). Предполага се, че щом протестът е синхронен, значи съвпадат, ако не напълно, то поне в значителна степен и мотивите за него. Но кратък преглед на демонстрациите показва, че различните общества дават различен превес на злините, които АСТА би могла да причини. Единни в отстояването на принципа (оставете ни свободата и правата), обществата се оказаха разделени в преценката за това кои биха били по-потърпевши от нарушаването му. Просто триглавата ламя АСТА позволи на всеки да привиди по различен начин жертвите на това споразумение.
България, например, беше основателно притеснена от това, че АСТА практически предоставя полицейски и съдебни правомощия на фирми и корпорации – те биха получили свободата да изискат и да получат личната кореспонденция на гражданите само въз основа на собственото си предположение, че тези граждани са извършили нередност. В други страни този акцент също беше основен, но той съжителстваше с друг. Франция, например, обърна голямо внимание на потенциалните потърпевши от страните със слабо развити икономики, тъй като АСТА би ограничила достъпа им до лекарства, които не са произведени от големите фармацевтични компании. А с това би посегнала директно върху правото на живот. Цяла Западна Европа, включително и самият докладчик по споразумението в Европейския парламент Кадер Ариф, добавят и това, че АСТА е „маскарад“ - протекция за корпорациите, маскирана като борба с китайските ментета на големите марки. Не мога да разбера защо не подпишем просто едно споразумение с Китай, ако толкова искаме да се борим с ментетата – това попита Ариф преди да подаде оставка от поста докладчик на текста. Ако се обърнете към експертите пък, те ще кажат, че целият проблем на АСТА произтича от авторското право – една област, която не се е пригодила навреме към века на интернета и сега се опитва да пребори самия век с полицейски средства, вместо да инвестира в собственото си реформиране.
Не че няма основания за различни акценти в общите протести, напротив. АСТА е впечатляващ микс от удари по цялата география, право, икономика и демократична процедура и съвсем на място предизвиква разнопосочни възражения. Лошото е друго – че такива мащабни посегателства не умират безславно, те само мигрират другаде. Най-често са разбивани на парчета и вмъквани в текстове с различен обхват и насоченост. И тогава вече могат да бъдат спрени само при едно условие: ако всеки детайл от голямата заплаха навреме е бил разпознат и припознат наравно с останалите. Иначе обществото Х ще мълчи, когато се посяга на генеричните лекарства в едно споразумение, обществото У ще проспи вменяването на полицейска функция на корпорациите в друго споразумение, а обществото Z ще реши, че проверките на личния Ipod по летищата според трето споразумение не го засягат чак пък толкова. И така, докато АСТА не се материализира в десетки разпилени конвенции, изграждащи тухла по тухла една непомръдваема петглава ламя.
Впрочем, АСТА не бива да се разглежда само като заплаха. На българското общество, например, това споразумение донесе повече ползи, отколкото вреди. Първо, с това, че мобилизира енергия на протеста. И второ, с това, че принуждава гражданите да разчленят проблемите и да заемат страна по всеки от тях поотделно. Еднакво ли сме пристрастни към свободния ни достъп до музиката на Пинк Флойд, да кажем, и към лекарствата, които трябва да взема един диабетик в Лаос? АСТА ни накара да забележим, че тези два въпроса не са чак толкова отвлечени един от друг. И че често пъти няма как да защитиш едното, без да защитиш и другото.
АСТА донесе и друго благо – тя придвижи българите към закъснялото откритие, че са отговорни за вземането на решения в Брюксел. Една от причините за протеста в София беше включително и това, че общото решение за АСТА е взето на тъмно и удържано в тъмнина подозрително дълго време, като в този непрозрачен процес е участвало и българското правителство. В превод този протест означава, че хората в София и Варна се чувстват отговорни за това как ставащото в Брюксел се отразява в целия свят. А това е стъпка, на която години наред не се е надявал и най-големият оптимист.
Татяна Ваксберг
