Има интервюта, които трябва да бъдат четени отзад напред. Такъв е случаят с казаното от премиера Кирил Петков, че няма как да строим Белене. https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/251320-ekskluzivno-s-kiril-petkov-nyama-da-stroim-aets-belene-vlizame-v-evrozonata-prez-2024-g
На пръв поглед не звучи като новина. Нищо чудно дори от ГЕРБ да си припишат приемственост в позицията му спрямо тяхната власт, но това би било доста нахално. Защото техният вожд уж беше спрял проекта “АЕЦ” Белене, а после с повод и без повод правеше мили очи на Путин, че този въпрос не е решен окончателно и би било добре да си доплатим похарчените милиарди с нови милиарди, вложени в АЕЦ “Белене”.
Бъдете сигурни, че в руското посолство и съответно в Москва са разчели сигнала като проява на крайна враждебност спрямо руския приоритет в България. Защото за руската политика спрямо България създаването на втора атомна база тук е онова, което е недопускането на Украйна в НАТО като приоритет в политиката на Кремъл спрямо украинските съседи.
Това, че руските официални представители се правят на умряла лисица и не тръбят по площадите непрекъснато колко важно им е да бъде осъществен замисленият още по съветско време втори ядрен обект в центъра на Балканите не бива да заблуждава никого. Тя лисицата за това се слави с лукавството си – умее се преструва, за да измами гарвана да изпусне сиренцето. Това е напълно валидно за нейните гарвани у нас, които и за миг не са се отказали от ролята си на руски говорители от български “патриотични позиции”.
Цяла една партия има в управлението в момента, която е на такива позиции. За БСП е въпрос на време да пропее познатата ни песен колко хубаво би било да употребим площадката в Белене и да” усвоим” още милиарди за довършването на икономическия проект, който е чисто и само, направо единствено и именно икономически, а не стратегическа цел на Москва за укрепване на московското влияние тук за още десетилетия напред.
Съветска Русия си беше взела поука от неуспеха на русофилските военни бунтове в казармите по времето на Стамболов. Ето защо болшевиките избират по-късно друга тактика за превземане на българското царство отвътре. Споразумяват се тайно с един друг премиер ( с име подобно на Стамболов, но все пак различно от неговото). Със знанието на Александър Стамболийски започват да инфилтрират свои хора в две приоритетни области тук: в пропагандата и сред военните.
Това го пише в книгата си “Аз бях агент на Сталин” не кой да е, а бившият шеф на съветското разузнаване на Запад Валтер Кривицки, избягал от репресиите в родината ( за което плаща със “самоубийство” в един хотел в Ню Йорк, нищо че по онова време Сталин става американски съюзник заради общия враг Хитлер).
Резултатът от това болшевишко проникване в България се вижда от преврата на 8 срещу 9 септември 1944 г., когато руската агентура, начело с военния министър Иван Маринов, отваря вратата на министерството и на държавата за превратаджиите. Преди това Маринов успява да отложи обявяването на война на Германия от страна на правителството на Муравиев ( пак от “патриотични позиции”- за да не прегазят германците българската войска в Македония, казва той), което да обслужи съветския ултиматум и обявяването на война на България.
Връзката между това припомняне и АЕЦ “Белене”, ако някои се чуди, е в заключението, че Москва преследва своите цели в България дълго и търпеливо. Защото те не са краткосрочни. Свързани са с имперската стратегия на дългите позиции. А какво по продължително като влияние в енергетиката и икономиката като цяло има от построяването на ( още) една атомна станция по руски образец – строи се с години, служи с десетилетия и не можеш да е демонтираш изведнъж като обикновена военна база с едно политическо волеизявление!
За Москва краткото, но звучащо доста категорично изявление, че ““Не, “Белене” няма как да строим”, е като ултиматум, свързан с руското влияние в България. Така че трябва да очакваме контраАтака, контра от “възрожденци” и прочее “гарвани”.
Нали руският посланик Юрий Исков призова в едно интервю България да покаже “зъбки” ( но на Вашингтон и Брюксел във връзка с “Южен поток”)? Ето че се случва, но с друг адрес.
