Най-забавното в историята с газа е, че докато траеше голямото надприказване, а шефът на КЕВР обикаляше като мис България от телевизия в телевизия, никой не се сети или не пожела да провери дали „Газпром” наистина иска скок в цените от 30 на сто. Както разясняваше на 4.04. т.г. в студиото на БиТиВи уважаемият Иван Иванов, позовавайки се на договора на страната ни с руския газов гигант.
По същия начин близо месец и половина не доловихме нито звук от медийните кореспонденти в Брюксел, от евродепутатите, международниците и прочие за постигнатите от ЕК договорености с „Газпром” по повод арбитражното дело. А те пряко засягат нашия национален интерес и ще отворят, ако не се провалим, нови възможности пред бизнеса на България.
Необяснимо е това затаяване, защото естествената реакция е точно противоположната. Интервюта и преки включвания с комисаря по конкуренцията на ЕК Маргрет Вестагер, търсене на детайли по постигнатите договорености, експертни дебати и обсъждане на различни варианти за формулата на ценообразуването, за интересите на България, която и до момента е с 99%-а зависимост отруските доставки на синьо гориво. Сега наблюдаваме пожарни и имитационни акции по стратегическия въпроси, чиито параметри отдавна би трябвало да са дефинирани от българския политически и експертен елит.
Сигурно е нормално до деня на предсрочните избори приоритет да бъдат партийните програми и очакваните резултати. Въпреки това е странно, че газовата тема беше подмината във въпросите към партийните лидери. Не знам дали е поради липса на компетентност или заради цензура, тази така „модерна” дума. Не знам също, кой подсказа на ГЕРБ или те сами родиха тази премъдрост – да искаме отлагане на срока за представянето на българската позиция пред ЕК. Имало сериозни аргументи за това, защото сега сме правели нов кабинет. Само си представете как би изглеждала страната ни в очите на европейските политици, на администрацията и на останалите държави с подобно оправдание. Та нима такива въпроси се решават на коляно в последния момент? Та нима не са отдавна известни и усилията на ЕК, и аргументите, и обвиненията, заради които беше заведено арбитражното дело срещу „Газпром”? Както и постигнатите от Европейската комисия отстъпки и резултати. Излиза, че българските политици и експерти – независимо от цвета и симпатиите им - все още не са осъзнали, проанализирали и решили кой е най-удачният вариант, за да бъдат защитени интересите на гражданите и бизнеса. Но как така? Та нали от години хленчим пред Брюксел и се жалваме от „Газпром”. Сега излиза, че плачем, но не знаем какво искаме.
Всеки ден отлагане на българската позиция, не само пълни чуждата касичка, защото ЕК договори възможност за падане на цените (с която КЕВР се подигра), но и нанася финансови щети на останалите засегнати държави, тъй като бави окончателното решение. Тези държави са Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Представям си как българският премиер ще обяснява, че не сме си написали домашното при толкова много министерства, комисии, агенции, институти – и защо? Ами защото сме тъпи. Друго обяснение няма.
Графика, публикувана в РИА Новости на 14.02. т.г. онагледява зависимостта на европейските страни от руската газ. (https://ria.ru/infografika/20170214/1487877777.html).
От нея личи, че от горепосочените държави Естония и Латвия са 100% зависими. Литва е 88%. А Полша,Чехия и Унгария са съответно – 54%, 12% и 66%.И ако ние искаме да се размотаваме с нашите 99% зависимост и да плащаме донапомпаните от КЕВР цени още няколко месеца, защо ще го причиняваме на поне още 3 държави, които са в същото тежко положение като нас? Мои приятели се шегуват, че експертизата на Теменужка (Петкова) може и да ходи още с букварчето, но никой няма да я чака да започне да срича.
Добре е, че Върховна административна прокуратура протестира пред Административен съд София цената на газа, утвърдена с Решение Ц-5/31.03.2017 на КЕВР. Този акт ще позволи на българската държава да настоява в позицията си пред ЕК за намаляване на цените с база първото тримесечие на 2017 г. Тоест отпреди поскъпването с 30 на сто.
